В края на първия за страната ни планов период категорично мога да заявя, че българските общини доказаха, че са основният, най-активният и мотивиран бенефициент по оперативните програми, на които в голяма степен се дължи и напредъкът в темповете на договарянето и усвояването на европейските фондовете. Това ни дава и днешното самочувствие активно да се включваме и участваме в обсъждането и формирането на приоритетите на България за изпълнение на кохезионната политика през новия програмен период.
 
В години на сериозна финансова и икономическа криза, когато капиталовите програми на повечето български общини се формират предимно от обекти с еврофинансиране, този инвестиционен процес протича вече като осъзнат ангажимент.
Въпреки множеството трудности и забавяне благодарение на своевременна мобилизация успяхме да реализираме стотици проекти – реконструирахме училища, детски градини, културни и социални обекти, рехабилитирахме стотици километри пътна инфраструктура, инвестирахме във ВиК инфраструктура, пречиствателни станции, системи за управление на битови отпадъци, насочихме инвестиции за висококачествени услуги за задоволяване на образователните, социалните и културни потребности, както и за създаване на благоприятен бизнес климат и модерно административно обслужване.
Факт е, че българските общини никога не са били такъв силен фактор и двигател за социално-икономическо развитие. Към настоящия момент са подписани договори за общо над 7 млрд. евро, като почти 2 млрд. евро от тях са по ОП "Околна среда", а над 1,4 млрд. евро - по ОП "Регионално развитие". Изводите от статистическите факти са, че без средствата от ЕС безработицата би била по-висока, а доходите - по-ниски. Средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд са довели до 1.5% по-висока стойност на БВП в сравнение със сценария без тези средства. Благодарение на евросредствата се очаква обемът на чуждестранните инвестиции да нарасне с 40.7 % към края на 2015 г.
В унисон с формулираните цели и приоритети българските общини са амбицирани да се превърнат в основен двигател на модернизацията и развитието на България през следващия програмен период.
 
Научените уроци
Преди повече от 5 години, всички участници в процеса, и държава, и общини, и изпълнители трябва да признаем, че стартирахме почти с фалстарт:
- Допуснахме пропуски в програмирането и планирането на европейския ресурс.
- Отложихме старта на първите проекти.
- Мнозина от нас подцениха важността на европейските проекти за промяна и развитие на нашите градове и общини.
- Пропуснахме да създадем стабилна административна среда и капацитет, необходими за подготовка и изпълнение на проекти.
- Бяхме принудени да се състезаваме помежду си за проекти, които сме по-скоро задължени да изпълним, вместо да се фокусираме върху тяхната качествена подготовка и значението им за решаване на сериозни проблеми в нашите градове и общини (базисна и екологична инфраструктура, градска среда).
- Липсваше доверие, конструктивна комуникация, прозрачност, регламентирани срокове за разглеждане на проектни предложения, за верифициране и сертифициране на разходи.
- Забави се създаването на устойчив механизъм за обезпечаване на финансов ресурс за префинансиране и съфинансиране на проектното изпълнение.
- Несъвършенствата в националната нормативна уредба и в качеството на нейното прилагане също оказаха своето негативно влияние.
- Сблъскахме се с лошо качество на изпълнението, почувствахме се неудовлетворени поради частично постигнат ефект от инвестициите.
- Срещнахме затруднения с осигуряване на устойчивост на европейските инвестиции.
И все пак след първоначалния хаос и разочарование през последните три години в ситуация на финансовата и икономическа кризауспяхме да се мобилизираме и да поставим заедно началото на един процес, който премина през много фази, много метаморфози. Процес, който изпълни функции  както на ограничител, така и на катализатор.
Сега разполагаме със стабилна, дисциплинирана и често до болка строга система за управление и контрол на еврофондовете.
Признаваме и приемаме, че това е високата, но справедлива цена, за да бъдем сред малкото държави с работещи всички фондове.
От позицията на днешния ден всичко постигнато досега ни дава самочувствие и увереност, че ще навлезем значително по-подготвени в следващия програмен период и ще започнем да инвестираме средствата още от началото на 2014 г.
Пак от позицията на днешния ден сме длъжни открито и с известна тревога да заявим, че навлизаме в един изключително труден и решителен етап - въпреки натрупания опит немалкото реализирани инвестиции в различни сфери на социално-икономическия ни живот, въпреки че научихме важни уроци. Важно е сега заедно (държава, УО, бенефициенти, изпълнители) да покажем наистина какво можем. Необходимо е да поемем категоричен  ангажимент, че ще положим всички усилия и ще осигурим необходимия финансов, административен и експертен ресурс, за да реализираме в срок и с качество всички започнати мащабни инвестиции в нашите общини и няма да допуснем загуба на европейски ресурс в рамките на настоящия период. 
Паралелно с този изключително важен процес ще трябва интензивно да участваме в подготовката на следващия програмен период, включително и да започнем разработването на устойчиви и интегрирани проекти с акцент върху изискването за резултати и гарантиране на ефекти за растеж и развитие.
 
Кои са ключовите предпоставки и приоритети за постигане на целите на визията ни до 2020?
 
Първо - инвестиции в базисна инфраструктура
Наред с ключовите приоритети за постигане на кохезия, фокусирани върху подкрепа за  научноизследователската и развойна дейност, конкурентоспособност на малките и средни предприятия, повишаване на равнището на заетост, повишаване достъпа до образование, социално включване, както и преминаването към нисковъглеродна икономика и подобряване на административния капацитет задължително трябва на всяка цена да защитиминвестиции в базисна инфраструктура. 
Наличието на модерна и качествена инфраструктура и състоянието на услугите е основен стимул за икономически растеж и оттам за повишаването на жизнения стандарт на населението.
Потребностите ни тук са определени въз основата на необходимите и важните за местните хора обекти и те следва да бъдат задължителни и приоритетни за финансиране, споделено от общинските ни бюджети и от европейските фондове.
Ние имаме остра нужда от инвестиции в цялата палитра от социалната и инженерна инфраструктура - строеж и ремонт на пътища и улична мрежа, адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания, изграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК инфраструктурата, интегрирано управление на отпадъците, превенция от наводнения и свлачища, енергийна ефективност, подобряване на градския транспорт и създаване на екологична градска среда.
По отношение на достъпния финансов ресурс за общински инвестиции се надяваме по бъдещите програми да запазим поне нивото на досегашните средства, както и да договорим удовлетворяващ ни процент на съфинансиране.
 
Второ - достъп на всички общини до европейските средства (териториална демаркация)
Не трябва грешките от този период да бъдат повторени в следващия - изкуственото и неаргументирано разделение на общините на 86 агломерации и 178 селски общини, което доведе до това, че селата на 86-те общини не могат да черпят ресурс от селската програма (и така остават без каквото и да е финансиране), а някои от градовете на 178-те общини нямат достъп до ресурс нито от нея, нито от регионалната програма. В допълнение и големи земеделски райони останаха без финансиране поради възприетите дефиниции за селски район или поради липсата на ясни и обективни критерии за оценка на проектите. Тези дефиниции и критерии трябва да се преразгледат, за да се осигури равнопоставен достъп до финансово подпомагане.
 
Трето - да се фокусираме и да приоритетизираме
Осъзнаваме, че нуждите ни са много във всички сектори, че европейският ресурс ще е недостатъчен, за да се финансират всичките ни потребности и приоритети. Това означава да се откажем от част от тях, да постигнем мъдър и консенсусен избор. Избор, отчитащ спецификите на всяка една от общините ни, защитаващ  интересите на гражданите ни, независимо от това дали живеят в голям градски ареал или малка селска община.
Като сдружение на общините сме готови да поемем предизвикателството и изпълнението на сложен, но важен проект по програмата за техническа помощ - предварително да определим общински инвестиции, към които да насочим по-голямата част от финансовия ресурс на бъдещите инвестиционни програми. Силната страна на този подход е сигурността, че инвестицията в предварителната подготовка и изготвянето на техническата документация ще бъдат подкрепени, и няма да разпиляваме ресурси за проекти без шанс за реализация. Ясно е, че ни трябват "умни" проекти, с висока гаранция за устойчивост, тези, чрез които не само отговаряме на неотложните потребности, но най-вече променяме стандартите на живот в нашите територии.
Приоритет, разглеждан от нас като катализатор за развитието ни, е туризмът - културен, исторически, религиозен, селски и пр. Но развитието му е немислимо без развитието на базисната инфраструктура като пътища, комунални и съпътстващи услуги.
Естествено наши приоритети остават и мерките за подкрепа и стимулиране на заетостта, образованието, здравеопазването, социалното включване, осигуряването на независим и достоен живот на хората от неравностойно положение, интеграцията на хората в уязвимо положение и малцинствата. Амбицията ни е със средствата на социалния фонд освен услуги за оцеляване на най-бедните и нуждаещите се трайно да разширим и предложим и друг европейски вид услуги - културни, за свободното време, за активния живот на възрастните хора.
Предоставянето на електронни услуги за нашите граждани е приоритет за всички общински администрации. За осъществяването на тази стратегическа цел се нуждаем от достатъчен ресурс, който да е достъпен за всички общини.
За изпълнението на съвместни проекти за по-уютна и сигурна среда за живеене на хората, за обмен на добри практики в духовната сфера, културата, туризма и административното обслужване на гражданите ще разчитаме на адекватни мерки по програмите за междурегионално и трансгранично сътрудничество.
 
Четвърто - общинските отговорности за реализиране на национални политики
Балансът между общо и единично, глобално и локално, европейско и национално е изключително важен за достигане на рационалния избор. Без тази връзка социално-икономическият живот става проблематичен и неговите качество и ефективност понижават критично стойностите си. Затова ние изпълняваме национални стратегии, така че добавената стойност на частното създава качествената категория на общото. Тук говорим за национални политики като осигуряването на социални жилища, достъпна среда за хора с увреждания, интеграция на малцинствата, превенция на престъпността и т.н. За подкрепата им също ще разчитаме на европейския ресурс през следващия програмен период.
 
Пето - всяка инвестиция да създава нови възможности, а не да отваря нови проблеми и да създава бъдещи ограничения
Това означава да се прилага подходът на интегрираното планиране и координацията на мерки и дейности по отделните програми или, образно казано, да избегнем случаите, в които първо асфалтираме, а впоследствие се сещаме, че трябва да подменим ВиК мрежата.
Мерките за физическото обновяване трябва да се съчетават с мерки за подобряване на околната среда, икономическото развитие, образованието, социалното приобщаване. Тази политика на синхрон, която трябва да се въведе още сега на фаза програмиране между всички бъдещи финансови инструменти, е един от основните фактори, който може да подобри резултатите от усвояването на средствата. Ефективното взаимодействие, координацията и комуникацията между управляващите органи в процеса на изпълнение на бъдещите схеми за подпомагане ще позволи и на нас, бенефициентите, да изпълняваме интегрирани и координирани проекти, а те по дефиниция са с по-висока добавена стойност и устойчивост. Това е напълно осъществимо, тъй като ние притежаваме необходимия опит - мерките във връзка с деинституционализацията на децата.
 
Шесто - адекватна и балансирана регионална политика, не само с акцент върху градското развитие
Несъмнено концентрацията на човешки и индустриални ресурси в големите градове води и до концентрация на много проблеми. Приветстваме политиката в подкрепа разрешаването на тези проблеми на големите градове, но следва и да предвидим адекватни възможности за решаване на широкия спектър от местни потребности и в останалите общини. Не трябва да забравяме, че средствата от ЕС само допълват националното финансиране и заедно способстват за постигане на дългосрочните цели на регионалното развитие. През този програмен период се задълбочи небалансираното регионално развитие. Официално най-бедният район в Европа е Северозападният, район на ръба на оцеляването. С преобладаващи периферни - географски и транспортно изолирани територии със силно ограничен обществен транспорт, където липсват развити икономически дейности, с висока безработица, тече процес на обезлюдяване, затруднен е достъпът до информация, контакти и пазари, ниска е и обезпечеността с публични услуги. Видно е, че за развитието на района са необходими спешни и целенасочени мерки. Трябва да имаме яснота относно цялостна стратегия за възстановяването и развитието му.
 
Общинските планове за развитие – пътните карти на местно ниво
В допълнение към трудния ни избор по програмите не трябва да забравяме, че паралелно следва да стартираме и планирането на местно ниво - изготвянето на пътните ни карти - общинските ни планове за развитие. И тази задача ще е трудна, за изпълнението са нужни стратегическо мислене и действия, висок професионализъм, диалогичност, повишаване на квалификацията ни и отговорността ни. Планирането ни следва да излезе извън границите на формалното законово задължение и да се ориентира към формиране на реални политики за развитие. Политики, формирани съвместно с гражданите ни и получили тяхната безрезервна подкрепа, само така ще можем да избегнем негативния опит неприпознатите инвестиции на местно ниво да са в основата на сигналите за нередности срещу "проектите на общинските администрации".
Трябва да споделим и своите опасения за все още продължаващия дебат между страните членки и ЕК за бъдещето на кохезионната политика. Тук категорично подкрепяме формираната обща позиция на Съвета на европейските общини и региони и Комитета на регионите. Формулираните понастоящем цели и инвестиционни приоритети, които ще бъдат подкрепени от отделните програми, е възможно да бъдат изменени и/ или допълнени след приемането на стратегическите документи, имащи отношение към предварителните условности. В допълнение и липсата на яснота за бюджетната рамка за България за периода 2014-2020 г. не ни позволява да формираме финансовия ресурс на всяка една от програмите.
 
Подобряване системата на управление
С оглед на слабостите, които констатирахме през настоящия програмен период, за да бъдем сред най-успешните страни членки в усвояването на европейските средства, трябва да реформираме и подобрим системата на управление. С тревога наблюдаваме заедно с нашите колеги, представители на местните власти от Комитета на регионите и Конгреса на местните и регионалните власти, че на европейско ниво все още се води отдавна стартиралият дебат за опростяването на европейските процедури. Ентусиазирани бяхме, че ще опростим сложните европейски правила и ще отстраним част от съществуващите дефицити на системата чрез създаването на централизирана структура за управление и координация на всички оперативни програми и децентрализирани структури на местно ниво. В това отношение колегите ни съветват да не сме много оптимистично настроени и да положим максимални усилия да осъществим, доколкото е възможно, тази инициатива на национално ниво. След одобряването на бъдещите оперативни програми и отговорните за тях ведомства нарастват опасенията ни, че няма да настъпят съществени подобрения по отношение унифициране на правила и процедури и подобряване на координацията и комуникацията между отделните програми. Но считаме, че все още можем да създадем общ комитет за наблюдение на всички програми, чрез който да осигурим тази координация, допълняемост и надграждане на мерките по различните програми.
За опростяването и унифицирането на правилата и процедурите ще разчитаме на Закона за управление на средствата от Европейския съюз. Считаме, че ясна законова рамка за начина на разпределението на европарите и управлението на оперативните програми ще преустанови практиката да се променят правилата в крачка с всевъзможни подзаконови документи – наредби и постановления.  Законът трябва да регламентира и контрола при усвояване на евросредствата, да премахне порочната практика на противоречащи си становища на контролните органи при осъществяването на последващия контрол. От изключителна важност за нас ще са правата на бенефициентите, като ще дадем своя принос те да бъдат разписани в детайли, за да се получи единно третиране на сходни случаи за допустимост на разходите и размерите на финансовите корекции. За финансовите корекции, сегашни и бъдещи, включително и за наследените ни от САПАРД, е повече от наложително да намерим траен и устойчив механизъм за решаването им. Включително и ясна и работеща система за обжалването им. Практиката показва, че нередности се допускат и ще бъдат допускани. В тази връзка е важно какви мерки ще се предприемат, най-вече превантивни, за бързото и навременното им коригиране. Независимо от това какво ще е конкретното ни решение, механизмът следва да отчита периода на постановената санкция и финансовото й споделяне според вината. Законът ще трябва да повиши и доверието в прозрачността на процедурите за изпълнение на програмите и от страна на европейските ни партньори, и от страна на гражданите ни, защото всички знаем какви безкрайни проблеми съпътстват сегашното изпълнение, особено избора на изпълнителите чрез процедурите по обществени поръчки.
Своевременно и целенасочено през новия програмен период трябва да използваме средствата по линия на техническата помощ за укрепване на капацитета на всички звена. В това направление сме изключително удовлетворени, че наскоро беше прието наше ключово предложение, създаващо възможност и общините да назначават сътрудници по управление на европейски проекти и програми.
През сегашния период създадохме три финансови механизма за подкрепа при управление на проектите - фонд ФЛАГ, специалната кредитна линия на Българската банка за развитие, осигурена от ЕИБ, и безлихвеното кредитиране на авансови плащания чрез СЕБРА. За разлика от ФЛАГ, който е най-малък като размер на ресурса и най-активно ползван от общините, другите два механизма почти не се прилагат поради административни пречки от страна на УО и усложнени процедури. Предлагаме заедно да извършим прегледа на възможностите им и да засилим и профилираме тяхното използване през следващия период.

*Бел. ред - докладът беше изнесен по време на VIII годишна среща на българските местни власти, 14-16 октомври, гр. Пловдив