Таня Христова, кмет на община Габрово:

Надявам се нашите градове да се превърнат в жизнени системи

Надявам се нашите градове да се превърнат в жизнени системи, а не в структури, които имат нужда от оперативна намеса с цел единствено да продължат да функционират.

Голяма част от трудностите, които срещаме при управлението на ресурсите, са породени от липсата на информация. А когато няма достатъчно информация, това означава, че всичко, което правим, е съпроводено с много грешки, което впоследствие налага взимането на бързи адекватни решения.

Интегрираните решения обаче често пъти са съпътствани от доста трудности, защото към момента съществуват седем различни оперативни програми, които логично и нормално гонят своите цели. Много е трудно по този начин да се постигне съвместимост и интегрираност, което би могло да се има предвид за бъдещия период, като аз се надявам дебатът занапред да се развива и в тази посока. Ще се опитам да илюстрирам - ако говорим за зони за въздействие, идентифицирани в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, това означава, че когато планираме подмяна, разширение или реконструкция на ВиК структурата, не трябва да забравяме всички подземни комуникации и възможността за съвместяване и привличане на частните инвеститори. Много е хубаво, когато говорим за мащабни инвестиции, но по-предизвикателно е да се говори за постигане на качество и прилагане на здрав разум и необходимата доза гъвкавост, която отчита реалния живот и добрите модели на проекти в други страни.

Вярвам, че интелигентните решения са изключително полезни, защото те спестяват на хората време, ресурс, а освен това позволяват много по-бързо да се достигне до резултата, вместо да говорим толкова дълго за процеса. Сигурно точно бизнес подходът трябва да помогне на нас – публичните институции, да станем малко по-отговорни към ресурса така, както е в бизнес логиката.

 Васил Бобеков, заместник кмет на община Кърджали:

Виждам, че сега трябва да сме на прага на един следващ етап

Община Кърджали е една от челните общини по брой проекти. Първият, започнат още през 2008 г., беше за изграждането на общинска мрежа. В момента стартира проектът за центровете за настаняване и защитено жилище, а също така и за осем сгради от образователната инфраструктура, които ще се санират. В ход е и един проект за социализацията на обекта Перперикон. В сферата на уличното осветление, навремето бяхме едни от първите, които въведоха подмяната на съществуващата дотогава осветителна система с енергоспестяващи осветители, съответно и с нови тела. Направихме един проект с помощта на Техническия университет в Габрово, който проект след това се реализира, имахме и договор за поддръжка на системата, но, с влошаване на възможността за финансиране на проекта, системата е в такова състояние в момента, че гражданите не са доволни. Виждам, че сега трябва да сме на прага на следващия етап, т.е. актуализация на проекта за осветление според развитието на града през последните десет години. Очаквам да потърсим възможността да се приложат не само новите осветители – т.нар. LED осветления, но и да се потърси едно интелигентно управление с отчитане на нуждите в момента. Надявам се сега, с развитието на технологията, наистина да се реализира икономия и същевременно да отпаднат всички недоволства от работата на системата.

Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд за устойчиво градско развитие на София:

Бъдещето на инструмента JESSICA e в добре планираното съвместно финансиране на проекти

Аз виждам бъдещето на инструмента JESSICA в добре планираното съвместно финансиране на проекти, които да получат финансиране по някои от грантовите схеми и да ги допълват с инструменти като JESSICA. Моето наблюдение е, че в този период една от слабостите беше точно, че голяма част от проектите, които общините създадоха, нямаха достатъчно интегриран характер поради факта, че трябваше да отговарят на изискванията да не генерират приходи и в тази посока се изпълниха проекти за възстановяване на градски пространства, паркове и други подобни, като се игнорираха дейности, които са много важни. Именно тук е мястото на бизнеса и частното инвестиране, или на инвестирането чрез подобни фондове, за да получи проектът наистина интегриран подход.

Нишата на проекти, които ние ще търсим да финансираме, е именно в баланса между изцяло не генериращите приходи и тези, които са достатъчно пазарни и могат да бъдат финансирани от банковите институции и останалите финансови инструменти на пазара. Нишката е доста тънка и, в процеса на проучване на обекти в София, аз виждам нуждата от наличието на малка грантова част.

Проектите, които ще финансираме, със сигурност ще бъдат насочени в три основни стратегически фокуса – общността и гражданската сигурност, зеленият растеж и работната среда. Аз съм оптимист, защото по отношение на нашия фонд ние вече имаме проведени много разговори, включително с частни инвеститори, които имат добри идеи, и се надявам, че те ще бъдат подкрепени от Софийска община и ще могат да бъдат реализирани и да послужат като един добър модел занапред.

Разчитам на това, че ще се утвърдим съвместно с бъдещите оперативни програми. Очаквам, че инструментът JESSICA тогава ще разполага с голям ресурс, който да обхваща повечето от общините, за да може наистина да се намери интегрираност и на ресурса, тоест да има грантове, чисто банкови пари и такива средсва, които са някъде по средата, като цена и като време за усвояване.

Със сигурност имаме интерес към проекти, които да водят до умни решения и да имат интегрираност с другите сегменти не само по вертикала, но и по хоризонтала – нещо, което е много важно за това по най-ефективен и ефикасен начин да инвесираме всеки лев.   

 Пламен Никифоров, представител на Станилов ООД:

Трябва да се търси приоритетност на проектите, от гледна точка на структуриране

Kогато започна планирането на оперативните програми, инвестициите във ВиК сектора бяха разпокъсани, което, заедно с липсата на обвързаност с изграждането на другите части на инфраструктурата, създава сериозни проблеми. При планирането за следващия програмен период трябва да се търси приоритетност на проектите, от гледна точка на структуриране – да се изгради първо под земята, а след това да се изграждат надземните системи. Така ще се постигне по-голяма ефективност  в използването на средствата по различните програми.

Още при подготовката на прединвестиционните проучвания на самите проекти, много често консултантите не могат да се доберат до необходимата информация, изготвят се непълни проекти, които след това създават проблеми. Съществува опасност в сега действащите оперативни програми обектите да не бъдат реализирани в конкретните срокове за действие на съответната програма и да бъдат загубени средства.

Когато търсим интелигентни решения, трябва да разберем, че не винаги подмяната на съоръженията означава да разрушим старите и да направим нови. Има редица иновативни решения, които се прилагат в много европейски страни и САЩ, и които са  по-евтини и значително по-бързи като срокове за изпълнение.

Ще се спра и на една друга финансова възможност, която не се използва толкова в сектора – публично-частното партньорство. Със създаването на Закона за публично-частните партньорства считаме, че вече има конкретни правила, които ще позволят да се реализират подобни проекти и в този сектор. Но всичко трябва да се разглежда много внимателно. Това, което се направи, трябва да бъде убедително не само за представителите на частния бизнес и на публичните власти, а и за потребителите, които ще ползват тези услуги.

Инж. Петко Цветанов, представител на Улично осветление ЕАД:

Трябва да интегрираме съвременни методи, средства и технологии в управлението на уличното осветление

В световен мащаб има голям потенциал за спестяване на средства, изразходвани за публично осветление. Едно от решенията, които могат да доведат до икономия на електроенергия в порядъка на 40-50 %, е замяна на остарелите осветителни тела с високо енергийно ефективни такива.

Едновременно с подмяната на осветителните тела е желателно да бъдат интегрирани съвременни методи, средства и технологии за управление на уличното осветление. Най-новата технология в последно време – това е прилагането на адаптивно улично осветление - светлината, която ни е необходима, да бъде в такова количество и на такива места, че да е съобразена с нуждите на потребителя. Изграждането на такава система изисква взаимодействие с другите съществуващи или предстоящи да се изградят системи – за контрол на трафика, наблюдение на метеорологичните условия, управление на движението, видео наблюдение и др., от които да получава информация. Необходимо е допълнително влагане на интелигентност и в самите осветителни тела.

Смятам, че, освен административен, в общините трябва също така да има и технически потенциал, тъй като новите системи са на друго технологично равнище и ние не можем да градим нещо ново с познания само върху съществуващите досега системи.

Резултатите, които можем да постигнем са свързани с намаляване на разходите за електроенергия, намаляване на текущите разходи за поддръжка, удължаване живота на осветителните тела, осигуряване на постоянен светлинен поток, навременна диагностика и поддръжка, отговор на временни нужди и други услуги.

Висенте Алапонт, директор "Инфраструктура", ETRA Group:

Да прилагаме последните технологии, но и да идентифицираме моделите на потребление

Следващата стъпка, която се опитваме да внедрим и да изпълним, е интегрирането на цялата информация, свързана с енергопотреблението в града, за да осигурим на администрацията и на политиците пълната картина за това какви точно са разходите и къде точно възникват те. Разбира се, това е бавен процес, но ние вървим в посока местното генериране на енергия с нови източници, което въвежда нов фокус в работата по управление на енергопотреблението в един град . Разбира се тук става въпрос и за експлоатацията и поддръжката на цялата инфраструктура, като за тази цел сме сключили договори за публично-частно партньорство.

Процесът на поддържане на една ефективна система за осветление не се свежда само до прилагане на последните технологии, но и до идентифициране моделите на потребление, за да се реши кои са най-добрите технологии именно за тези модели, за да имаме ефективност. И разбира се - да се анализира кога ще се получи възвръщаемост на инвестицията.

При проектът ни в Алкоркон ние сключихме първия договор за публично-частно партньорство в Испания. Рамката на договора е за 14 000 осветителни пункта, продължителност от 10 години и инвестиции за подобряване инфраструктурата на уличното осветление в размер на 15 млн. евро - по 1,5 млн. годишно. Общината има отговорността да управлява енергопотреблението. Преговаря с електроснабдителните компании, анализира потреблението и на базата на този анализ се намаляват разходите по договора. Отговорност на компанията е да поддържа в перфектно състояние цялата инфраструктура. Що се отнася до инвестициите, ние анализираме града и решаваме къде и колко трябва да се инвестира, за да поддържаме икономичността на системата.