Инициативата на САБ – дружество Пловдив и Общинска фондация "Пловдив - Европейска столица на културата  2019", с партньор КАБ – регионална колегия Пловдив, да организират дискусия–форум на тема "Площад "Централен": античност, модерност, визия" като основание за изготвяне на задание за международен архитектурен конкурс е похвална и заслужава широка професионална и обществена подкрепа.
 
С демократизацията на обществено-политическия ни живот, с укрепване самочувствието на гражданското общество и в условията на ново законодателство, възможността от свободни дискусии на значими теми стават все по-полезни в  мотивацията на редица управленски решения. Събирането на разнородни мнения е изключително конструктивен подход, особено в процеса на генериране на концепции и идеи за устойчиво развитие на урбанистичните процеси.
Въвличането на гражданите във форума и повишаването на обществения интерес е част от преодоляване на пренебрежителното отношение на хората към градската генетика. А ние знаем, че градът - това са хората, и нашата задача е да създаваме благоприятна  среда за  хората, като съхраняваме наследството, идентичността и потенциала на Пловдив.
 
Днес, когато говорим за устойчивост в урбанистичен аспект
когато се прави морфологичен анализ с определена цел, на един град като Пловдив с над 6000-годишна история да се прави преглед само на последните 20 години е методологически неправилно и необективно.
Ето защо аз ще се опитам да представя моите разсъждения, основания и аргументи във форума на предстоящия архитектурен конкурс на тема "Пловдив - античност, модерност, визия".
Това, което днес наричаме площад "Централен", е една изключително сложна структура от антични и съвременни елементи, от различни градски системи с най-различни функции, възникнали по различно време, което оставя за жалост впечатление, че всичко това е резултат на някакво "бедствие"?!( както го определи един колега на първото обществено обсъждане) – ето защо, за да решаваме успешно бъдещото развитие на Пловдив, трябва обективно и добронамерено да оценим всички процеси и планове, довели до това състояние на площад "Централен".
И така:
               
С ОУП – Пловдив 2007, одобрихме идеята да се преодолее
моноцентричният модел на града
Исторически обособеният градски център, включващ и пл. "Централен", да се освободи от "утежняващи функции", като развием нови градски центрове: на север - около ПУ "Паисий Хилендарски", на изток - в кв. "Гладно поле", който ще обедини жр "Тракия", парк "Лаута" с югоизточните територии на града, на юг от жп ареала - около кварталите "Остромила" – "Беломорски". Това е модел, който се прилага в модерните развити градове. Такъв подход би ни осигурил по-безконфликтна работа в историческия център на Пловдив.
Тогава възниква въпросът:
 
Какво бъдеще определяме на площад "Централен"
Ако оценим и приемем, че той вече няма характеристики на представителен и делови център (а това е факт, защото официалните церемонии и тържества се провеждат на пл. "Съединение"), а там се провеждат постоянни и временни базари, бирени фестивали,  концерти, увеселителни панаири и пр., дебатът би се изместил в друга посока.
Като вземем предвид ефекта от прокарване на първостепенни градски транспортно-комуникационни и инженерни мрежи в центъра: бул. "Цар Борис ІІІ Обединител", подземното преминаване на  ул. "Гладстон" и връзката с бул. "Кн. Мария Луиза", колектора по ул. "Ал. Батенберг" и прокараните инженерни мрежи под нивото на пл. "Централен", по правилото за най-късо разстояние между две точки, няма как да не признаем разрушителния резултат спрямо автентичната градска структура и върху археологическите обекти.

Към това, като прибавим:
- Ампутираната източна част от Цар-Симеоновата градина
- Обезсмислянето на сградата на пощата във функционално и обемно пространствено отношение
- Унищожената логична пространствена и визуална връзка с Родопите от бившия Партиен дом
- Различния мащаб и стил на сградите по фронтовете на площада
- Непретенциозното застрояване по източния фронт на бул. "Цар Борис ІІІ Обединител"
- На север "Одеона " (макар и реставриран) сред неглижирани вътрешни дворове на къщите в полуразрушен квартал
- Мансардният ламаринен покрив на бившата руска книжарница, който отнема знакови визуални връзки от площада към Сахат тепе
- Неподходящото благоустрояване и липсата на обществено достъпна среда
- Специфичните климатични особености, които правят площада изключително дискомфортен зиме и лете,
   можем да обобщим, че това "чудо", което днес идентифицираме с площад "Централен" на град Пловдив, е резултат от продължителни агресивни намеси в градската структура, неподчинени на обща идея. Всичко това не се е случило в последните 20 години.
В същото време, за да бъдем честни, трябва да признаем, че за жалост днес, в ХХІ век, транспортно-комуникационната система на града, и по-специално в историческата част "Тримонциум – Филипопол – Пловдив", е недоизградена. А днешният гражданин е моторизиран, забързан и заслужено претенциозен.
Ето защо считам, че е необходим много по-задълбочен обективен анализ на съществуващата градска среда; критичен анализ на проведените проучвания, конкурси и идеи; съзнание и отговорност за връзка на процесите във времето и пространството, за да успеем да вървим напред.
Затова, като заложим на това, че:
- С одобрения ОУП – Пловдив 2007 г. сме приели визията за развитието на града "Пловдив - европейски, древен и модерен град - най-важен административен, университетски икономически и търговски център на Южен централен регион".
- За постигането на визията сме приели, че чрез ускорен и устойчив растеж и чрез усвояване на всички ресурси ще направим нашия град конкурентоспособен на европейските и българските градове от този ранг. А това се постига с инвестиране в човешки ресурси, инфраструктура, нови технологии, материални активи, ново оборудване и пр.
- В така определения обхват за обсъждане като предмет на бъдещ конкурс всички функционални системи и подсистеми на градския организъм имат присъщо структурни елементи: за обитаване, социална и бизнес инфраструктура, зеленина,отдих и спорт, труд, транспортна инфраструктура, културно-историческо наследство, подземни пространства.
- Най-трудно е устойчивото развитие на системата  КИН, затова защото не са приключили археологическите проучвания, не са установени правила за ефикасни форми на постоянно взаимодействие с другите подсистеми и има наслагване (на различни нива) на обектите на КИН с тези на транспортната и инженерната инфраструктура, както и са налице материално-правни пречки и пр.
- Приели сме устройството и развитието на системата  КИН да бъде в интегрирана система от надземни и подземни културно исторически структури в зоната на нейната най-висока концентрация – групов паметник "Историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив"  при съхраняване идентичността на Пловдив и интегрирането й с всички урбанистично-морфологични структури.
               
Предлагам конкурсът да бъде с обхват  границите на историческата зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив"
фазата да бъде "Директивна план-схема за териториална структура и обемно-пространствено изграждане"  на основание чл. 10 от ЗУТ и чл. 39 от Наредба за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, а  темата - "Пловдив - античност, модерност, визия".
Тогава решението за площад "Централен" ще бъде консолидирано, логично и обосновано.