В бъдеще, в което все повече хора ще живеят в градовете, по-умните от тях ще избират местата, които се управляват по интелигентен начин, показва проучване.
Докато се опитва да отговори на потребността от подобрение на основните градски системи, технологичната компания IBM провежда инициативата "Интелигентният град".
По нея градове от цял свят могат да подават предложения за иновации в инфраструктурата, транспорта, управлението, образованието, здравеопазването и други области, по които безплатно да получат консултантска помощ от експерти на компанията. Миналата година тя беше отворена за предложения от България, а победителите се очаква да бъдат обявени през март.
Тези, които се възползват от шанса, може да подобрят шансовете си в глобалното състезание за привличане на качествена работна сила, а така и перспективите за бъдещото развитие на градовете си. Според проучване на IBM Institute for Business Value, научно звено към компанията, повече от когато и да било традиционните движещи сили на икономическия ръст ще отстъпят на икономика, основаваща се на "умовете и изобретателността".
"Градовете като центрове на глобалната икономика са средищните места за тази трансформация", пишат авторите на изследването.

 
Проблемът
През 2050 г. се очаква повече от двама от трима души да живеят в град при един от двама днес. Градовете, които ще се раздуят под демографския натиск, ще трябва да се справят с галопиращи разходи за поддържане и разширение на основните си системи – транспорт, социални услуги, инфраструктура. Но пък те ще се радват и на икономически растеж. Които бъдат пропуснати от тази вълна, рискуват да загубят конкурентни предимства и да навлязат в порочен кръг от слаб растеж, финансова немощ и малки възможностите за подобрения, емиграция на работоспособното население и още по-слаб растеж и  финанси, казват експертите.
 
Работни места
Възможностите за работа все още са от първостепенно значение за решенията на високообразованите при вземането на решения къде да се установят. Но все пак мнението на специалистите е, че градовете могат да се съсредоточат пряко върху области, в които подобренията могат да имат силно въздействие. Така ще получат двойна полза – ще станат по-привлекателни за високообразованите, иновативни хора и общности; от друга страна, същите тези хора и общности, както и бизнесите, които ги подкрепят, ще донесат още растеж, създавайки плодородна среда за устойчиво развитие.
 
Големият въпрос
Критичен въпрос, пред който градовете са изправени обаче, е как да приложат тези стъпки и принципи по икономически най-ефективния и производителен начин. Експертите отговарят: "Фокусирайте се първо върху четири области с голямо въздействие на подобренията."
 -  Намалете задръстванията в транспортната система.
 -  Подобрете обществения ред и сигурност, като намалите престъпността и времето за отговор на спешни повиквания.
 -  Подобрете и усъвършенствайте услугите за гражданите, включително със силно ударение върху образованието и обучението.
 -  Дайте възможност за подходящ достъп до здравни данни за по-добро качество на грижите, ранно засичане на болестите и превенция.
 
В допълнение градовете ще трябва да продължат да надграждат други основни услуги като енергийно и водоснабдяване и екологична устойчивост, градско планиране и архитектура.
Тези стъпки ще култивират и системен поглед върху целия град, който позволява да се улови максималната стойност от инвестициите чрез оптимизиране на подобренията в различни части на града. Ще позволят по-доброто разбиране на моделите на поведение на системите, а не просто даването на отговор на събитията.
 
Градовете в ерата на талантливите и иновациите
"Градовете трябва да се съсредоточат в по-голяма степен върху качеството на създадените работни места, казват експертите – и на хората, които избират града, за да създадат и запълнят тези работни места – отколкото само върху количеството на работните места."
Талантът се оценява все по-високо, особено когато е съчетан с технологиите. Търсенето на високообразовани изобретателни служители се очаква почти да се удвои до 2020 г. в развитите икономики. Данни за 50-те най-големи града в Съединените щати подсказват, че по-разнообразната база от жители заедно с отраслите с висока интензивност на знанията и изобретателността се свързва с по-високо богатство (брутен вътрешен продукт на глава от населението).
Броят на високообразованите емигранти в света се очаква да нарасне повече от трикратно от 29.5 милиона в края на XX век до 99 милиона в следващото десетилетие.

Съществуващите данни сочат, че тези работници за разлика от последните вълни от по-нискообразовани емигранти не предследват потенциални възможности. Вместо това те следват определени работни места и решават къде да се установят според сложни критерии, включително съображения като финансова и кариерна възвращаемост, както и качеството на живот.
Докато броят на образованите международни емигранти вероятно ще продължи да расте, състезанието между градовете за привличането им ще расте поне толкова, ако не и по-бързо, особено при положение че уменията, знанието, изобретателността и технологичните иновации водят до повече икономически растеж. До 2020 само азиатските икономики (един от малкото региони в света, в които нетното търсене за чуждестранни умения слабо е намаляло от 1990 до 2000 г.) се очаква да привлекат над 17.5 милиона нови образовани емигранти, със 77% повече от периода до 2010 г.
 
Неподготвени
Докато високообразованите и иновативните избират къде искат да отидат да живеят от много възможни градски местоположения, градовете са ангажирани в "битка за таланта", за която много не са достатъчно добре въоръжени. Докато заплатите са основен фактор, който влияе на подобни решения – и също толкова важното решение да останат в един град – проучване на Световната банка показва, че лошите обществени услуги, безопасността и безработицата също имат голяма роля. Други важни фактори са местният климат, наличието на възможности за кариера и качеството на мястото - природни дадености, култура и състояние на околната среда.
Решенията за избор на бизнес местоположенията традиционно са предрешени от фактори като разходи, достъп до пазари и суровини, но качеството на живот придобива по-голямо значение. Ефективните транспортни съоръжения, високото качество на живот, образователните системи, които осигуряват добро основно, гимназиално, университетско и езиково образование и специализирано обучение за служителите, могат да бъдат по-ефективни в привличането на бизнес, отколкото финансовите насърчения.