Предоставянето в началото на миналата година, на голямата част от находищата на минерални води, собственост на държавата на общините, беше прието с голям ентусиазъм, да не кажем еуфория от общинските съвети и населението на съответните общини и широко отразено в медиите. Тази еуфория обаче бързо отмина и повечето от кметовете с тревога разбраха, че освен водоизточниците са получили и многобройни изисквания и задължения, вменени им от заповедите за предоставяне на находищата. След това дойдоха местните избори, някъде администрациите се смениха, някъде останаха същите.
Държавата предостави редица добре познати и разработени вече находища като Сапарева баня, Панчарево, Овча купел, Бургаски минерални бани, но и редица неизвестни и неразработени находища като Джебел, Крушуна, Замфирово, Слатина, Полски тръмбеж, Кирково, Свищов и др. Задълженията към всички общини обаче бяха еднотипни и практически копирани от един файл, само с подмяна на атрибутите на общината, името на находището и кодовете на водоизточниците, както и някои кратки данни за ресурсите на минерална вода. Получи се и такава комична ситуация, че някои кметове приеха водоизточници, които не съществуваха или бяха ликвидирани. Вина за това имаха както служители на МОСВ с непознаване на ситуацията в съответните находища, така и абсолютно неподготвената за стопанисване, но с голямо желание за евентуални печалби от ползването на минералната вода общинска администрация.
Една година по-късно МОСВ отчете крайно слабо усвояване на минералните води от общините. Медиите широко разпространиха тази негативна констатация, но малко хора разбраха какви са всъщност причините за това и дали можеше да бъде по-различно.

Кои са главните проблеми при усвояване на находищата
Нашият опит от работата с повече от 20 общини, както и личните ни наблюдения върху почти всички останали показа, че проблемите при усвояването на находищата на минерални води са еднотипни и се свеждат до:
- липсата на административен капацитет и финансови средства за допроучване и проектиране на находищата;
- липсата на ясна концепция за приоритетите при ползването на минералната вода;
- липсата на инвеститорски интерес и стратегически партньори.
- недостатъчна помощ от държавата за общините, получили водоизточници в лошо състояние или изискващи високи предварителни капиталовложения за проучване и проектиране.
Решаваща обаче за крайните резултати от едногодишния период се оказа мотивацията на общинската администрация, да изпълни съвестно задълженията си, предвидени в заповедите за предоставяне на находищата.

Какви са подготвителните стъпки за легитимно усвояване на находищата
Като първа и най-важна задача след предоставянето на находищата е необходимо общините да се подготвят за легитимното им усвояване, съгласно действащата нормативна уредба, т.е. да направят следното:
Стъпка 1 - да оценят експлоатационните ресурси на находищата и да получат съответните заповеди за утвърждаване на ресурсите от МОСВ;
Стъпка 2 - да проектират и узаконят санитарно-охранителни зони около водоизточниците на находищата и да ги приведат в съответното санитарно-хигиенно състояние;
Стъпка 3 - да изследват актуалните качества и да предприемат действия за издаване на балнеологична оценка и/или сертификат на минералната вода;
Стъпка 4 - да приемат тарифа за ползване на минералната вода в зависимост от целите на водовземане - балнеология, спорт и отдих, хигиенни нужди, отопление и т.н.
Едва след изпълнението на тези четири стъпки може да се премине към реално усвояване на минералните води - чрез издаване на разрешителни за водовземане или чрез концесия.

'Добрите примери
Като добри примери за усвояване на минералните води могат да се посочат общините, изпълнили изцяло или почти изцяло задълженията си в посочените четири подготвителни стъпки. Това са общините Джебел, Бургас (Бургаски минерални бани и Рудник), Кюстендил (находище Кюстендил) и донякъде общините Разлог, Банско и Велинград.
Парадоксално е, че единственият положителен пример за реализирано водовземане е на община Разлог, издала и реализирала разрешително за ползване на "отработени" (преливни) води към малък частен басейн от резервоар към общинска минерална баня. Практически се касае не за свежи минерални води от водоизточник, а за охладени минерални води, които дълго време се изливаха в банкета на пътя. По този начин общината реши социален, екологичен и административен проблем и влезе в аналите на законодателството, като първата издала разрешително за водовземане при условията на предоставени права за безвъзмездно управление и ползване. Трагичното обаче, е че в тази община постъпиха повече от 15 заявления със сериозни инвестиции, които се разглеждат изключително бавно и все още очакват развитие. Дълги подготвителни дейности извърши и община Банско, която открито заяви, че скоро ще започне да издава разрешителни поради натрупаните, но все още не разгледани заявления.

Лошите примери
Лоши примери за усвояване на минералните води са всички останали общини, които поради различни причини не са изпълнили поне две от задълженията си по договорите за безвъзмездно предоставяна на находищата от държавата.
Към тях можем да отнесем: Кирково (находище Кирково), Радомир (находище Долни Раковец), Минерални бани Хасково и много други.

Уникален и труден за обяснение лош пример за усвояване на минералните води е този на Столичната община.
Столична община поиска, абсолютно неподготвена всички находища, които МОСВ и предложи, без да си направи труда да извърши каквито и да е предварителни проучвания за актуалното състояние на водоизточниците. На практика тя отново взе предоставените й вече съгласно ЗВ от 2000 г. находища София-Център и София-Баталова воденица и получи безпроблемно останалите 6 находища - София-Надежда, София-Свобода, София-Панчарево, София-Железница, София-Лозенец и София-Овча купел.
При тържественото приемане на заповедите за предоставяне на 8 находища от МОСВ през 2011 г, Кметът на Столичната община - г-жа Фандъкова без да разбере получи вместо находище София-Надежда - пълни с боклуци обсадни тръби, а вместо находище София-Баталова воденица - обрасла поляна с водовземно съоръжение, негодно за експлоатация.
Не е някаква тайна, че лошото състояние на находища София-Център и София-Баталова воденица се дължи не на безхаберието на държавата, а на самата община. В периода 2000 - 2011 година няма действие, предизвикано от общината, което можем да характеризираме като стопанисване и управление на минералните води, особено за сондажите в находище "София-Баталова воденица".
Същевременно, Столичната община е единствената, която има специално разработена и включена в ОУП "Стратегия с пространствен модел за използване на потенциала от минерални води и земна топлина (геотермална енергия) на територията на Столична община". Тази разработка многократно се лансира и обсъжда на всеки форум, посветен на минералните води от 2004 до момента, без практически обаче да е изпълнено каквото и да е до момента.
Основен проблем на "Стратегията .." според нас е липсата на експлицитна възможност за външни инвестиции, свързани с ползването на минерални води чрез разрешителен режим. Собствениците на скъпи хотели, построени в центъра на София могат да се задоволят единствено с водоналиване за лични нужди от чешмите пред банята и да завиждат, как техни колеги от Сандански, Хисаря и Велинград ползват абсолютно подобен ресурс и имат далече по-добри възможности.
По същество, чрез споменатата "Стратегия", София бе лишена от възможността да има хотели, ползващи минерални води и предлагащи СПА процедури, въпреки, че единствените добри примери за ползването на минерални води в Софийския регион са именно от хотели - чрез издадените от държавата разрешителни за водовземане от находище Банкя.
За нас е пълна загадка, как за една година, Столичната община, с огромния си в сравнение с малките общини административен капацитет и финансови възможности, успя да изпълни едва 2 от посочените по-горе 4 подготвителни стъпки за усвояване на находищата, и то само за една втора от тях. Изследванията се сведоха до еднократно измерване на дебита на най-добре проучените до момента находища София-Център, София-Панчарево, София-Железница и София-Овча купел и вземането на контролна водна проба. При този темп на работа едва ли в скоро време ще видим реално усвояване макар и на една незначителна част от предоставените за безвъзмездно ползване количества минерална вода. "Стратегията" обаче вероятно ще продължи да се цитира на всеки форум.

Какво трябва да направят общините за пълноценното усвояване на находищата?
Това е най-важният въпрос, по който за сега няма доказан практически опит. Възможни са различни концепции, но според нас трябва да се следва прагматичен подход, включващ следните пет стъпки:
Стъпка 1 – да се обезпечи широко безвъзмездно ползване на водата от местното население, особено ако водата е подходяща за пиене;
Стъпка 2 – да се приеме прозрачна и обективна процедура за издаване на разрешителни за водовземане или концесия и механизъм за предотвратяване на отказ поради корпоративни интереси;
Стъпка 3 – да се определят главните приоритети при ползването на минералната вода за обществени и бизнес цели;
Стъпка 4 - да се популяризира и рекламира минералната вода от находището;
Стъпка 5 – да се създадат привлекателни условия за бизнеса и потенциалните инвеститори.
Последните две стъпки според нас са изключително важни, защото те са ключови за реалното усвояване на находищата в сегашната икономическа ситуация.

За авторите:
Проф. д-р инж. Павел Пенчев е дългогодишен преподавател по хидрогеология в МГУ "Св. Иван Рилски" и Председател на УС на БАПВ.
Инж. Величко Величков е хидрогеолог-консултант с повече от 15 години практика и Изпълнителен Директор на БАПВ.
Двамата са съавтори на монографията "Находищата на минерални води в района на София", издадена през 2011 г., която може да се изтегли в електронен вид от следния адрес: http://www.bgapv.com/uploads/files/33_mineral_book_01.pdf