Г-н Панов, в края на 2012 г. правителството одобри националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. Приетият от МС вариант е съобразен с голяма част от бележките на НСОРБ, които отразяват мненията и предложенията на общините и са насочени към постигане на по-балансирано териториално развитие на всички райони на България. Какви са най-съществените ви препоръки?
- Много положителен факт е, че правителството положи усилия, разработи и прие националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. Това е един стратегически документ, който десетилетия липсваше в управленската визия и практика в България. Липсата му беше осезаема и създаде изключително грозни, вредни и нефункционални устройствени решения в много региони на страната.
Наличието на концепцията е предпоставка за стратегическо планиране, за възможност регионите да получат балансирано развитие, да се правят градоустройствени и устройствени планове за територията на общините с по-висок хоризонт, с времева рамка, която надхвърля конюнктурата или срока на следващите избори. Освен за градските, общински и областни власти документът е от изключителна важност и за бизнеса, който получава възможност да планира в относително по-дълъг период устойчивостта на своите инвестиционни намерения.
За радост на колегите от НСОРБ правителството прояви далновидност и разбиране за това, че е важно да се вслуша в мнението и препоръките на българските общини и региони. В процеса на подготовката и създаването на документа в много голяма степен бяха отчетени препоръките, допълненията и бележките, които бяха направени от експертите в българските общини.
Не бих казал, че имам конкретни препоръки към документа. По-скоро имам препоръка към представителите на всички държавни институции да имат добрата воля и последователността да се съобразяват с този документ, да работят за устойчивото му прилагане и превръщането му в наистина стратегически за балансираното развитие на българските градове, общини и региони. Този документ дава възможност да се преодолеят редица дисбаланси, възникнали преди десетилетия, и дава надежда на колегите от различни части на страната, че ще получат своите възможности за развитие.
Община Велико Търново има и привилегията да получи по оперативна програма "Регионално развитие" 499 500 лв. за проект "Изготвяне на интегриран план за градско възстановяване и развитие в обхвата на три зони". Това също е част от процеса на стратегическо планиране и изготвяне на обща визия за развитието на Велико Търново.

НКПР е основата за идентифициране на потенциалните градове – бенефициенти на новата ОПРР 2014-2020. Съгласно първоначалния индикативен списък УО на ОПРР предложи 52 града, групирани в четири йерархични нива. По настояване на сдружението ли се разшири териториалният обхват на 67 центъра за подкрепа?
- Да, по настояване на управителният съвет на НСОРБ списъкът на градовете и общините бе увеличен от 52 на 67. По наше настояване списъкът беше разширен, защото на практика се получаваше следният парадокс: По-малките общини, които отговаряха на условията и бяха включени в програмата за развитие на селските райони например, се оказаха без необходимия административен капацитет, за да усвоят парите, които се предлагат по тази програма. В същото време сравнително по-големи общини, които имат административен капацитет, за да работят по програми и проекти, нямаха това право заради критерия "брой на населението". За да се преодолее тази диспропорция предложихме и беше прието областните и общински градове да "излязат" от числеността на по-големите общини и само населените места на тяхна територия да имат право да кандидатстват по тази програма. Това е добро решение, защото ще даде възможност на населените места на територията на нови общини и области да подобрят с европейски пари своята инфраструктура, да благоустроят и облагородят своите населени места и да дадат още възможности на своите граждани да живеят по-добре, а на инвеститорите да проявят интерес и към по-малките населени места.

Как ще коментирате възприетия модел за урбанистично развитие – "умерен полицентризъм". Смятате ли, че чрез него ще се осигурят необходимите инвестиции за балансирано развитие на градовете?
- Моето лично мнение е, че възприетият модел на урбанистично развитие "умерен полицентризъм" е най-добрият и работещ модел. За разлика от "крайния моноцентризъм", при който всички ресурси и възможности са концентрирани в столицата, и от "развития полицентризъм", където ресурсите ще бъдат прекалено разпръснати, за да можем да постигнем целите, които си поставяме, "умереният полицентризъм" е добре балансиран подход.
Като убеден и последователен привърженик на децентрализацията смятам, че успешната реализация на модела "умерен полицентризъм" след време ще доведе до разработване и осъществяване на модела "развит полицентризъм". Убеден съм, че това е посоката и философията, които трябва да следваме.