Според световните анализатори следващите големи конфликти в света ще бъдат за вода.

В България обаче водните загуби са над 60%, а цената й е една от най-ниските в Европа по причини за социална поносимост.

Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ - ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г.) и подзаконовите нормативни актове към него определят ролята, мястото и функциите на държавния регулатор при планиране на необходимите дейности на национално, регионално и общинско ниво, координирано с действията на останалите компетентни органи - МРРБ, МОСВ и МЗ.
Дейността по предоставяне на ВиК услуги се осъществява от 63 дружества, от които:
- 14 със 100% държавна собственост
- 15 - със смесена собственост (51% държавна)
- 26 дружества със 100% общинска собственост
- 8 дружества със 100% частна собственост.

Регулирането на дейностите в сектора е непрекъснат процес, свързан с одобряване на три- и петгодишни бизнес планове и утвърждаване на цени в условията на монополно предлагани услуги. ДКЕВР регулира всички оператори независимо от собствеността на капитала.

Създаването на
независим регулаторен орган
в дългосрочен план според чл. 4, ал. 1 от ЗРВКУ има за цел:
- икономически ефективно и устойчиво управление на водните ресурси
- надеждност, достъпност и сигурност на ВиК услугите
- провеждане на ценова политика, отразяваща реално разходите на ВиК операторите, при включване на норма на възвращаемост
- равно третиране на интересите на частните инвеститори с тези на държавата
- избягване на кръстосаното субсидиране между различните групи потребители или въвеждане на принципа за равнопоставеност на потребителите
- балансиране на интересите на ВиК операторите и потребителите
- предотвратява възможностите за злоупотреба с позиция от страна на естествените монополисти.
Във връзка с правомощието на ДКЕВР по чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ е разработен модел на Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които регламентират взаимоотношенията между двете страни в условията на регулиран пазар.

По експертна оценка на база отчетни доклади и извършени проверки от ДКЕВР
общото състояние на ВиК мрежата в страната е незадоволително
- с високи експлоатационни разходи, чести аварии и ниска ефективност. Висок остава и рискът от въвеждане на режимно водоснабдяване в отделни райони на страната.
Българското население все още е неравнопоставено по отношение на осигуряването европейски достъп до ВиК услуги поради различната степен на изграденост на техническата инфраструктура в отделните региони на страната. По данни от петгодишните бизнес планове на дружествата степента на покритие с водоснабдителни услуги към края на 2009 г. е 99%, при канализационните - до 55%, пречистването на отпадъчни води се прилага при 43% от населението.
Анализът на достигнатите нива на показателите за качество на предоставяните ВиК услуги от ВиК операторите за периода 2006 - 2009 г. показва, че преобладаващият брой оператори са подобрили стандартите за обслужване на потребителите, но проблемите са индикатор, че процесът не е приключил. Поставените цели в одобрените бизнес планове не са постигнати. Те могат да бъдат изпълнени успешно с обединените усилия на отговорните държавни институции, неправителствените организации, местните общински власти и не на последно място с участието на едно граждански ангажирано общество, съпричастно към проблемите на сектора.