Рецесията в Хърватия трябва да приключи през 2011 г. с растеж на реалния БВП от 1.3%. Доброто представяне на туристическия сектор и постепенното възстановяване на потребителските разходи ще дадат първоначален тласък на икономиката.

Хърватия води успешни преговори за присъединяване към ЕС и се очаква да стане член на съюза през 2013 г., тъй като процесът по ратификацията отнема поне година и половина. Все още не е насрочен референдум за присъединяването.

Строгите регулаторни рамки ограничават гъвкавостта на пазара на работна ръка, като принуждават много служители да преминат в неформалния сектор. Нивата на заплащане в Хърватия са високи, сравнени с доходите и продуктивността в страната.

Потреблението е възпрепятствано от дълга на домакинствата, който е най-високият в Централна и Източна Европа, изчислен като дял от БВП.
Инвестициите в нови мощности, или така наречените зелени инвестиции, са малко.

Съдейки по повечето икономически индикатори, Хърватия се справя по-добре от Румъния и България вече почти цяло десетилетие. Доходът на човек от населението достига 63% от средното за ЕС.

Страната изостава в създаването на привлекателна бизнес среда. Основните препятствия са сложните регулаторни рамки, бавната съдебна система и корумпираната бюрокрация.