При разумно и правилно инвестиране можем да подобрим развитието на регионите
Бих искала да гледаме по-позитивно и в кризата да виждаме шанс и нови възможности. Мисля, че в последните няколко години всички се уморихме да говорим за криза, да анализираме кризата, да слушаме оправдания с кризата и да правим всякакви упражнения на тема криза и хаос.
Това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на международната икономическа конференция "България и светът в развитие".
Гост на форума беше Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс", САЩ.
Според регионалния министър заради поддържаната макроикономическа и финансова стабилност страната ни понесе по-малки негативи в сравнение с много други. За нас е изключително важно при формулирането и изпълнението на новите политики да се използва целият потенциал на националната територия, допълни тя. Според нея като основа за това ще послужи разработената вече Националната концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в Европейския съюз.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики.
При разумно и правилно инвестиране можем да подобрим развитието на регионите, които за съжаление са и най-бедни, каза още министър Павлова. Оттук нататък трябва да заложим на интегрираните планове, които ще позволят на частния сектор да планира своите преки инвестиции в една предсказуема среда по отношение целевите зони за развитие до 2020 г., допълни тя.
Грешката, допусната през първия програмен период на България, от която можем да се поучим, е недостатъчно добрият синхрон между държавата и бизнеса, между публичното и частното партньорство, посочи тя. Според нея възможността средствата от европейските фондове да бъдат насочени и към бизнеса чрез публично-частното партньорство ще допринесе за развитието на страната ни в положителна посока.