В 10-годишното развитие на специалност "Урбанизъм" в УАСГ са се дипломирали седeм випуска в ОКС бакалавър и пет випуска ОКС магистър, като темите за развитието на София присъстват във всеки дипломен семестър.

Ако трябва да се направи карта, която съдържа всички зони и тематични области, засегнати в техните разработки, бисе получила много важна схема за политици, администратори, професионалисти и жителите на града. Тя с много голямо приближение би показала фактите и проблемите в градското развитие на София и съответно идеите, закодирани в заглавията на дипломните разработки.

Всички разработки са съобразени с ОУП на град София и Столичната община и съответно с последвалото изменение, действащото законодателство в областта на устройство на територията и актуалните документи на ЕС.

Някои дипломни разработки засягат Столичната община, целия град или големи градски територии или райони. В дипломата работа "Метрорегион София 2020" (Велислава Джамбазова - випуск 2012, магистър) е направен опит да се преведат и синхронизират целите на Европа 2020 на местно ниво (СО) след проведен задълбочен сравнителен анализ на подобни документи от съвременната европейска практика.

Среда за обитаване
Разработките представят в пълнота почти всички пространствени проблеми на различни типове среда за обитаване в големия град: панелните комплекси, централна градска част, периферните квартали и  необлагодетелстваните квартали. Идеи за обновяване на панелните комплекси са представени в два проекта, като всеки от тях прилага различни методични подходи: проектен със заглавие "Едропанелните жилищни комплекси – урбанистични проблеми и перспективи – младост 4" (Магдалена Генкова - випуск 2007, бакалавър) и сценариен за обновяване на "Люлин" (Силвия Чакърова - випуск 2012, магистър).
Сериозно присъства и темата за развитието на територии, попадащи в т.нар. Витошка яка. В дипломните работи на Благой Петков (випуск 2011, магистър) и Биляна Гелева (випуск 2012, магистър) са засегнати проблемите, свързани с идентичността на тези квартали и липсата на механизми за разрешаване на проблемите свързани с презастрояването, с комуникацията във и между кварталите и с общественото обслужване. Анализирани са проблемите, произтичащи от съжителството между местни и новозаселили се жители – проблеми, с които практикуващите колеги в сферата на устройственото планиране се сблъскват често по време на обществени обсъждания, но изходът на които се свежда до формални възражения и узаконяване на процеси и тенденции, протекли в продължение на десетилетия.
 
Трафик, мобилност, работа
В контекста на развитието на София като модерна европейска столица пустеещите и неефективно използвани зони за труд са друга обща тема, към която дипломантите проявяват траен интерес. Значителна част от дипломните разработки са свързани с обновяването и конверсията на монофункционални пространствени структури в условията на глобална конкуренция и синергия между локализациите, местните процеси на деиндустриализация и необходимостта от подобряване на екологичните характеристики на тези територии.
В дипломната работа на тема "Сценариен подход за обновяване и развитие на промишлени зони - София НПЗ"Военна рампа" Владимир Хаджиев (випуск 2012, магистър) предлага и оценява въздействието на три сценария за развитие на съответната територия – благоустройство, регулиране и регулиране и конверсия.
Водещи теми в дипломните проекти са и мобилността и разрешаването на проблемите с трафика. Наред с мащабните проекти за развитието на "Метрополитена" дипломантите проявяват интерес и към създаването на условия за немоторизирания транспорт в ЦГЧ (Евгения Петкова – випуск 2010, бакалавър) и в града (Димитър Трифонов - випуск 2009, магистър).
 
Обществени пространства
Темата за публичните пространства в града е широка застъпена, като анализите и идете за развитие са фокусирани върху знаковите за столичани градски пространства, градските паркове, големите столични пазари, новите градски молове и малките публични пространства в кварталите. В дипломната работа "Молът и градът: Проявленията на мола като лабиринт" (Йордака Колева - випуск 2008, бакалавър) е направен анализ на локализацията, функционалното съдържание и пространствените характеристики на моловете в София (функциониращи и в процес на проектиране и строителство), разположението им по отношение на административното деление на град София и предвижданията за развитието на центровата система в одобрения през 2007 г. ОУП на град София и Столичната община. Отчетен е фактът, че моловете в България, и по-специално тези в София, все още представляват затворени фрагментарни структури, които нямат отношение към градската среда и не отчитат местния социо-културен контекст.
 
Култура
С културния живот и публичните пространства на  София са свързани дипломните разработки на Мария Маразова (випуск 2012, бакалавър) "Развитие на активни и достъпни публични пространства в централната градска част на София" и Мария Иванова (випуск 2011, бакалавър) "София – културна столица на Европа 2019". В първата са съставени стратегия и концепция за развитие на публичното пространство на територията зона "Възраждане" - "Красно село", а във втората са разгледани две подходящи за ревитализация зони: "Подуяне" - "Черковна" - фабриката "Зрънчо" и ул. "Шишман".
В контекста на подготвяната кандидатура на София за европейска столица на културата през 2019 г. тези проекти са интересни, защото освен за популяризиране на българската култура те дават идеи и за подобряването на качеството на градския живот и създаването на мощни социално-икономически импулси за развитието на столичния град.
 
Спорт
Голяма група дипломни проекти визират развитието на територии и мрежи от обекти за спорт и рекреация като контрапункт на непрекъснато увеличаващия се натиск върху зелената система на града и възможност за оптимално оползотворяване на нейните рекреационни, свързващи и интеграционни функции. Ангел Бондов (випуск 2012, магистър) анализира разположението на  големите столични футболни стадиони, урбанистините характеристики на средата, възможностите за реконструкция и разнообразяване свързаните с тях обекти и предлага  възможни площадки за ситуиране на нов национален стадион.

Планиране за всички
Почти от всички дипломни проекти можем да научим, че градското планиране не е елитарна дейност, която се извършва в стерилна обстановка и която е насочена само към представителните зони в града. То е адресирано към обикновените хора без значение от възрастта им и е насочено към защитата на публичния/общностния интерес. Почти всяка визия за града или определена градска зона и придружаващата я пространствена концепция задължително съдържа отговорите на въпросите: как, с какви средства, от кого и за колко време? 
Въпреки че някои разработки на пръв поглед може да са извън фокуса на пространственото планиране, те следва да ни напомнят, че градското планиране е интерактивен, незавършен адаптивен процес, в който приложението на всяка една политика (социална, икономическа, транспортна, селскостопанска и т.н. ) оказва въздействие и отпечатък върху пространственото развитие. Прилагането на принципите на интегрираното планиране, съчетано с акцента върху пространствените аспекти на развитието в рамките на дипломния семестър, без последните да са задължително обвързани с административни ограничения, са отлична възможност за експерименти, разработването на пилотни проекти и тестване на иновативни практики. Динамиката на сложността на днешния ден повече от всякога изискват съчетаването на различни съвременни методи за планиране и използване на различни инструменти, за да може да бъдат предоставени опции пред политици, администратори, инвеститори и граждани  за споделеното бъдеще на столичния град.