Г-н Борисов, какво влияние върху икономиката и обществото ще има изпълнението на стратегията за електронно управление на Република България? Моля ви за кратък преглед на това, което е свършено по нея.
- Ориентацията към гражданите и бизнеса е един от основните акценти на стратегията. Документът залага реализация на важни електронни услуги, които ще доведат до реално е-управление. Удобството за потребителя на тези услуги ще бъде гарантирано чрез достъп до е-администрацията по всяко време независимо от местоположението. Стратегията предвижда например въвеждане на карти за електронна идентичност, което да улесни ползването на административни услуги онлайн. Очакваме пълното постигане на заложените цели в стратегията да доведе до около 5% ръст на БВП и до 30-40% намаляване на административните разходи за предоставяне на услуги.
Работата по изпълнение на стратегията вече започна. На 30 май бяха подписани договори за изпълнение на най-големия и един от двата най-важни проекта в електронното управление - "Развитие на административното обслужване по електронен път". Проектът е на стойност 18 милиона лева и се финансира от оперативна програма "Административен капацитет". Предстои над 30 основни регистъра като ЕСГРАОН, Търговския, Имотния, както и регистърът на моторни превозни средства да обменят данни помежду си чрез служебни електронни услуги, което ще спести време и нерви на бизнеса и гражданите. А очакваният финансов ефект от реализирането на служебните е-услуги само на 20 от тези регистри надхвърля 80 млн. лв. годишно.
На етап финална оценка на оферти е другият голям проект, финансиран от ОПАК с 12 милиона лева - "Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство". Той включва в себе си така нареченото електронно ЕГН. Електронната идентификация е абсолютно необходима, за да можем да придвижим цялото електронно правителство напред.

Какъв инструментариум е необходим за управлението на стратегията? С коя и каква част от него разполага страната?
- Пътната карта за изпълнение на стратегията обхваща конкретни проекти на стойност над 200 млн. лв. Сама разбирате, че държавният бюджет няма как да отдели такива средства в момента. Затова сме поставили акцента на оперативните програми както до края на този програмен период, така и в следващия. А от разговорите, които водим за следващия програмен период, става ясно, че ще има достатъчно средства за такива проекти.

Какво по същество се включва в електронното правителство и как е разпределена работата по него между различните министерства и ведомства? Кога институциите в България ще бъдат свързани? Кога документооборотът между тях ще става по електронен път?
- През септември 2011 г. бе създаден Съвет за електронно управление. Тази структура се ръководи от премиера и включва Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите; Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи; Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Държавната политика в електронното управление се осъществява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Всяка администрация има ангажимент да разработи услугите си като електронни, а МТИТС ще съдейства за качването им на правителствения портал за достъп до електронни услуги. Що се отнася до свързаността на институциите, от февруари 2012 г. всички министерства са включени към обща система за електронен документооборот. Водят се разговори и с областни управи и общини за присъединяване. Автоматичният обмен на данни между институциите, който ще облекчи гражданите и бизнеса при ползване на електронни услуги, ще бъде факт след реализиране на проекта "Развитие на административното обслужване по електронен път".

На коя стъпка от развитието си е проектът за широколентов достъп до интернет? Защо той стартира точно в тези 29 общини и 24 населени места?
- През тази година ще стартират търговете за изграждане с европейско финансиране на мрежа за бърз интернет в отдалечените райони с около 120 000 жители.Този проект ще даде шанс на по-малките селища да бъдат равностойни на големите градове. Хората ще могат да продължат да живеят по родните си места, а да работят дистанционно за фирми в големите градове. По-предприемчивите могат да създадат бизнес в интернет, стъпвайки на предимствата и възможностите, които дават световната мрежа и информационните технологии. Гражданите ще могат да ползват непознати за тях в момента услуги: електронно общуване с администрация, възможности да купуват стоки в интернет, да плащат данъци, да ползват електронно здравеопазване; децата ще могат да подготвят по-лесно домашните си вкъщи. Проектът за бърз интернет ще бъде от полза и за компаниите за телекомуникационни услуги, които ще получат достъп до още по-голям брой потребители.
Целевата група на инвестиционната инициатива включва отдалечени райони, които се отличават с най-висока концентрация на отдалечени населени места без бърз интернет. Определените 29 общини и 24 малки населени места са идентифицирани в процеса на предпроектното проучване като "бели" зони за мрежи за достъп от следващо поколение по критериите на ЕК, посочени в насоките на Общността относно прилагането на държавна помощ във връзка с разгръщането на широколентови мрежи.
В момента бенефициентът по проекта, Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", е подал проектно предложение и то се разглежда от управляващия орган на оперативна програма "Регионално развитие". Следващият етап е нотифицирането му пред Европейската комисия.

Какъв е технологичният капацитет за превенция на риска от природни бедствия по програма ГМОСС (Глобален мониторинг за околна среда и сигурност), какви са ползите за обществото и бизнеса от програмата?
- Тази програма е създадена през 2005 г. като стратегически избор на ЕС за развитие на независим европейски капацитет за наблюдение на Земята с цел предоставяне на услуги за околната среда и сигурността. Тя е отговорност на ЕК и се управлява вече с регламент поради отчетените икономически, екологични и социални ползи за ЕО.
България по примера на другите страни членки е започнала изграждането на оперативен и технологичен капацитет чрез реализацията на няколко проекта. Изработените методики и получените резултати могат да се ползват за мониторинг на земната повърхност и превенция на рискове от природни бедствия.

Какво е развитието на портала по директивата INSPIRE? Кога ще може да бъде използван, от кого и как?
- Националният портал за пространствени данни е основен елемент от националната инфраструктура на пространствена информация. Съгласно директивата всяка страна членка следва да осигури достъп до националния си портал и чрез него да предоставя услуги с националните пространствени данни по единни правила и единни стандарти. През националния портал ще се обменят данни на европейско и национално ниво.
Съгласно закона за достъп до пространствени данни задължението за неговото създаване и поддържане има ИА ЕСМИС. Със съгласието на МТИТС изпълнителната агенция подготви проектно предложение и кандидатства за финансиране по ОПАК. Очакванията са в края на следващата година порталът да бъде публикуван с възможности за извършване на задължителните услуги за намиране и визуализация на пространствени данни.

Суперкомпютърът Blue Gene се поддържа от агенция ЕСМИС и събира и съхранява данни, с помощта на които да се изготвя интегриран модел на риска, както и планиране и ранно предотвратяване на природни бедствия и кризи. Кой ще ползва неговата информация и възможности за скоростно изчисляване и това безплатно ли ще бъде?
- Към ползване ресурса на суперкомпютъра интерес проявяват предимно структури, екипи и водещи експерти от научните среди на БАН, Софийския университет, Техническия университет, Медицинския университет, европейски и други научни звена и институти. Те са обучени и имат подходящ достъп да осъществяват регулярно или по заявка на дейности, свързани с  моделиране на процеси, материали и изготвяне на анализи в различни области (включително анализ и  оценка на риска). В периода от началото на годината до момента натоварването на  ресурса на суперкомпютъра е средно около 87% от максимално възможното.