Докато досега нямаше специален закон за публично-частното партньорство и действаха Законът за концесиите и Законът за обществените поръчки, много общини са приели собствени наредби за публично-частно партньорство. Добре работят в областта на концесиите Бургас и Русе например.
Често в местните администрации обаче липсват достатъчно административен капацитет и специални звена за концесиите, показва мониторинг на администрацията за концесии към Министерския съвет. Ограничението от четири години срок на поръчката по ЗОП лимитира възможностите за инвестиции, но дали  местните власти ще прилагат концесиите зависи и от политическата воля.
Приетите от много общини наредби за публично-частните партньорства

запълват празнината от липсата на специфичен закон.
Често един от резултатите от местните наредби е договаряне без обявление. Етикетът "публично-частно партньорство" може да бъде поставен на сделки, с които се заобикаля прилагането на ЗОП и ЗК и се нарушава правото на ЕС - Директива 2004/18/ЕО, Директива 2004/17/ЕО и чл. 43 и чл. 49 от Договора за европейската общност (ДЕО). Може да се извърши избор на частен партньор, предложил "инвестиционна инициатива", без провеждане на процедура - чрез преки преговори, като на практика се утвърждава правилото "първият по време е пръв по право".
Създаването на смесени публично-частни дружества без ясни правила има за цел възлагане пряко на дейности, които принципно са обект на концесия или на обществена поръчка, или пък възлагане на обществени поръчки за строителство или за услуги в нарушение на ЗОП чрез квалифицирането им като публично-частно партньорство.

Община Пазарджик приема първата подобна наредба,
такива нормативни документи имат Бургас, Варна, Шумен, Ловеч, Враца, проект за наредби за публично-частни партньорства преди време подготвяха и големи общини като София, Пловдив и Стара Загора.
Липсата на специално национално законодателство в областта на ПЧП е съществена пречка за практическото приложение на разнообразни форми на ПЧП. Министерството на финансите разработи специални "Методически указания за ПЧП", които не са нормативен акт, не са задължителни и създават условия за противоречива практика при прилагането им, пише в решение на ОбС - Варна. Отсъствието на унифицирани нормативни правила за ПЧП на национално ниво създава възможност отделните общини да приемат наредби, в които уреждат правила, форми на ПЧП. Такива са Наредбата за прилагане на модели на ПЧП в инфраструктурния сектор и в процеса на управление на комплексни проекти в обществена полза на община Варна от юли 2008 г., Наредбата за условията и реда при предоставяне на концесии от 1996 г. и др.
Всички концесии в България се регистрират в

Националния концесионен регистър.
В него преобладават държавните концесии за природни богатства и за бутилиране на минерална вода - приоритет на държавата. Общинските процедури са предимно за язовири, подлези, автобусни спирки. По-рядко се концесионира автогара - в Димитровград за 30 години, обектът вече е пред откриване. Много са концесиите за басейни и стадиони - в Добрич, Рудозем, Пловдив, Варна, В. Търново, Благоевград, градски парк е даден на концесия в Харманли и Карнобат, градски пазар - в Пловдив, яхтено пристанище - в Балчик.
В Левски има 20-годишна концесия за хоспис, в Пловдив - картинг писта и къщи в Стария град, в Симитли - обществена баня. Единствената концесия за депо за битови отпадъци - в община Белослав, не успява да заработи и е прекратена.
Като брой общината с най-много е Пловдив по времето на кмета Иван Чомаков - освен подлези летен театър, кино, стадион, пазари, спортна зала, най-много са и прекратените концесии. Според регистъра в София има само една работеща концесия - за водоснабдяването на столицата, дружеството концесионер "Софийска вода" бе придобито преди година от "Веолия вода".