Финансовата децентрализация
С постановление №117 на Министерския съвет е възобновена дейността на Съвета по децентрализация. На 12 септември се проведе първото му заседание в МРР, на което бе разгледана информация за изпълнение на мерките от Програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация за 2011, 2012 г. Представени са основни изводи и препоръки от доклада "Местна и регионална демокрация в България", приет от Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа, обсъдена е и работна програма на Съвета по децентрализация на държавното управление с най-неотложните мерки, необходими за стартиране на финансовата децентрализация.

Мерките включват:
• анализ на възможностите за промяна на финансовия модел
• стесняване на обхвата на делегираните дейности
• разширяване на обхвата на местните приходи и респективно на размера на субсидиите
• анализ на причините, довели до налагането на значителни по размер финансови корекции на бенефициентите по оперативните програми
• трайно регламентиране на отговорностите по отношение на финансовите корекции, поемане на солидарна отговорност от управляващите органи на оперативните програми

От доста години НСОРБ и общините предлагат да се разшири финансовата рамка чрез споделяне или преотстъпване на част от данъчните приходи, които постъпват в републиканския бюджет.
Предложението на общините е 3% от десетте процента плосък данък от доходите на физическите лица да остават като собствени приходи на общините, без да се увеличава данъчната тежест. Досега няма положително становище от Министерството на финансите. Редно е живеещите на съответната територия чрез част от техните данъци да участват в управлението на местната общност.  

Несъмнено реализирането на местни политики зависи до голяма степен от собствените приходи и аз мога да отчета, че ние актуализирахме нашия бюджет, защото имаме преизпълнение на приходите и успяхме да увеличим приходната част с близо 500 000 лева. Разбира се, ние ще използваме средствата за подобряване на градската среда и аз не се съмнявам, че увеличаването на събираемостта е вследствие на нашите мерки, взети в тази посока. Един от лостовете за допълнителни приходи предимно за капиталови инвестиции е свързан с европейското финансиране и управление на европейските проекти. Ние реализираме проекти за над 200 млн. лв., които са много важни за развитието на нашия град и региона и са в различни направления – инфраструктура, туризъм, околна среда, образование, социални дейности, човешки ресурси.
Всичко това, осигурено като европейско финансиране, предопределя различния облик на нашата община и я превръща в един от успешно развиващите се областни центрове. А икономическите възможности са различни: успешно може да се ползва от общините кредитният пазар в граници, регламентирани от закона за общинския дълг; емитирането на облигации също бе успешно решение за нас в първия мандат.
И най–важното, за постигане на добри решения при представянето на социални и неотложни услуги на гражданите е публично–частното партньорство. Нашата община има много добри примери в това отношение.             

Привличане на инвеститори
При интерес от страна на потенциални инвеститори общините имат възможност да предложат общински терени с цел започване на бизнес и облекчаване на някои административни услуги. Например ние имаме терен, който планираме под формата на публично–частно партньорство да изградим като бизнес зона. Теренът е много подходящ за реализиране на дадена инвестиция и аз се надявам, че ще успеем да привлечем стратегически партньор за него. Общината непрекъснато е във връзка с Агенцията за инвестиции. Добре би било да има развитие и в законодателната сфера в поне два аспекта. Единият касае варианти за данъчни облекчения и други преференции с цел насърчаване на големи инвеститори и вторият е свързан със закона за публично–частно партньорство и по – конкретно твърде тромавите процедури и липсата на практика и правила за неговото прилагане.    
 
Управлението на европейските проекти
Община Добрич след десетгoдишен труд защити един от най-мащабните си проекти – проекта за водния цикъл. Проектът е на стойност 115 млн. лева и е в Брюксел за оценка. Има споразумение между община град Добрич и МОСВ за провеждане на процедурите за избор на изпълнители за строителство на ВиК и пречиствателна станция за отпадни води  в село Врачанци, както и за строителен надзор. Процедурите са на финал. Предстои решаване на въпроса с ДДС и сключване на договор за безвъзмездно финансиране, за да започне същинската реконструкция. 

Кадастърът като инструмент за интегрирано градско развитие
- Интегрираното градско развитие е процес, осъществяващ се на основата на актуални устройствени планове за определените зони за въздействие, чрез които са идентифицирани и обосновани за бъдещо изпълнение всички инфраструктурни, благоустройствени, комуникационни и застроителни решения. Но, както ОУП (Общия устройствен план), така и подробните устройствени планове се създават и изработват върху кадастрална основа – именно кадастърът е тази съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и други елементи на материалната среда. Трябва да се има предвид и друга специфична особеност – в практическата работа на общините за създаване на устройствената основа голямо значение придобива (но все още подценена) специализираната кадастрална карта. Именно в нея са отразени всички специализирани елементи като релеф, улици, тротоари, електрически и други стълбове, ВиК, телефонни, ел. шахти и други.
Всичко казано дотук дава отговор защо изработването и поддържането на кадастрални карти с кадастрални регистри и специализирани кадастрални карти за урбанизираните територии се явява основа за устройственото проектиране.