30 години от началото на твоя професионален път – наистина ли изминаха толкова? Ако трябва да резюмираш тези години и опит - какво би казала?

Да, времето минава бързо. Но и бавно. Зависи от гледната точка. Когато обичаш това, което правиш не ги усещаш как всъщност минават. Резюмето на тези години за мен звучи така: Любопитство. Фокус. Хъс. Труд, много труд. „Здраво дупе“. Отстояване на личния ти критерий.

Проект за реставрация на къща Яблански, София, България. Награда "Сграда на годината" 2011 за PS-ARCHITECTS.

Кои са проектите, които считаш за свое постижение? С какво се гордееш най-много?

Емблематичните проекти за  мен обикновено са били и много трудни. Това е опитност, чрез която израснах и професионално, и личностно. Реставрацията на Къщата на Яблански, днес The Residence Club - това беше тежък проект и като работа, и като комуникация с всички, работещи по него. Многобройните жилищни и обществени сгради, проектиран и построени в началото на професионалния ми път главно в Пловдив, бяха важна основа, на която да стъпя. Фокусът ми върху малките обеми, детайлните проекти и интериора направиха така, че във времето съм работила и върху реставрации на каменни къщи, и по даването на нов живот на сгради паметници на културата, и по новопроектирани сгради. Всъщност може би най-ексцентричния проект в портфолиото ми е този за новата сграда на Българска Антарктическа база на о. Ливингстън. 

Проект за научна лаборатория на Българска Антарктическа база, о. Ливингстън. Награда "Сграда на годината" 2025 за PS-ARCHITECTS.

Ти работиш с еднакъв хъс по толкова различни формати и в различни краища на света? Как се справяш с това многообразие от професионални теми?

„Шило в торба не стои.“ - май това е валидно за мен. Не обичам рутината, бързо се отегчавам и вероятно това е причината животът да ми носи нови теми, с които да трябва да се справям. Харесва ми да пробвам нови и различни формати. Като бях по-млада се притеснявах малко от тази своя „всеядност“. Но с времето разбрах, че това е същността ми. Любопитство, енергия, упоритост – това е отговорът на въпроса „Как се справям?“.

Проект за еднофамилна къща край язовир Искър, София, България. Награда BIG SEE 2025 за PS-ARCHITECTS.

Струва ми се, че хората в днешно време те свързват изключително с интериорни проекти. Така ли е? Как се фокусира върху тази тематика?

Обичам детайла. Обичам и личната комуникация с клиента, за когото да създадеш нещо персонализирано. Трудно ми е когато ползвателят е някой анонимен. Това ме заведе някак естествено към персонализираните интериорни пространства, които създавам преобладаващо днес.

За какъв тип клиенти и проекти разработваш интериорни проекти?

Работя за интересни хора. Да, избирам си клиентите и не се притеснявам да го кажа. След тридесет години май е нормално да го правиш. Когато работя по определен проект е добре да ми е поне малко ново, поне малко трудно. В противен случай рискувам да ми доскучее и ще ми проличи. Високите бюджети винаги са добре дошли за нас, но не са задължителни за мен. По-голямото удоволствие и гаранция за успех е интересният диалог, взаимодействието с клиент, с който сте „на една вълна“.

Кой момент си спомняш като най-труден в професионалния ти път и кое те мотивира да продължиш?

Имаше един момент, който хората наричат “burn out”, иначе казано - моментът, в който прегаряш, преработил си се, преуморил си се, вече нямаш сили и ентусиазъм. Тогава пред мен стоеше изборът да превърна работата си просто в бизнес, да вляза в истинската рутина или да се саморестартирам. Избрах второто. Затворих софийския си офис, създадох онлайн екип много преди това да стане нещо нормално и се преселих първо в Азия, а по-късно и в Латинска Америка. Желанието да продължа да се усещам жива – това ме накара да продължа. Никога не съм съжалявала за това. Тези години на номадство ме изградиха като човека, който съм днес.

Проект на жилище в Сантиаго, Чили - 2020 г.

Пишеш за интериори в специализираната преса. А от неотдавна и преподаваш. Това ли е последната страница, на която си професионално?

Да. Открих, че това да работя с младите ми носи онази усмивка, която нищо друго не я предизвиква. Всъщност околните ми го казват многократно: „Като говориш за студентите, ти направо грееш“. Да подкрепиш един млад човек, така че негови качества да се развият, е нещо, което ми носи истински ентусиазъм напоследък. Резултатът - не само наградата, която един студент получава за проекта си, а самочувствието че може да се справи, че е забелязан -  ето за това си струва да вложиш време и енергия в това да работиш с младите. За мен знанието е важно да се прилага и практически, не просто да се излъчва еднопосочно теоретически, да се пробва как и дали работи. Тогава резултатите са други, трайни, удовлетворяващи всички.

Разбрахме, че си решила да отбележиш тридесет годишния си юбилей по особен начин – с това, което ти наричаш DESIGN ШЕЙКЪР. Разкажи ни за него.

Престраших се и излизам „на сцената“ по още един начин – като преподавател и донякъде и като провокатор. DESIGN ШЕЙКЪР е обучение с фокус върху дизайна. В продължение на един месец ще смесваме теория и практика, ще градим стабилна основа от знания, стъпвайки на структура, изградена около различните стилове. И успоредно с това ще я разграждаме, миксирайки, импровизирайки и търсейки своя собствен почерк. Хубавото на това първо ниво, е че то ще смеси не само стилове, но и хора – млади, и не чак толкова млади, студенти, професионалисти и любители. Впоследствие във второ ниво ще задълбаем по-сериозно и в професионалния детайл. Така ще отбележа този мой юбилей - с нова творческа страница.