През тази година в парламента постъпи проектозакон за изменение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Някои промените породиха дискусии? Защо?
- Основната причина е в подозрението за двойни стандарти. Разбира се, държавата казва – вие не сте си изготвили общия устройствен план, следователно ние не носим отговорност. "Европа иска така" започва да се превръща в някаква мантра, с която прикриваме собствените си неуредици или по-лошо – опитваме се да защитим частните си интереси.
Всъщност проблемът е по-общ. Ако беше изготвена Националната устройствена схема, за което се боря, откакто съм влязъл в настоящото Народно събрание, щеше да стане ясно как възнамеряваме да развиваме не само страната като цяло, но и отделните области и общини. Аз считам, че дори със закъснение разумното решение би било да се направят планове, с които всеки да се съобразява. Докато в момента съществуват общини отличници и такива, които са се забавили с планирането, поради което лобират за компромисни решения.
Бяха дадени финансови средства, за да се изготвят общи устройствени планове по общини. Тези планове целят да покажат как си представят местните общности своето развитие. Това ще ни даде възможност да идентифицираме най-проблемните области, в които след това европейските пари да се инвестират директно. Европейските институции резонно защитават своите интереси и искат да следят изразходването на парите. Чрез тези устройствени планове те се уверяват, че средствата отиват единствено за това, за което са поискани. Това, което ние на национално ниво не правим, е да защитаваме нашия общ интерес и веднъж завинаги да решим как ще се развива страната – като земеделска, като туристическа, като промишлена или като разумна комбинация между всички.
 
Какви са основните притеснения на местните власти, произтекли от предлаганите изменения в закона? Кои от тях са основателни според вас?
- Основните притеснения са свързани с ограничаването на възможностите за развитие на туризма. В момента липсва активна държавна политика за стимулиране и подпомагане на българския туризъм. Този въпрос е оставен в ръцете на самите инвеститори и туристическия бранш.
Съвсем логично местните власти са най-близо и до двете страни. Затова се опитват да подсигурят поминъка на населението си, като задържат активността в строителството на нови туристически обекти. Въпросът, който според мен е най-съществен, е за качеството на обектите, на туристическата услуга, тъй като това сериозно влияе на чуждестранните туристи, които пристигат у нас. Когато липсва ясна визия и дългосрочно стратегическо планиране, се правят много грешки, които водят след себе си финансово по-ограничени и недоволни туристи, които плащат малко. Същевременно, когато приходите са ниски, качеството на услугата не може да се развива в позитивна насока.
 
Необходими ли са и ако да – какви изменения, по време на обсъждането на конкретните текстове от законопроекта на второ четене?
- И Законът за българското Черноморие, и Законът за горите трябва да бъдат подготвени от хора, които разбират как функционира този бизнес. Правителствата се сменят, министрите – също, но никой не се зае да начертае цялата картина. Затова, преди да преминем към промени в конкретни текстове на тези закони, трябва да започнем работа по подготовката на Националната устройствена схема. Когато знаем какви са приоритетите за развитие на всяка конкретна област, ще видим какво законодателство е необходимо на съответните индустрии, за да бъде подпомогнато тяхното развитие, без да се вреди на останалите и особено на природата. Другите решения са временни, обслужват или не обслужват едни или други интереси и нищо съществено не се променя нито за хората, нито глобално за страната. Колкото повече отлагаме, толкова повече се задълбочават проблемите.
 
Презастрояването в отсъствието на съответстващата му устройствена стратегия от страна на общините създава проблеми не само с опазването и достъпа до плажовете (около които са съсредоточени проектопромените), а и с развитието, управлението и експлоатацията на обществена инфраструктура. Какво според вас следва да се промени, за да има съответствие между частни проекти и обществена инфраструктура?
- Презастрояването на места е факт, който не можем да променим. Но в настоящия период на по-слаба инвестиционна активност можем да сложим рамките, които да очертаят правилата.  Години наред цялото бреме за изграждането на прилежащата инфраструктура падаше върху инвеститорите. Сега има редица европейски програми, по които, ако имат желание, кметовете могат да кандидатстват и да получат средства. Но пак опираме до планирането, защото ако не знаят къде искат да стигнат, няма как да извървят пътя.
 
Върху какви подобрения според вас трябва да се съсредоточат местните власти при експлоатирането на съществуващата инфраструктура?
- Върху подобряване на административното обслужване, за да могат инвеститорите да бъдат облекчени, и върху използването на всички възможни канали туристическият сезон да бъде удължен, като се повишава и социалният статус на пристигащите туристи. Созопол и Каварна са добри примери в това отношение, но за съжаление това са единични случаи.
Варна и Бургас са градове, които биха могли да се превърнат в два движещи центъра на стратегическото развитие на туризма по Черноморието.
Рекламирането на страната и отделните дестинации също е проблем. Липсват дългосрочна стратегия, годишни планове от събития и инициативи, които да привличат не само немските и руските туристи, но и други групи посетители, за които страната ни може да бъде атрактивна. За целта обаче трябва да я покажем като такава.