В началото на декември ще стане ясно кои български градове ще продължат надпреварата в конкурса за Европейска столица на културата.
Първата среща на журито за предварителен подбор на най-добрите кандидатури е планирана да се проведе от 10 до 12 декември 2013 г., а окончателният избор на град, който да бъде номиниран за Европейска столица на културата, е през октомври 2014 г. Официалното приемане на решение за определяне на български град за Европейска столица на културата през 2019 г. ще стане през май 2015 г., в рамките на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз.
По традиция всяка година титлата се печели от два града – един от старите страни - членки на ЕС, и един от новите – от разширяването през 2004 и 2007 г., сред които е и България. България участва в конкурса за 2019 г. заедно с Италия и всяка от двете държави ще излъчи по един град победител. Ползите от инициативата са директни и индиректни. Градът победител печели наградата на името на Мелина Меркури на стойност 1.5 млн. евро. Индиректните ползи са за развитието на културата и международното признание за града като европейски културен център.

Шест италиански градавече преминаха на втори етап в надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г. Каглиари, Лече, Матера, Перуджа, Равена и Сиена са градовете от Италия, впечатлили най-много журито – един от тях ще стане културна столица на Европа заедно с града, който бъде избран от България.

Осем български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София и Шумен се борят помежду си за титлата Европейска столица на културата за 2019 г. В периода 10 - 12 декември осемте български града ще се изправят пред жури, състоящо се от 6 експерти от България и 7 от други страни - членки на ЕС, които ще преценят кои градове заслужават в най-голяма степен да бъдат носители на тази титла. Преминалите на следващ етап кандидати ще бъдат посетени през 2014 г. от експертното жури, което на място щесе запознае с града, с неговите специфики и възможности. След това до края на 2014 г. ще стане ясен окончателният избор на града победител. Той ще има четири години, за да подготви целогодишна културна програма със събития и инициативи, които да привлекат публика и артисти от цяла Европа.

Всеки един от българските кандидати е с реален шанс да стане европейска столица на културата. Всеки от кандидатите е подготвил концепция, обединена по общо мото, което характеризира в най- голяма степен предимствата на всяка от културните дестинации.

Бургас
Концепцията на града е обединена под мотото"Бургас – културен ускорител", вдъхновена от Големия андронен колайдер в Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Културният ускорител събира, задвижва и сблъсква различни елементи на нашата среда, а сблъсъците водят до раждането на нови форми и проекти. Културен ускорител функционира чрез потоци, сфери и проекти. Потоците включват културна индустрия, знание, социални иновации. Сферите са град, територии и измерения, креативни потоци, хора. Сферите са местата, в които потоците се сблъскват, а от тези сблъсъци се раждат проектите.

Варна
Концепцията на града е обединена под мотото "Бряг на вдъхновението – изграждане на доверие чрез култура"
Варна има сериозни предимства и потенциал, които трябва да бъдат развити. Град с древно минало, с богатата фестивална култура и активни младежки политики. Варна е и сред финалистите за Европейска младежка столица през 2016 г.
 
Велико Търново
Историческата столица на България избра за своя философия на кандидатурата за Европейска столица на културата "Творим щастие". Водени от убеждението, че културата, изкуствата, науките и образованието могат да дадат възможност на хората да бъдат по-щастливи, градът разработи уникална за България концепция.
"Брутното национално щастие" и "Световният индекс на щастието" са измерителите, които ще показват в бъдеще кои общества се развиват устойчиво, отчитайки не само социално–икономическите фактори, а и това как хората се чувстват, живеейки в тези общества.
 
Габрово
Balancing Europe е мотото, с което градът се включва в инициативата. Столицата на хумора залага на типичните за себе си чувство за хумор, изобретателност и пестеливост в своята концепция и с едно леко намигване тръгва да балансира Европа.
От географските дадености, през богатото Възраждане, индустриалния бум от средата на миналия век, до днешния, съвременен, динамичен и вдъхновяващ живот в центъра на България, Габрово е белязано с ярка индивидуалност. Това дава на града основание да вярва в силите си да предложи на Европа най-добрите "рецепти" за постигане на баланс между имащи и нямащи, минало и бъдеще, млади и стари, традиции и иновации, смешното и сериозното…  

Пловдив
Изборът за мото на пловдивската кандидатура е една простичка, но много важна дума не само за пловдивчани, а за всички хора – "Заедно". Идеята е да се постигне истинско обединение между хората от различните поколения, етноси и вероизповедания, които съжителстват в Пловдив, реално да се интегрират различните исторически и архитектурни пластове, да се възстанови здравината на връзката между хората и територията, която населяват.
 
Русе
Кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата възприе широко споделеното послание "Русе – град на свободния дух", в което се оглеждат свободолюбивият и предприемчив дух на русенци и ясната визия за бъдещето на града като модерен европейски град – важна част от Дунавското европейско пространство и лидер в трансграничното сътрудничество, специализиращ своето развитие в интелигентни производства и култура.
 
София и Югозападният регион
София, Благоевград, Перник и Кюстендил участват с обща кандидатура в конкурса под мотото "Сподели София". В апликационната форма на четирите града е поставен акцент върху възстановяването на културната инфраструктура, създаването на междусекторни партньорства, платформи за подкрепа на творческото преподаване, предприемачество и иновации.

Шумен
"Морето на Шумен – море от култура" илюстрира стремежът за промяна, както и достойнствата, подчинени на богатото историческо наследство на Шумен, на чиято територия има 4 историко-археологически резервата, тук е единственият скален релеф "Мадарски конник", който е избран и за глобален символ на България. "Златният век" и мултиетническият състав допълват предимствата на града. В Шумен се е състояло първото театрално представление в България, а природните дадености подпомагат туристическото развитие на града.