"Строителство Градът" проведе експресна анкета с професионалисти, помогнали за изграждането на столицата в сегашния й вид, за проблемите и решенията в развитието на града: архитекти и представители на бизнеса с недвижими имоти. Ето въпросите и отговорите, получени в редакцията през последната седмица.

Въпросите
1. Проблемен анализ – кои са трите най-важни проблема на бизнес средата в София?
2. Имате ли предложения как биха могли да се решат?
3. Поставете се за малко на мястото на кмета: каква би била вашата визия за развитието на града в следващото десетилетие?
4. Кои са най-важните ресурси, с които градът ще обезпечи тази визия, и как би могъл да ги използва по-добре?
5. Кои конкретни проекти трябва да бъдат започнати или задължително продължени в изпълнение на тази визия (както обществени като инфраструктура, така и като публично-частно партньорство или пък частни)? Кои ваши проекти биха помогнали за осъществяването на тази визия?

***

Арх. Ивайло Петков, Архитектурно студио "Десет"
Необходимо е преосмисляне на центъра и начало на новия паралелен град

1.
- Висока периферия и нисък център на радиално концентричен град. Това означава, спазвайки природо-математическите закони, на по-голяма площ по-високо застрояване, което е насочено към по-малка площ с по-ниско застрояване
- Наличие на държавна администрация в центъра, което допълнително затруднява комуникацията
- Наличие на богата археология в същия този център.
По прости сметки за придвижване на масите излиза, че ако София е 2 млн. град, функционирането й по схемата на радиално концентичен град е невъзможна!

2.
- Археологията и историческият център не могат да се преместят, което означава, че би било редно да се експонират в адекватна среда
- Държавната администрация и обслужващите я сгради и институции да се преместят в адекватно и комуникационно място. Моето мнение е, че това е Бояна със скоростна връзка с летище София и градска връзка с един спокоен градски (столичен) център по булевард "България"
- Да се разгледат възможности за нов паралелен град на изток от София, който да е предимно логистика и живеене от нов градски тип.

3.
Преосмисляне на съвременния градски център, реализиране на съвременна подземна комуникация, развитие на нови логистични територии, поставящи начало на новия паралелен град.

4.
Географско разположение и природни дадености, археология и историческо наследство, интелигентен социален потенциал, логистика и търговия по евроазиатските трансгранични коридори.
Тук е мястото да направя една бележка - според мен логичното бъдеще на моловете и търговските обекти е електронна търговия и логистични мултитранспортни центрове. Това е добре да го мислим сега, а не да чакаме да го видим, за да умуваме дали има почва у нас…

5.
На първо време трябва да се изгради метрополитенът в София с всички радиуси, като се предвидят и нови.
Да започне работа по проектиране на скоростни национални и трансгранични железопътни трасета, както и изграждане на терминали за тях.
Нека не забравяме, че Калкута експрес не е мит!

*

Любо Рохов, мениджър продажби "Проинласа"
Необходими са устойчиви проекти, съобразени с цялостната визия за развитието на столицата

1
На първо място все още са корупцията и нелоялната конкуренция на фирмите от сивия сектор. Тези негативни фактори пречат на нормалното развитие на устойчивия бизнес и отблъскват чуждите инвеститиции.
Проблем, който затруднява бизнеса, е и мудното административно обслужване, дублирането на отговорности и задължения в различните институции.
Пропуските и противоречията в законодателството са съществен проблем, пред който е изправен не само бизнеса, но и обществото.

2
Разрешаването на тези проблеми е обсъждано многократно през последните години на различни нива в държавните институции, политическите партии и гражданските организации. Направени са редица предложения, които очакват приложение в практиката.
Едва ли може да се очаква в България да се родят революционни идеи, които да променят коренно бизнес климата. За бизнеса у нас не е нужно да открива топлата вода и в този смисъл бихме могли да спечелим от разумното прилагане на повече и по-малко известни, но успешни чужди практики на наша почва.
Необходимите за създаването на нормален бизнес климат мерки са повишаване на ефективността на държавната администрация, обезпечаването й с квалифицирани кадри, въвеждането на прозрачна бонусна система за стимулиране на служителите съоъбразно оценките за работата им от фирмите, които ползват услугите им, въвеждането на електронни услуги, отпадане на задължението за подаване на информация, която вече е налична в институциите.
Не трябва да има вмешателство в работата на независимата съдебна система от страна на изпълнителната власт, но от своя страна съдебната система трябва да се отърси от корупцията и да се впише в европейските критерии за прозрачност и ефективност в работата.
Само премахването на корупцията в държавната администрация, затягането на контрола и въвеждането на правов и административен ред могат да елиминират нелоялната конкуренция на сивия сектор. И това са първите и нетърпящи отлагане държавнически решения за излизане от омагьосания кръг на корупционните практики, много често подхранвани от срастването на престъпността с държавата.

3
В следващото десетилетие на София й предстои да реши редица въпроси. Приоритети са санирането на панелните жилища, повишената грижа за околната среда, запазването на зелените площи, улесняването на придвижването, създаването на по-добра организация на трафика и паркирането, подобряването на инфраструктурата, контролирането на строителството, решаването на проблемите със сметосъбирането, сметоизвозването и изграждането на завод за твърди битови отпадъци, а защо не – и решаването веднъж завинаги на проблема с бездомните кучета /като не забравяме, че това е проблем само на най-бедните държавни/. Голямата цел на един кмет е да изгради единна визия за развитието на столичния град през времето на своя мандат.

4
Основният ресурс на София на първо място са нейните дадености, които би следвало да се използват по-рационално през следващите години. Смятам, че този подход е най-верният път за решаване на основните проблеми на столицата.

5
Сред най-нужните на София проекти са естествено изграждането на метрото и главните пътни артерии, Южната дъга и редица други инфраструкторни проекти, които спомагат за плавното придвижване през града.
Необходимо е публично-частно партньорство за санирането на панелните блокове, както и създаването на облекчения за реализацията на програмата за енергийна ефективност.
Необходима е системна градоустройствена политика за решаването на проблема за достъп до т. нар. "призрачни квартали", изникнали сред полетата. Липсата на инфраструктура там ги обрича на изолация и разпадане. Смятам, че не би трябвало да се издават строителни разрешения, без осигурено финансиране на инфраструктурните проекти, осигуряващи достъпа до определен обект и неговото нормално обезпечаване с търговска мрежа и услуги.
Другото, което ми се иска да виждам по-често и в което всъщност е бъдещето на нашият бранш, са устойчивите проекти, съобразени с цялостната визия за развитието на столицата. Нашият стремеж е да се докажем и наложим като компания, която създава имидж и авторитет именно в тази сфера.

*

Арх. Ангел Захариев, "А&A архитекти"
София – зеленият град, град на културата и туризма, град на образованието и науката

1.
Проблемите са много повече от три, но ако трябва да ги степенуваме:
На първо място: лошата инфраструктура – неадекватна и неподържана пътна инфраструктура, неефективен градски транспорт, липса на достатъчно места за паркиране, неравномерно развита ВиК и Електропреносна инфраструктура.
Втори основен проблем: усложнени процедури и бюрокрация – в България, и по-специално в София, времето за подготовка на документацията, изискванията и процедурите за издаване на разрешение за строеж, са в пъти по-сложни и по-дълги във времето, отколкото в повечето европейски страни, като положението е още по-трагично по отношение на градоустройствените процедури и включването към техническата инфраструктура – Ел и ВиК.
Трети основен проблем, но не на последно място, е ниската покупателна способност на населението на София. Въпреки че е по-голяма от останалата част на страната, покупателна способност на населението е все още в пъти по-малка отколкото средноеврпейските нива. Това влияе негативно на развитието на всички бизнес сектори, но най-вече на услугите, търговията и строителството. Отразява се негативно на качеството на средата на обитаване и условията на работното място, както и на търсенето на съвременни и "зелени" технологии.

2.
От споменатите три проблема, най-бързо може да бъде решен проблемът с усложнените процедури и бюрокрацията. Нужна е смела реформа в строителното законодателство в посока на улеснение на процедурите и ясни правила и компетенции на одобряващите органи. Също така е необходим и по-голям контрол над експлоатационните дружества, ако е необходимо и корекция в техните концесионни договори, с цел по-бързо обслужване и контрол върху инвестициите.
По отношение на инфраструктурата, трябва да се прекрати порочната практика инвеститорите да изграждат за своя сметка и да даряват на общината или експлоатационните дружества съответната инфраструктура, която им е необходима за реализация на проектите. Това трябва да е задължение на общината, държавата или съответното експлоатационно дружетво, като необходимото финансиране трябва да се осигури от местните данъци и такси, както и от приходите на експлатационните дружества.

3.
Първо трябва да се формулират ясно приоритетите за развитието на града, за да не се работи стихийно и да не се решават проблемите на "парче". Аз бих поставил следните три приоритета в развитието на града: София – зеленият град, София град на културата и туризма, София град на образованието и науката.
- София – зеленият град: В момента градът се задъхва от прах, замърсен въздух и отпадъци. Природните дадености са такива, че ако не се вземат мерки за ограничаване на автомобилното движение и изхвърляне на CO2 и вредни вещества в атмосферата, включително и горенето на дърва и въглища за отопление, ще бъдем винаги в челните места за най-мръсен градски въздух. Единствения шанс е в развитието на цялостна стратегия за превръщането на София в истински "зелен" град, с ниски нива на изхвърляне на вредни емисси, преработка на отпадъците, развит обществен транспорт, масово използване на велосипеди и електроавтомобили, енергоефективни сгради, използване на сградите за производство на чиста енергия, увеличаване на парковете и озеленените площи и т.н.
- София град на културата и туризма: в очите на повечето чуждестранни посетители София е сив пост-социалистически град, в който няма много какво да се види. Колкото и да не ни харесва, за съжаление това определение е отражение на съвременната ни градска реалност. Този имидж трябва да бъде променен, но промяната трябва да бъде свързана с изграждане на нови забележителности и атракции за посетителите. Разбира се, трябва да се експонира многовековната история на града и археологичните паметници, и се радвам че общината полага сериозни усилия в тази насока. Обаче, за да се превърна в интересна туристическа дестинация градът се нуждае и от други забележителности освен историческите паметници. Тези забележителности ще бъдат - новите музеи, галерии, фестивали и други културни институции, привличащи посетители освен с експозициите и събитията, но и с оригиналната си архитектура. Градът трябва да бъде приветлив за пешеходците (повечето от градските туристи са пешеходци), да има свързани по-между си пешеходни пространства със зони за отдих, събития на открито, кафенета и ресторанти.
- София град на образованието и науката: в София са съсредоточени по-голямата част от българските висши училища, в които се обучават хиляди студенти. Градът има потенциал да се превърне в регионален университетски център, който да привлича много чуждестранни студенти с качествено и достъпно образование. За съжаление това е постижимо само със сериозна реформа и най-вече с повишаване на качеството на образованието, но също така и с подобряване на материалната база и условията на живот на студентите. Обвързването на науката с практиката и бизнеса е важен аспект от този процес, като за това е необходимо да се изградят научни лаборатории и институти към университетите, също така научни и технологични паркове, където бизнеса и науката да работят съвместно по прилагането на научните разработки.
Инфраструктурата е необходимост за да се случи всичко това, така че не я включвам в тези проритети, нейното развитие е задължително за реализирането на всеки един от приоритетите.

4.
Градът разполага с ограничени ресурси, но в същото време има голям потенциал за реализацията на приоритетите. Например същестуващите паркове и дървета по улиците са добра база развитие на зеления град. Под земята има още много за разкриване от античната и средновековна история на града. Съществуващите университети все още привличат сериозен брой студенти.
Ако говорим за осигуряването на финасов ресурс за изпълнението на горните приоритети, да това ще е сложна задача, особенно в сегашната икономическа криза. Въпреки това има редица механизми, чрез които това може да бъде осъществено, много от тях прилагани успешно по света, включително и публично частните партньорства.
Аз обаче ще спомена някои много по-прости мерки, непопулярни но в същеото време необходими, ако искаме да се промени ситуацията. На първо място, трябва да бъде повишен данък сгради и да се осигури по-добра събираемост. В момента в България данък сгради е много нисък, може би най-ниският в света, но тъй като това е факт на фона на един от най-високите проценти на собственост при обитаването на жилищатата, популизмът наделява и политиците не искат да предприемат тази наложителна мярка. Освен данък сгради, могат да бъдат въведени и редица други местни данъци и такси насърчаващи зелените технологии, и използването на обществен транспорт и велосипеди. Например допълнителна такса върху найлоновите торбички, допълнителни данъци върху горивото в бензиностанциите около града и т.н.

5.
Значимите инфраструктурни проекти, започнати от сегашното градско управление трябва да бъдат продължени и да претъпят развитие в бъдещето:
- Развитие на метрото – разширението на първи метродиаметър до Бизнес Парк София и летището, проектиране и строителството на трети метро диаметър,
- Реконструкция на улици, тротоари и пешеходни пространства в центъра на града: подмяна на настилките на улиците и тротоарите в идеалния център на града, изграждане на пешеходна зона на бул. Витоша.
- Разширяване на мрежата от велоалеи, отделени в отделни трасета от автомобилното и пешеходно движение.
- Довършване на разширяването на околовръстения път и връзката му с магистралите, вкл. изграждане на северна скоростна тангента.
- Изграждане на подземни или етажни паркинги около центъра на града.
Освен инфраструктурата, един много важен проект според мен е изграждането на нов голям съвременен музей в София. Това може да бъде нов Национален исторически музей, защото всички се убедихме че сегашното му местоположение е неподходящо, или нов музей на Природата, Науката и Техниката.
В момента експозиционната площ на действащия Природонаучен музей е като за град с 50 000 жители, като дори повечето граждани не знаят за съществуването му. Един съвременен музей на Природата, Науката и Техниката ще запълни една голяма празнина в създаването на позитивно отношение към науката, в опознаването на научните постижения, както и в образованието в областта на природните науки. Също така, сградата на музея ще има потенциалът да се превърне в нова забележителност, по примера на повечето съвременни музейни сгради по света, открояващи се с впечатляваща архитектура.

*

Арх. Петър Торньов, bureau XII
За знаковите централни зони трябва да се организират международни конкурси

1.
Проблемите не само на бизнес средата в София, но и на социалната среда
като цяло не бих казал че са специфични за града, те са много подобни
във всички населени зони на държавата. Тъй като не бих могъл да взема
глобално отношение към бизнеса, мога да споделя моите впечатления от
гледната точка на архитект и жител на София. Мисля че основните три
тежести, които спират хармоничното развитие на града и неговия
здравословен ритъм са:
1. Несигурността от законодателната и изпълнителната система
2. Липсата на приемственост на политическо ниво, както в държавните
органи така и на ниво община, което от своя страна спъва възможността за
по-дългосрочно устойчиво планиране.
3. Отсъствието на доверие от страна на обществото към държавните органи,
което е породено от явната липса на отговорност на държавните органи към
същото това общество, така се въртим в омагьосан кръг повече от 20 години.

2.
Не вярвам да има готова рецепта за решаването на проблемите на град като
София, но съм убеден, че усилията трябва да са двустранни, както
"отдолу" така и "отгоре". Също така вярвам, че решенията ще бъдат все
повече колективни, отразяващи мненията на големи групи и общности
по-скоро, отколкото, както сме свикнали до скоро да бъдем поставяни пред
свършени факти.

3.
Кметът на София, би трябвало да бъде максимално екстровертен, в смисъл
такъв, че тябва да черпи от положителния опит на колегите си от други
държави постигнали високи резултати в менажирането на градовете си. Той
трябва и да има кураж да експериментира, без да се страхува от провала.
Международния обмен на опит, привличането на световни експерти,
прилагането на пилотни проекти е все още крайно недостатъчно.
Наред с подобряването на инфраструктурата трябва да се очертаят
икономически и социално-културни приоритети за развитието на града.
Трябва да се анализират постигнати резултати, да се осмисля влиянието им
върху обществото и в същото време на базата на широк дебат да се
изграждат бъдещи стратегии. Във всички тези процеси трябва да участват
хората, да бъдат инволвирани граждански общества и сдружения, да се
подаде ръка на малкия и средния бизнес.

4.
Безспорно най-важните ресурси това са хората.

5.
Смятам, че в последните години се обръщаше прекалено много внимание на
растежа на града извън историческите му граници. Вследствие на което
историческия център все повече запада и губи в краткосрочен план своята
атрактивност. Защо в краткосрочен план? Смятам, че например изграждането
на гигантски шопингмолове, особено в конкретната икономическа ситуация и
особено тези от тях, които са в историческия център или непосредствена
близост до него са изключително нездравословно явление. От една страна
тези мегаструктури разкъсват исторически обособената градска тъкан, от
друга страна те заплашват да се превърнат в паметници на инвестиционни
недоразумения. Най-късно тогава хората ще се сетят за историческия
център, който крие огромен потенциал за развитие. София има прекрасни
площади, които ние не можем да възприемем даже като такива, тъй като са
превърнати в паркинги за автомобили или са безразборно затрупани с
боклуци. Помислете само за площад Батенберг, площад Македония или площад
Света Неделя. Качествената промяна на централните градски части ще се
отрази позитивно на бизнес средата, на качеството на живот, ще бъдат
привлечени повече туристи и евентуално чужди инвестиции. Също така съм
убеден, че за изграждането на качествена и достойна за живеене и работа
среда е необходимо да се провеждат дебати, да се канят междуанародни
експерти. За знаковите централни зони трябва да се организират
международни конкурси, нелепо е да се преобразяват лекомислено и да се
правят с "половин сърце" както почти винаги се случва. В противен
случай свикваме с посредствеността и набързо скалъпени и нетрайни решения.