Първият въпрос, който задават чуждестранните инвеститори в България, е има ли данъчни преференции при закупуване на терени, директни субсидии за откриване на нови работни места, на какво ниво е изградената инфраструктура, заяви Владимир Гюрджиев, мениджър "Индустриални площи" във "Фортън Интернешънъл".
На първо място се търсят изградени логистични и производствени обекти в съществуващи индустриални зони – т.нар. brownfields. Но много често има разминаване между очакванията на инвеститорите и това, което реално виждат на място.

За инвестициите на зелено е много важно да се каже, че първата голяма спънка, която компаниите срещат, е липсата на надеждни партньори, или поне липсата на информация за такива. Тези инвеститори търсят на  първо място сигурност, прозрачност на цени, срокове, ангажименти на изпълнение. Има сериозен интерес от компании предимно в сферата на автомобилната индустрия, електроника, сервизиране, леки производства. За да дойдат големи инвеститори, трябва да има готови икономически зони. Показателен пример са индустриалните зони "Марица" и "Раковски" край Пловдив, които имат развита инфраструктура и урегулирани терени и затова е налице висока концентрация на инвеститори.

Според арх. Яни Вълканов от обединение "София ХХІ", което подготвя Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на София, основната зона за въздействие с потенциал за икономическо развитие, включва територия от 1177 ха в източната част на гр. София. Конкурентните й предимства са, че граничи с аерогара София, през нея преминават бул. "Цариградско шосе" и основният железопътен ареал, което прави територията основна "входна врата" на София както с въздушен, така и с пътен и железопътен транспорт. Територията на зоната е много разнообразна и атрактивна за инвестиции. Северната й част, около летище София е привлекателна за фирми, свързани с логистика, транспорт и спедиция, но също така и за производствено-складови бази, хотели и офиси. Основен проблем на тази част от зоната е липсващата инфраструктура във вътрешността на територията, което е пречка за нейното развитие, коментира арх. Вълканов.

Главният архитект на София арх. Петър Диков зададе риторичния въпрос защо, след като България е данъчен рай на Европа, няма все още сериозни инвестиции в ИТ сектора. Според него "в последните 10 години се правиха консумативни инвестиции, които не създават добавена стойност за средата, обществото и развитието на градовете като цяло. Сега вече е дошло време за промяна в инвестиционното мислене - най-ясният знак за промяната е проектът "София тех парк". На един военен терен, който беше предвиден за консуматвна инвестиция (проектът за нов правителствен комплекс), се създава високотехнологичен парк. Борбата за привличане на инвестиции за растеж слезе от ниво държави на ниво региони, а сега на ниво градове, подчерта арх. Диков. Затова София, освен че доизгражда вътрешната си инфраструктура, с подкрепата на държавата развива външните си регионални връзки с магистралите "Люлин", "Тракия", "Хемус", а вече тече и търг за магистралата от бул. "Сливница" до Калотина. Цялостната политика на Столичната община е да има предвидимост по отношение на планирането. Той призова бизнеса за повече активност в процеса на взимане на решения.

Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонда за устойчиво градско развитие на София, посочи, че не са за изпускане възможностите, които предоставя инициативата "Джесика" за финансиране на иновативни проекти на частните компании, общината и ПЧП, за подобряване на градската среда, обществения транспорт, индустриалните зони и на територията на столицата.

През декември ще е готова концепцията на "София тех парк" и апликационната форма за кандидатстване по ОП "Конкурентоспособност" за осигуряване на 50 млн. евро безвъзмездна помощ за началния старт на проекта, разясни пред участниците арх. Елица Панайотова, изпълнителен директор на едноименната проектна компания. "София тех парк" е стратегически проект за България, който ще даде коренно различна алтернатива за развитието на бизнеса. Първият научно-технологичен парк в страната ще е платформа за развитие на водещи иновативни компании, инкубатор за стимулиране създаването на нови предприятия, фокусирани върху правенето на бизнес от наука, сподели арх. Панайотова. Подписани са споразумения за сътрудничество със Софийския университет, с Техническия университет и предстои да се сключат с институтите на БАН, които се занимават с научно-развойна дейност в областта на високите технологии.

Високотехнологичен парк също върху военен терен е бъдещата зона с потенциал за икономическо развитие в града на тепетата, според подготвяния интегриран план, посочи арх. Белин Моллов, който е ръководител на консорциум "Пловдив 2020". Без подкрепата на бизнеса, на научните среди ние, консултантите, и общината не бихме могли да вземем решението да изберем този специален и в известен смисъл рисков терен в кв. "Гладно поле" за създаване на нова бизнес среда, с потенциал за изграждане на хранителен икономически клъстър заедно с двата уникални образователни ресурса – Аграрния университет и Университета за хранителни технологии. Инвестиционният потенциал на тази зона е за близо 600 000 кв.м застроена площ, в която ще се вложат минимум 120 млн. евро, сочат предварителните разчети. В Пловдив има място за инвестиции и в района на Централна жп гара, определен като зона на публични функции, както и в Първа градска част – зона със преобладаващ социален характер. Според арх. Моллов, ИПГВР трябва да се направят така, че фирмите от всички възможни сектори да намерят своето място, като им бъде осигурена подкрепа и по оперативните програми, инструментите "Джесика", "Джереми" и по линия на ПЧП.

Бургас като най-активно развиващия се град вече е обезпечил инфраструктурно голяма част от своите индустриални зони, той е готов да поеме инвеститорите, посочи арх. Цветан Петров, ръководител на екипа за изработване на ИПГВР. Предвид местоположението на бъдещата икономическа зона в нея трябва да се създадат необходимите функционални и транспортни връзки. През зоната трябва да се изнесе транзитния трафик към Южното и Северното Черноморие и съответно да се обогати с публични функции. Предвижда се в индустриалната зона да се развият интермодален терминал, бизнес парк, център за рециклиране и пр. Общината възнамерява да стимулира инвеститорите, които са готови да инвестират в иновации, зелена икономика.

"Проектите за индустриални зони са изключително важни за стратегията на страната за привличане на инвеститори. Национална компания "Индустриални зони" ЕАД е само част от този сегмент, тъй като има много проекти, по които са активни общини и частни предприемачи", посочи нейният изпълнителен директор Валери Андреев. В момента тя управлява 8 проекта на над 5000 дка, 4 от тях са в големите градове – София, Варна, Бургас и Русе. Валери Андреев съобщи, че пред финализиране са преговори с инвеститори от сферата на електрониката и автомобилостроенето от Австрия и Германия. Китай също проявява засилен интерес за реализиране на търговска зона, която по всяка вероятност ще е в индустриална зона "София Божурище", информира Валери Андреев.