Протокол за въвеждането в експлоатация на осем автоматични станции за мониторинг на повърхностни води бе подписан през изминалата седмица в Басейнова дирекция "Дунавски район" с център Плевен, след като под непрекъснатото наблюдение на експерти от Италия бяха извършени 48-часовите проби.
Проектът, чиято обща стойност е 6 млн. евро, беше осъществен по програма ФАР, сключен през 2006 г. за подпомагане и укрепване на мрежата за мониторинг на повърхностни води чрез изграждане на автоматични станции за непрекъснат контрол на качеството на водите. Останалите петнайсет станции в страната също са в процедура по въвеждане в експлоатация.

Цялостната реализация беше поверена на италиански специалисти – фирма "Орион", които извършиха доставката и монтажа на оборудването за автоматичните станции. Компанията е специализирана в мониторингово оборудване – води, въздух, емисии. Подизпълнител в строителната част е фирма "Борато". Изпълнението на самия проект стартира този февруари.
Две от станциите на територията на Басейнова дирекция "Дунавски регион" са ориентирани като трансгранични - на Ново село при Видин и при Силистра, предвид на това, че имаме международни ангажименти за непрекъснат контрол и обмен на данни с Румъния, каза инж. Мария Дакова, началник-отдел "Мониторинг, планиране и информационно осигуряване" при Басейнова дирекция "Дунавски район". Другите станции са ориентирани за следене качеството на водите за питейно-битови цели – това са станции на водохващания Бованджика в Рибарица и Черни Осъм към ВиК – Ловеч, станция Зелениковец към ВиК "Бяла" в Севлиево, станции на язовирите "Христо Смирненски" и "Ястребино", който от миналата година се използва за водоснабдяване. В землището на Ореховица на територията на Плевенска област станцията е за контрол на водите на река Искър. Станциите автоматично замерват показатели за качество и показатели за ниво.

Контролират се дванадесет индикативни показателя за качеството на водите, метереологични показатели като слънчева радиация, скорост и посока на вятъра, дъжд, валежи, които се ползват за предотвратяване от наводнения например.
Всички тези станции на територията на Дунавски район са обхванати в единна информационна система, която е в Басейнова дирекция с център Плевен, където се получава непрекъсната информация за показателите, които автоматично се измерват и предават. Данните се обработват ежедневно и при превишение на определени норми, станциите сигнализират за това, с което автоматично се извършва контролна проба и в рамките на два часа се получава разширен анализ за идентифициране на замърсителите, обяснява инж. Дакова. Според нея това е особено важно за река Дунав, тъй като при корабоплаването се изхвърлят трюмни води и постоянно имат сигнали за замърсяване от нефтопродукти и по този начин при един такъв непрекъснат контрол може да се установи точно кой е замърсителят.

Досега се изпълняваше мониторинг, който веднъж в месеца се пробонабира ръчно от регионалните лаборатории, като резултатите се получаваха след две седмици, но тези стойности са моментни и те не дават пълната картина за състоянието на водите и не могат да служат като оценка на някаква тенденция на замърсяване, каза още инж. Дакова. Досегашният начин на работа не е позволявал да има превантивен контрол за предотвратяване на инцидентни замърсявания.
Това, което предстои, е съпоставка на резултатите със стойностите на анализите от лабораторни условия. След валидиране на тези данни басейновите дирекции ще предоставят ежедневна информация на ВиК дружествата.