Бизнесът постави проблемите на градовете, държавата подготвя отговорите
Географската информационна система е цялостна платформа за нуждите на града. ГИС не е карти и визуализации, ГИС е съвременна технология за устойчив град.
Така със съвременните технологии на ЕСРИ България, представени от нейния управител Евгения Караджова, започна Форум ГРАДЪТ, организиран за трети път от Градът Медиа Груп, сега със стратегически партньор Националното сдружение на общините.
Арх. Борислав Ангелов, заместник-министър на инвестиционното проектиране, поздрави конференцията от името на проф. д-р арх. Иван Данов и премина директно към проблемите в сектора.
Над 200 общини се нуждаят от общи устройствени планове, с кадастрални карти са покрити само 18% от територията на страната, каза той.
По думите му е необходимо да има единен кадастър, за който да бъдат отпуснати средства. Разговори вече се водят между министъра на инвестиционното проектиране и министъра на земеделието за общ кадастър.
За финансирането се разчита на Министерството на финансите, като напълно възможно е за 3-4 години да бъде изграден липсващият кадастър.
Борислав Ангелов постави и проблема за разминаването между плановете за регулация и кадастъра, решаването на който изисква усърдна работа и средства.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която е на подчинение на Министерството на инвестиционното проектиране, очаква експлоатационните дружества да й предоставят специализираните карти за кадастър.
В допълнителен разговор арх. Борислав Ангелов уточни, че така е по закон, без да уточни кой.
Тодор Попов, председател на управителния съвет на Националното сдружение на общините в България, постави акцент върху две най-важни неща: самостоятелността на общините и оттам – тяхната децентрализация, и способността им да усвояват европейските фондове.
В този смисъл той се обърна към държавата, от която очаква помощ, защото общините имат дългове към строителния бизнес и те надхвърлят 120 милиона лева.
Местната власт разчита да получи също средства от актуализирания бюджет за 2013 година.
Тодор Попов припомни, че 63 от финансите на общините идват от държавата. Това показва тяхната зависимост, подчерта той.
В последните години е намаляло както финансирането от страна на държавата, така и собствените приходи на общините, които не са достатъчно атрактивни за инвеститорите.
Според Тодор Попов най-важна за общините от оперативните програми за периода 2014 – 2020 година е "Региони в растеж", защото се поставя акцент върху градовете генератори на икономическо развитие. Как ще се управляват те, какви модели ще изберат, сега това зависи и от държавата.
Втората важна тема за Тодор Попов е децентрализацията. Той представи състоянието на децентрализацията в страната така: "за държавата това понятие означава да дава права на общините без финансиране, за общините пък е важно да получат финансиране и да харчат парите както решат. И двата метода са погрешни", смята Попов.
До декември ще е готова пътната карта за децентрализация, която ще е резултат от труда на комисията по децентрализация.
Проф. Николай Михайлов, ръководител на катедра "Пътища" в УАСГ, повдигна въпроса за инициативността на местната власт. Той даде пример от наскоро провелата се Шеста национална конференция по пътища, на която кметовете не са участвали, въпреки поканата.
За да подкрепи тезата си, че местната власт трябва да бъде ефективна, той пак направи сравнение от своята "територия": от 100 000 км пътища в цялата страна само 20 000 са републикански, 20 000 са общински, а 60 000 принадлежат на уличната мрежа. Грижата за тях е отговорност на общините.
Правилата трябва да са еднакви за цялата държава – така както това се отнася за пътищата, трябва да бъде приложимо и за цялата държава, категоричен е Михайлов.
Председателят на Камарата на строителите Светослав Глосов постави въпроса за задълженията на общините към бизнеса, на което председателят на сдружението Тодор Попов отговори с обяснение за трудностите на местната власт.
За последните четири години средствата на общините са намалели с 1 млрд. лева, отбеляза Попов. С 500-600 хил. лв. е по-малко финансирането от държавата към общините за този период, останалите около 400 хил. лв. намаление се дължи на липсата на инвестиционен интерес към самите общини.