Моделът на система на здравеопазване
Съвременната здравна система се базира на принципите на солидарността, правото на избор и ефективност при изразходване на ресурсите на системата и по своята същност има както социални, така и икономически характеристики. Социалното здравно осигуряване е доминиращ модел за предоставяне на здравни услуги в страните в Европа. Този модел е избран и в България. Това е система, при която всеки гражданин на обществото е задължен на солидарен принцип да участва с редовни вноски, свързани с дохода на лицето. Вноските се управляват от независими публични или частни организации, натоварени с нормативно определена отговорност.
Настъпилите промени в България засегнаха дълбоко редица сфери от обществено-икономическия и политическия живот на страната и в значителна степен определиха и развитието на сектора на здравеопазването през последните години. Знанията, уменията и механизмите за финансиране, необходими за предоставяне на качествени медицински услуги на обществото в новата среда, коренно и бързо се променят. Здравеопазването трябва да отговори на новите потребности, а това изисква цялостно реформиране на системата в този обществен сектор, както и преосмисляне и модифициране на връзките между основните й елементи. Целта на реформата е да се създаде модерна и устойчива система на здравеопазване, която да се превърне в основен фактор за подобряване здравния статус на населението и индиректно да допринесе за икономическия растеж на страната.
Изборът на модел на здравната система в една страна не оказва пряко влияние върху нейното качество и удовлетвореността на пациентите от здравеопазването. Те зависят в много по-голяма степен от организацията на системата и нейната способност да отговаря на нуждите на потребителя.

Бюджетът за здравеопазване
Финансовите средства от БВП за здравеопазване са около 4.00% за 2012 г.
Една от основните тенденции в развитието на разходите за здравеопазване в световен мащаб е тяхното постоянно и стабилно нарастване, дължащо се на бързото развитие на технологиите, нарастването на обема и цените на здравните услуги и застаряването на населението. Поради факта, че разходите за здравеопазване оказват влияние върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията, икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на сектора. Здравеопазването има един от най-високите дялове както в размера на публичните разходи, така и като част от БВП за страните от ЕС. От общите разходи за здравеопазване средно около 75-76% се финансират от публични източници, което е в резултат от функциониращите в тези страни системи за социално здравно осигуряване.
Имайки предвид решаващото влияние, което секторите на образованието и здравеопазването оказват днес върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията, икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на тези два сектора. В тези страни здравеопазването има един от най-високите дялове както в рамките на публичните разходи, така и като част от БВП. Средният размер на общите разходи за здравеопазване като част от БВП за всички страни от ЕС надхвърля 8%. В страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за здравеопазване е по-нисък от този на страните в Централна и Западна Европа. Това се дължи както на по-ниската степен на развитие на здравноосигурителните системи, така и на по-ниското благосъстояние на икономиките в тези страни, което налага по-голямо съучастие на пациента в споделянето на разходите.

Подобряване на сградния фонд в държавните болници
През последните три години от бюджета на Министерството на здравеопазването за държавни лечебни заведения – търговски дружества с над 50% държавно участие и държавните психиатрични болници, са осигурени средства за основни ремонти и рехабилитация на сградния фонд в размер на около 47.5 млн. лева.

Новите здравни заведения
През последните три години новите регистрирани и получили разрешение за лечебна дейност заведения са само частна собственост и са общо 18 с общ брой болнични легла над 800. Те са разположени предимно в големи градове (София, Пловдив, Бургас и Варна). Това са предимно болници с многопрофилни дейности и специализирани болници по кардиология и рехабилитация.

Третирането на държавни и частни болници
Качеството в здравеопазването се гарантира от приетите медицински стандарти по реда, установен в Закона за лечебните заведения. Установените процедури за контрол във всички фази на медицинската дейност се провеждат във всички лечебни заведения независимо от тяхната собственост.
Въпросите на качеството на медицинската помощ се разглеждат в почти всички законови нормативни актове в сектора, като са издадени и значителен брой подзаконови нормативни актове, специално третиращи различните аспекти на процеса за осигуряване на качеството, например утвърждаване на медицински стандарти и акредитация на лечебните заведения. Стандартите определят изискванията към ресурсите, процесите и резултатите от дейността. Разработването на стандартите е непрекъснат процес и е гаранция за осигуряване на качеството.

Възможностите за публично-частно партньорство
До настоящия момент няма реално предприети стъпки за реализацията на проекти по публично-частно партньорство предвид факта, че законът за публично-частно партньорство беше приет на второ четене от Народното събрание на 01.06.2012 г.