Проектът е включен в Националната програма за управление на отпадъците 2009-2013 г., която поставя изграждането на система от регионални депа, съоръжения за третиране на отпадъци и закриване на старите сметища за твърди битови отпадъци като една от стратегическите си цели за тези четири години.

Механизмът на МОСВ за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци предвижда регионалното съоръжение за регион Костинброд да се реализира на принципа на публично-частното партньорство.
Мажоритарни акционери в ЕПМ АД са белгийиските компании CORDEEL INVEST и IMASCO NV, които осигуряват финансирането на строителството на първи етап. IMASCO NV е дългогодишен оператор на белгийските депа в Антверпен и Беерзе. Проектът е предизвикателство за изпълнителя "Кордеел България" ЕАД, които за 12-годишното си присъствие на българския пазар са изпълнявали основно обекти на индустриалното и гражданското строителство.

С този проект се изгражда модерно регионално съоръжение за обезвреждане на неопасни отпадъци за регион Костинброд, Своге, Божурище, Годеч, Драгоман, Сливница с население около 70 000 жители.
Съоръжението осигурява екологосъобразно третиране на генерираните в региона неопасни отпадъци на социално приемлива цена. Лизензираната му площадка създава условия за развитие на регионалната система в посока рециклиране на отпадъците съгласно Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО.

Научени проектни уроци
Първите предизвикателства пред проектите за депа за отпадъци се раждат от необходимостта да се комбинират разрешителните процедури, изисквани, от една страна, от екологичното законодателство и, от друга страна, от нормативите по Закона за устройство на територията. Тази комбинация изисква от общините, които според закона за управление на отпадъците са възложителите на строежа на тези съоръжения, да осигурят приемственост в работата на проектните екипи за един некратък прединвестиционен период от около две години. Тук предизвикателството пред общинските власти е да изберат консултантски екип с практически опит и в екологичните, и в инвестиционните разработки, който да координира целия процес от гледната точка на инвеститора и да осигурят финансиране на работата му за целия прединвестиционен процес.

Втората група трудности възникват от разположението на площадките, върху които се изграждат депата – те са извън регулация, върху земеделски или горски терени, далеч от мрежите за електро- и водоснабдяване, което налага преминаването през процедури за промяна на предназначението на земята и получаване на сервитутни права за преминаване.

Третото предизвикателство е
работата с населението и с общинските съвети
на регионалните общини с цел координиране на интересите и практическа регионализация на съоръженията. Депата за отпадъци с капацитет над 25 000 тона/годишно са инсталации, за които следва да се получи положително екологично становище за реализация чрез процедура по ОВОС и да се издаде комплексно разрешително, представляващо екологично разрешително за експлоатацията им. Тези процедури често се забавят от проявленията на синдрома "Не в моя заден двор", който се проявява от населението в района на избраната площадка поради липса на знания относно модерните депа и политическото заиграване с темата управление на отпадъците. В същото време общинските съвети на отделните общини в региона с различна скорост възприемат изискванията на европейското законодателство в областта на управление на отпадъците и формират умението да правят избор между рисковете от наличието на регионално депо на своя територия и по-високите транспортни разходи, когато регионалното депо е на територията на другата община.
Това по скромното мнение на проектния екип са основните причини, поради които проектите за изграждане на регионални депа в България прогресират бавно. Но еднократното успешно преминаване през реализацията на такъв проект прави участниците в него многократно подготвени за следващите инвестиционни екологични проекти и взаимно обогатени.
Видът на изпълняваните работи и изискването за прецизно изпълнение на изолационните слоеве налагат изключително гъвкаво управление на строителния процес предвид зависимостта от атмосферните условия.
Ключовият фактор за успеха на представения проект е подходящото партньорство между подходящите партньори – компетентността и иновативността на екипа на община Костинброд се съчетаха с коректността и инвестиционно-строителната компетентност на белгийските и българските акционери в ЕПМ АД. Извършването на проектната подготовка, контрола върху строителството и експлоатацията от един и същ екип осигурява липсата на изненади при оперирането на съоръжението, които неминуемо се появяват при работата на парче върху разработките и разрешителните документи от замисъла до пускането в експлоатация.

Обект: "Регионално депо за неопасни и инертни отпадъци за общините Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман"
Терен – земеделска земя, 10-а категория, преминала всички процедури за промяна на предназначението
Инвестиция за първи етап – 5 млн. лева
РЗП - 187,88 дка с възможност за разширение с 79.26 дка
Технологична схема
- Клетки за неопасни отпадъци
- Клетка за строителни отпадъци
- Клетка за инертни отпадъци
- Приемна зона
- Външно електрозахранване
- Външно водоснабдяване
- Експлоатационен път
- Колектори за инфилтрат
- Ретензионен басейн
- Пречиствателни станции за битово-канализационни и инфилтратни води
- Отводнителни канавки
- Корекция на дере
- Лесозащитен слой
- Ограда
- Станция за биогаз
- Инсталация за сортиране

Развитие във времето
- Първи етап – в строителство
- Етапи от 2 до 6
- Етап разширение на запад

Капацитет
- Етапи от 1 до 6 – 839 600 куб.м отпадък
- Етап разширение на запад – 786 790 куб.м отпадък

Участници в инвестиционния процес
Проектанти
"Мегалит" ЕООД, части приемна зона, сгради и съоръжения
"Геотехгруп" ООД, части технологична, рекултивация, мониторинг, ПБЗ
"Доми 97" ООД, част ВиК
"Векпроект" ЕООД, част "Електро"
"ВТС Консултинг" ЕООД, част "Пътна"
Главен проектант – доц. д-р инж. Момчил Димитров Василев
Изпълнител: "Кордеел България" ЕАД
Инвеститор: "Енвайранментал Проджектс Мениджмънт" АД (ЕПМ АД)
Консултант и строителен надзор: "Стройнадзор-НСН" ООД
Оператор на депото: "Костинброд Еко" АД, съвместно дружество на община Костинброд (32.5%) и ЕПМ АД (67.5%)