Демографията на България се движи обратно на световната: населението намалява, а работната сила се свива още по-бързо заради застаряването и емиграцията на икономически активните. Големите градове обаче се движат по друга писта. От пет областни центъра, в които населението се е увеличило с между 0 и 10.3% в последното десетилетие, четири са в категория над 100 хиляди жители.
Концентрацията на хора в големите градове увеличава икономическата им ефективност. Но напряга градските бюджети, способността да се предоставят обществени услуги и обществената инфраструктура да се поддържа в добро състояние.
На 2 октомври форум Градът цели да подпомогне националните, местните власти и бизнеса да работят по-добре заедно за осигуряването на по-високо качество на живот и по-благоприятна среда за инвестиции и създаване на нови работни места. На кръгла маса на 27 септември "ГРАДЪТ медиа груп" срещна част от тях предварително, за да изработят обща позиция за мястото на високотехнологичните общински активи. Ето какво казаха.

Венета Кръстева, управител на "Градът медиа груп"
"ГРАДЪТ медиа груп" със стратегическото партньорство на Сдружението на общините в България отправихме тази покана за кръгла маса и дискусия с тема  основните предизвикателства на българските градове и градските лидери при реализирането на интелигентни решения, свързани с управлението на градските ресурси. Като технологични партньори в днешния дебат са поканени водещите компании IBM и  MTel.  Нарекохме  дискусията "Да мислим за градовете в бъдеще време". Целта й е да обменим становища за това какви са основните и най-важни неща, които трябва да се случат в градовете, за да могат да управляват ключовите си системи  интелигентно - технологично, иновативно и икономично. Отправихме покана към кметове на общини, към свързаните с тях структури, към фондове и финансиращи органи, боравещи и разполагащи с ресурс, който да финансира такъв тип проекти. Поканили сме и двама представители на общински съвети, защото реализирането на такива проекти винаги е свързано с одобряване и на ниво местен парламент. Присъстват и ръководители на проекти за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие – ресурс, който трябва да се използва максимално интелигентно и разумно.
Това е едно от организираните от нас събития по програма ГРАДЪТ  на нашата медийна група,  които имат за цел да привлекат частния сектор по честен, прозрачен и максимално пазарен начин - както за общините, така и за компаниите - да се включи  в процеса на създаване на проекти, свързани с решаване на предизвикателствата пред  българските градове.
 
Георги Робев, директор "Глобални технологични услуги", "IBM България":
Технологиите постоянно се развиват и променят, затова по-важното е да се определи моделът за реализиране на такива проекти. На общините трябва да се предложи финансово-икономически модел, по който те да имат възможност за бързи резултати в сферите, които ги интересуват, да нямат капиталови вложения, утежняващи и без това тежките бюджети, като всичко да е разпределено в едни оперативни рамки. И най-естественият партньор в това начинание е телеком. Този модел е приложим във всякакви варианти, ние просто сме го проверили и разработили в услуга на общините.
Част от предизвикателствата, които те трябва да посрещат, са свързани със секторите транспорт/трафик, административно обслужване, гражданска сигурност, комуникации, водоснабдяване, енергоснабдяване, градска среда, образование.
 
Тодор Попов, председател на Сдружението на общините в България, кмет на град Пазарджик
Длъжни сме да бъдем умни и да търсим умни решения. А и трябва да отбележим, че интелигентният бизнес вече има нов подход. За мен три са основните сфери, в които трябва да се търсят решения – трафик и транспорт, сигурност и образование. Предстои ни изготвянето на подробни общински планове, които ще обезпечат всички цели, поставени в интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, затова е много важно да се идентифицират и решат проблемите. Колкото и банално да звучи, има реален шанс през 2020 г. България да изглежда по различен начин. Всичко вече е въпрос на осъзната необходимост, определени жертви и наличието на адекватни партньори. Точно сега е моментът за дефиниране на нужните услуги, определяне на проекти и реализирането на пилотни такива. Цялото национално сдружение трябва да се ангажира в този процес. Нека осъществяването на такива проекти да се превърне в приоритет. За мен именно дефинирането на приоритетите е първата и най-важна стъпка. Много важно е и обезпечаването на възможно най-голяма територия в града с безплатен интернет, защото това е предпоставка за реализирането на проекти, свързани с интелигентни градски решения. Така че наложително е предприемането на стъпки на държавно и общинско ниво.
 Детелина Николова, кмет на община Добрич
Днес е XXI век, "Векът на градовете", когато ние вече говорим за интелигентни решения, за умни градове. Този тип градове оказват влияние върху икономическото състояние на цялата страна. Трябва обаче да осъзнаем и човешкия фактор. Градовете са концентрация на проблемите относно безработица, сегрегация и бедност. Имаме нужда от иновативни решения и в тази посока. Трябва да работим за интелигентната инфраструктура в информационния век, да създаваме една гъвкава работеща система. Това е нещото, върху което виждам, че  технологичните компании в момента поглеждат и разработват своите решения.
По отношение на подобни проекти не са за подценяване малките и средните градове, защото огромна част от населението на Европа е съсредоточено именно в такива населени места. Следователно те ще бъдат опорните точки за преодоляване на обезлюдяването. Но ако ние нямаме силна държавна политика в областта на електронното правителство, ако нямаме политическа воля, независимо кой управлява, в името на развитието на умните градове и на интелигентните решения, ако ние кметовете, с нашите екипи, наистина нямаме представа за какво става дума, никой не би могъл да ни помогне. Трябва да балансираме волята си като политици и да отсечем ясно: искаме ли силно развита икономика, която "да дръпне", да създава работни места, интелигентни решения, или искаме да сме спокойни, че ние като кметове удовлетворяваме електората, защото сме докарали някакви пари в общината.
Затова може би най-интелигентното градско решение е доброто планиране.
Искам да изразя и желанието си за това общините да обменят опит и информация, да идентифицират основните компоненти, които трябва да се включат в плановете, един от които компоненти са именно интелигентните решения за управление на градската среда.
 
Николай Сираков, председател на общинския съвет на Габрово
 Крайно време е в България да се знае кой управлява, кой взима решенията, какви са приоритетите и те да се правят. Според мен е важно много ясно да се идентифицира коя сфера на развитие ни е приоритет и след това да се инвестира в нея. Трябва тази сфера да е двигател за следващи действия, а не краен резултат. Тук излиза въпросът за финансирането. Как общините ще финансират проект от такъв тип? Защото те вече са активни финансово по много други проекти, а ресурсът не е голям, приходите намаляват, а европейските средства трябва да се обслужват, което допълнително изразходва ресурс. В крайна сметка ще стигнем до инструмента децентрализация – държавата да освободи малко или повече ресурс (при ясни критерии и правила), с който общините да разполагат.
От друга страна, за да се реализират проектите в общината, всичката работа минава през хора – често това са хора от администрацията. Аз си мисля, че едно от определящите неща, за да се "пречисти" администрацията, а и за да се върнат младите хора и да влязат в управлението, е вкарването на интелигентни решения.
 
Арх. Илко Николов, председател на общинския съвет на Пловдив
Важно е да отбележим ниското ниво на информираност в общините. Всички ние, които сме тук, знаем какво трябва да се направи. Въпросът е по какъв начин, как практически да стане това нещо. Изключително голям шанс в това отношение са интегрираните планове. Сега изведнъж местните управленци се налага да мислят за 10-15 години напред. Затова е много важно популяризирането на добрите идеи като тези, които обсъждаме днес.
Смятам, че това е една първа стъпка, която е приложима още сега, във всеки момент. Следващата е много по-всеобхватна – говорим за включването на тези елементи в географска информационна система. Много малко градове в България имат ГИС. Така интегрирането на интелигентните системи с ГИС ще е една своеобразна крачка в бъдещето.
 
Мартин Заимов, изпълнителен директор на Регионален фонд за градско развитие
Бихме имали интерес към подобни проекти, ако някоя от шестте общини, с които работим, ги одобри и е в състояние да върне финансирането, което ние ще й отпуснем, защото, напомням, то не е безвъзмездно (такива са условията на инициативата JESSICA). Все пак отбелязвам, че подобен проект за въвеждане на интелигентни решения изисква много сериозни усилия и съответно има и значителни финансови измерения. Нашите впечатленията са, че общините са много по-подготвени от очакваното. На практика бюрократичната реалност е, че степента на централизираност на мисленето ни води до изключителни забавяния. Трудното се състои в това хората, които искат да направят нещо за града, да го направят наистина чистосърдечно.
Много често се наблюдава и разминаване между администрацията и общинските съвети, както и разминаване вътре в самата администрация, дори и между кметове и заместник-кметове.
Трябва да бъде ангажиран частният сектор, който обаче също да поеме част от рисковете по решението си да участва в такъв проект. Отново напомням обаче, че по инициативата  JESSICA контрагент е общината.
 
Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд за устойчиво развитие на София
Аз смятам, че има няколко основни проблема за общините. Първият са административните реформи, за които ние всички говорим. Аз съм участвала на много дискусии на тема децентрализация и не искам да се откажа от тази идея, но реализирането й минава именно през осъществяването на такава реформа. Българските общини не са съизмерими с европейските и затова, когато искаме да пренесем моделите, за които говорим, че са успешни в други европейски градове, трябва да разберем, че тези модели много трудно ще проработят тук, заради мащаба си и заради значително по-големия ресурс, с който общините в другите европейски страни боравят. 
Затова българските общини трябва да определят какъв размер собствено финансиране могат да осигурят, за да има достатъчен общ ресурс за подобни проекти. Такива решения са скъпи. За електронно правителство в България и в българските общини се говори от повече от 15 години и са похарчени милиони, а може би и милиарди левове без никакъв ефект точно защото не е имало интегриран подход. Просто "на парче" някой е направил нещо, което е работило известно време и е стигнало дотам. Истинска електронна система в общините, без те да бъдат взаимосвързани помежду си, никога няма да има. Тоест трябва да има решение на по-високо ниво, защото една община - сама, дори да направи най-перфектната интегрирана система, ако тя не е свързана с държавните структури, за да може наистина гражданите да получат услугата на едно място, на едно гише, тази община няма да е успешна в начинанието си.
В двата фонда на JESSICA ще се опитаме да бъдем успешен инструмент, за да може в следващия програмен период механизмът да бъде мултиплициран и освободен от многото му сегашни условности, за да може да работи така, както очакват бизнесът и общините. Въпреки това ние ще положим и сега максимални усилия да финансираме проекти, подобни на тези, които обсъждаме в момента.
В заключение ще кажа, че този механизъм ще бъде успешен, ако е успешен пътят на публично-частното партньорство в България, който за съжаление е все още в стартова точка. И въпреки новия закон аз лично смятам, че има отново доста тежки условности и че той много трудно ще проходи. От друга страна, подобни проекти трябва да бъдат реализирани под формата на публично-частно партньорство и общините все повече да стават една добре работеща корпорация, с екип, който да я управлява като корпорация, и само да има политик, който да дава насоките за решенията. В това е бъдещето.
 
Иван Попов, началник на отдел "Програмиране, оценка, информация и публичност", оперативна програма "Регионално развитие":
По отношение на интелигентните решения аз изцяло ги подкрепям, тъй като и нашите анализи в министерството показват, че България драстично изостава от средното ниво за Европейския съюз, и ако ние искаме да настигаме това средно ниво, трябва да се правят по-големи скокове. Това може да стане с някакво по-модерно мислене и въвеждане на по-модерни решения и може би такъв тип решения изглеждат скъпи на пръв поглед, но в дългосрочен план излизат икономически по-ефективни. Що се отнася до проектите, които могат да бъдат финансирани по JESSICA, те трябва да бъдат икономически устойчиви и да генерират достатъчен приход, за да върнат инвестицията. Може би такъв вид решения изглеждат скъпи, но в дългосрочен план се оказват икономически по-ефективни. Важно е да се идентифицира доколко един такъв проект е свързан с градското развитие и доколко с административна реформа. Дали той е по-подходящ за една програма за административен капацитет и дали той е свързан по-скоро с градското развитие. Когато е свързан с градското развитие, ние с JESSICA сме допуснали такъв тип хоризонтални мерки да са по-скоро интегрирани в някакъв по-мащабен проект за градска среда и наблюдение на инвестицията. По отношение на генерирането на приходи JESSICA в никакъв случай не си поставя за цел да натовари общините с допълнителни разходи. Средствата не са безвъзмездни, но тук говорим за икономически ефективни проекти, които сами да изплащат ресурса. Така че аз смятам, че подобни технологични проекти ще бъдат разгледани с внимание от двата фонда.
Що се отнася до следващия програмен период, ресурсът отново ще е все така ограничен. Регионалната политика на европейско ниво все повече засилва градското измерение и ние ще трябва да се съобразим с това. Почти задължително ще е за следващия програмен период интелигентните решения да са заложени в проектните предложения.

Арх. Яни Вълканов, координатор на проекта и ключов експерт "Градско развитие" по Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София:
Като човек, който се занимава с градско планиране, за мен много важни бяха предложенията за предоставяне на данни в реално време за движението на хора като база за транспортното планиране в един град. Такива замервания са много скъпи и се правят много трудно, ако се реализират по традиционните методи. Според мен едно такова ново решение ще е безкрайно ценно. По отношение на София темата за интелигентния град е един от основните елементи на нашата визия за развитие и съответно голяма част от приоритетите, които залагаме, са свързани с темата за интелигентния град във всичките възможни прояви – развитие на науката, високите технологии, образованието, интелигентната мобилност, електронното управление и др., като всичко това е изведено като основен приоритет. Така че темата е много интересна за нас и такива проекти би трябвало да се насърчават в по-нататъшната ни работа. Ние засега условно сме на етап две. Първият етап беше целеви и проблемен анализ, изведохме визия за развитие и приоритети, от които, както казах, единият е точно интелигентният град. Вторият етап е свързан с определяне на зоните за въздействие. Ако в бъдеще се разработят работни решения, те трябва да са в тези зони, за да се финансират от общините в периода 2014 - 2020 г.
 
Доц. д-р Стелиян Димитров, заместник-декан в СУ и ръководител на проект ИПГВР на Варна:
Моята прогноза, която направих преди време пред вестник "Строителство ГРАДЪТ", за това, че градовете ще предложат 36 абсолютно различни като визия и съдържание интегрирани плана, се сбъдва. Това обаче отваря врати и ни дава възможност ние да планираме цялостно някои градове. Дадена е свобода да бъдат определяни зони, развитието на които ще доведе до увличане на цялата територия. Важно е урбанизираната територия да се идентифицира като една обща система. Затова процесът на реализиране на интегрираните планове трябва да елиминира всички стихийни, кампанийни проекти, които имат някаква моментна стойност, т.е. трябва да се търсят комплексни решения. И когато се определят зоните за въздействие, това трябва да се случи с такава визия, че, "пипайки" вътре, с конкретните мерки и проекти, ние залагаме на територията модела, по който тя ще се развива през следващите може би 50 години. Едно грешно решение обрича тази територия на стагнация. Решенията трябва да са премислени, предвидени. В момента се планира интуитивно и налице е липсата на информационна основа. А що се отнася до интелигентните решения, те трябва да се реализират още дори преди нивото на планиране. Какво направихме ние – всички данни за преброяването са качени на онлайн портал със сградния фонд, с абсолютно всичко, и всеки човек може да си загради територия и да се информира за хората, които живеят на тази територия. Например колко хора, които живеят на нея, са със средно образование или колко са хората, които живеят в жилища без канализация. Ето това е елемент на някакво иновативно решение.
 
Галина Алексова, експерт по регионално развитие в администрацията на президента:
Ние сме първо поколение, което сега следи отблизо тази тематика. За нас е голяма радост да сме гости на този дебат, защото това е място, на което ние можем да чуем и видим прогреса по теми, които следим – косвено или не. Една от темите е свързана с иновациите и готовността на общините да се включват в този процес с внедряването на иновации и взимането на информирани и стратегически решения. Аз се радвам, че има стъпки в тази посока.

Предизвикателства пред българските градове
Има изключителна нужда от оптимизиране на управлението на ключовите ресурси и въобще - на разходите на ключовите ресурси в общините
Не е ясно какво означава технологични решения при интелигентно управление на градовете
Липсва административен капацитет и разбиране на необходимостта от приоритетизиране на иновативните решения
Има много интервенции, за които са изхарчени значителни средства във всяка от общините, без да доведат до някакъв реален резултат
На практика няма приемственост и интегриране в работата на общините и във въвеждането на интелигентни технологични решения, за които вече са похарчени средства по различни програми и проекти
Представителите на общините се обединяват около необходимостта от работа в посока на въвеждане на интелигентно управление на ключовите ресурси
Всяка технологична компания трябва да е наясно, че състоянието на изходната база, от която трябва да тръгне, във всяка община е различно; че във всяка община има различни нужди, т.е. процесът навсякъде е специфичен
Има множество форми на финансиране и програми, които могат да се използват и надградят при едно добро проектиране на интегрирана система за управление, да се включат и интелигентни решения за управление на ключови ресурси
Реализирането на един проект за интелигентно управление на градската среда е процес, изискващ изключително тясна комуникация между общината и технологичния партньор, както и дългосрочна визия за приоритетите на града