Изграждането на модерния облик на градовете изисква интегриран подход в инвестициите в инфраструктура, преструктуриране и обновяване на съществуващи жилищни, обществени и публични зони и опазване на културното наследство.
В контекста на новите интегрирани планове за развитие градските центрове ще получат адекватна подкрепа и стимули за развитие чрез съчетаване на различни финансови инструменти  - оперативните програми, публично-частно партньорство и общински бюджети.
 
Осигуряване на дългосрочна икономическа жизнеспособност
на градски проекти чрез стимулиране развитието на публично-частни партньорства и частни инвестиции е най-важната цел на инициативата JESSICA. Към момента действат два фонда за градско развитие - "Фонд за устойчиво градско развитие на София" ЕАД с ресурс от 25.2 млн. евро (12.6 млн. евро от ОПРР и 12.6 млн. евро съфинансиране от ФЛАГ ЕАД) и "Регионален фонд за градско развитие" АД с ресурс от 56.6 млн. евро (18.9 млн. евро от ОПРР и 37.7 млн. евро частно съфинансиране от "Сосиете Женерал Експресбанк" АД) за Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Все още тези средства не са изчерпани, а крайният срок за изпълнение на проекти е 30 юни 2015 г., посочиха изпълнителните директори на двата фонда Надя Данкинова и Мартин Заимов. До края на 2013 г. териториалният обхват на интервенциите е върху цялата територия на градовете в строителни граници, а през следващия програмен период 2014 - 2020 г. ще е само в рамките на зоните за въздействие в интегрираните планове.  
"Основните трудности, с които се сблъскваме в София, са свързани, от една страна, с факта, че частните инвеститори изпитват плахост поради насложеното очакване за бюрократизирани процедури, а, от друга - общината все още не е готова да подкрепи чрез предоставяне на терени или друг тип елементи на публично-частното партньорство при реализацията на проекти по Jessica", посочи Надя Данкинова. Донякъде тази пасивност е провокирана и от позакъснелия закон за ПЧП, който е с доста тромави регламенти, както и от липсата на общински програми за ПЧП. В София има два одобрени общински проекта – единият е за реконструкция на Женския пазар с инвеститор "Пазари Възраждане" ЕАД,  а вторият - за пазарния комплекс "Връбница" с инвеститор "Пазари север" ЕАД, които включват и цялостно благоустрояване на зоните около тях. В напреднала подготовка са проектни предложения за частни образователни институции, за изграждане на спортна зала и съоръжения на открито.
За разлика от София в шестте големи града има голяма активност от страна на общините, каза Мартин Заимов, изп. директор на РФГР. Първият одобрен проект, който вече е в ход, е за реконструкция на пазара в Стара Загора, а във Варна е на път да се подпише споразумение за модернизация на общинския пазар "Чаталджа" за 8 млн. лв.
"Община Бургас има много интересен проект за цялостна трансформация на съществуващо бомбоубежище под Морската градина и превръщането му в интерактивно изложбено и музейно пространство", посочи Мартин Заимов. В процес на одобряване са още проекти за реконструкция на "Юнашки салон" във Варна, изграждане на етажен паркинг в Пловдив и пр. "Много бихме искали да финансираме дублиращия гребен канал в Пловдив, зоологическите градини в Стара Загора и Варна, градската железница на Русе и т.н.", каза в заключение г-н Заимов.
 
Участието на бизнеса в интегрираните планове
за градско възстановяване и развитие е много важно от гледна точка на планирането на техните инвестиционни намерения, пряко насочени към обновяване и модернизиране на градската среда. Едни от сериозните проблеми, с които се сблъскахме в процеса на подготовката на ИПГВР на Плевен и Варна, бяха, от една страна, набавянето на информация за това какво се случва на територията на отделните градски зони и идентифицирането на потенциалните участници и, от друга, липсата на активност от страна на браншовите организации, на бизнеса при набиране на проекти и идеи за включване в зоните за въздействие, сподели на форума доц. д-р Стелиян Димитров - ръководител на Обединение "Интегриран план за Варна 2020" и ръководител на екипа на "План Плевен 2020". За да осигурим възможност най-широк кръг заинтересовани страни да се включат в разработването на тези пилотни за България планови документи, решихме да създадем интерактивни публични платформи. ИПГВР на градовете Плевен и Варна са разработени върху сървърно базирани ГИС платформи по технология на ESRI - ArcGIS server. Те се използват както за целите на анализа, така и за публичната комуникация на плановете, възможностите за финансиране, коментира доц. д-р Стелиян Димитров. Ефектът от тяхното използване е налице - във Варна получихме над 1000 проектни предложения, които са в процес на оценка по отношение на тяхната допустимост и устойчивост. 150 проекта от тях ще могат да се реализират с грантово финансиране, а вече 200 сме идентифицирали като подходящи за подкрепа с финансови инструменти от типа Jessica.
 
Оригинални иновационни решения и смесено финансиране
предвижда реализацията на проекта за реконструкция на емблематичната Цар Симеонова градина в центъра на Пловдив, обяви неговият проектант арх. Петко Прокопиев. Амбициозният проект, с който община Пловдив кандидатства за финансиране по схемата "Зелена и достъпна градска среда" и по фонд "Флаг", предвижда интегрирани инвестиции в подобряване на условията за ежедневен отдих и развлечение, възстановяване на водни площи и фонтани, обновяване на подземна и надземна инфраструктура, и цялостна модернизация на езерото с пеещите фонтани с изграждане на подводен паркинг за 170 коли. 
 
Не може да има urban innovation без обновяване на средата за обитаване и на жилищния сграден фонд
Това заяви Атанас Буглов, управител на "Винербергер България". Говорим за инвестиции в устойчив градски транспорт, в летищни и гарови терминали, модерно улично осветление, благоустрояване на паркове и зелени площи, но какво от това, ако вечер се прибираме в жилищни квартали, в които са налице явни социални дисбаланси, смята той. Визията на Интегрираните планове за градско възстановяне и развитие е градовете ни да станат по-привлекателни за хората. В тях са дефинирани три типа зони за въздействие, една от които е с преобладаващ социален характер. "За мое голямо съжаление в Интегрирания план на София се акцентира основно върху енергийно обновяване на жилищен сграден фонд. Това разбира се е важно за намаляване на енергийните разходи на домакинствата. Но за част от панелните сгради процесът на саниране е невъзможен поради тяхната деградация и амортизация", категоричен е г-н Буглов. Изходът е инвестиране в ново жилищно строителство – един горещ картоф, с който на никой в държавата не му се занимава. Но рано или късно ще се сблъскаме с този проблем. Искрено се надявам в близко бъдеще общините да намерят воля за създаване на жилищна стратегия и политика, която да ни позволи замяна на стария сграден фонд с нов такъв, отговарящ на всички иновационни строителни технологии, които тепърва ще навлизат у нас, посочи управителят на "Винербергер България". Това ще стане наложително след 2020 г., когато влиза в сила евродирективата за енергийните характеристики на сградите, изискваща всички нови сгради да отговарят на почти нулева консумация на енергия. Колкото по-рано намерим решение на този проблем, толкова по-добре за всички. Опитът на Австрия е много ценен, макар, че там за разлика от България има много висок дял на публичен жилищен фонд. Практиката на община Виена е да отдава терени безвъвъзмездно или при преференциални цени на частни инвеститори за построяване на социални жилища, които те отдават срещу нисък наем на хора в затруднено положение, млади семейства, студенти. В Австрия над 40% от съществуващия сграден фонд за обитаване се управлява под формата на публично-частно партньорство.  "Вече е факт Закона за ПЧП и ще се радвам, когато са налице първите реални стъпки в реализиране на ПЧП с насоченост в жилищното строителство", каза в заключение г-н Буглов.