Страните от Югоизточна Европа се прицелват във високите технологии и инфраструктурните инвестиции, за да прескочат в нов етап на икономически растеж, основан на износа и търговията в региона.
Това е прекият отговор на продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции, който се очаква да усили напрежението върху икономиките в Югоизточна Европа, докато Европейският съюз търси решение на собствените си дългови проблеми.
След като години наред притокът на капитали към отрасли, вариращи от банкови услуги и придобивания на офис сгради до изграждане на нови промишлени мощности и енергийни предприятия подхранваше ръст между 4 и 6 на сто годишно, развитието им се забави рязко след кризата през 2008 г. Политиците и бизнесът се стягат за още по-лоша 2012 г., в която преобразяването на икономиките въз основа на повече иновации и разширяване на инфраструктурата се вижда като единствена и безалтернативна опора на растежа занапред.
 
Повече регионална интеграция
Един от бързите пътища към преодоляването на последствията от кризата може да се окаже под носа на компаниите и правителствата, казано другояче - от другата страна на границата. "Увеличението на стокооборота между България и Румъния повече от десет пъти е доказателство как Европа ще се справи с кризата. Вътрешният пазар е най-важното постижение, което имаме", каза Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
Думите й продължиха темата, подхваната в речта на румънския посланик Антон Пъкурецу, който посочи, че стокообменът от двете страни на Дунав е нараснал от 200 милиона на 3 милиарда евро за последните пет години, в които двете страни са членки на Европейския съюз. "Това е много добър пример какво означава интеграцията в Европейския съюз и в целия регион", каза Пъкурецу пред представители на бизнеса и правителствените администрации на страни от региона, който спечели много от приобщаването си към Европа, но сега страда заради проблемите в страни като Италия и Гърция, откъдето дойдоха голяма част от инвестициите.
"Очакват ни трудности, каза Златанова, но същественият растеж е постижима цел."
Докато Европа в последните месеци се раздели от север на юг и от центъра към периферията около това дали първо трябва да направи реформите, които да въведат в ред финансите й, или преди всичко да насърчи икономиката с цената на отлагането на плащането на дълговете по-късно, Златанова подчерта позицията на Европейската комисия, че възстановяването на растежа и откриването на нови работни места е "несъмнена обща цел". "Нужна е стабилност, но е нужен и растеж. Нужна е отговорност, но и европейска солидарност", каза тя.
В по-конкретен тон представителят на ЕК добави, че икономиката на ЕС може да напредне с процент до процент и половина само от разширяване с 10% на достъпа до широколентов интернет. "Икономическият растеж и солидарност имат нужда и от взаимосвързана инфраструктура", добави тя.
 
Повече свързаност
Страните от региона може да се опитат да се облегнат повече на собствените си пазари, след като не намират достатъчно солидна опора в традиционните си търговски партньори от ядрото на  Европейския съюз, подсказаха нееднократно участници във форума. "Добрите съседи би трябвало да търгуват и инвестират повече помежду си", каза заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Иво Маринов. Той добави, че ако предприятията в отделните страни работят повече в региона, това ще намали зависимостта им от състоянието на развитите европейскиикономики.
Една от основните мерки, предприети от българското правителство, са инвестициите в инфраструктура, добави колегата му от регионалното министерство Николай Нанков. Той изброи финансираните от ЕС програми за инвестиции в пограничните райони между България и Румъния и Гърция като примери и посочи, че значителна част от тях са за подобряване на граничната инфраструктура и транспортните връзки.
 
Повече технологии и повече иновации
Технологиите ще бъдат изведени на фронта в борбата за бъдещия икономически растеж в България. Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов каза, че бързи, иновативни и находчиви действия в тази област може да внесат обрат в икономическата ситуация. Като подчерта, че дигиталните магистрали и електронното управление са не по-малко важни от транспортните, той каза: "Инвестициите в информационни технологии днес са нови работни места и растеж утре."
Борисов добави, че предстои държавата да инвестира около 2000 милиона лева по стратегическите си задачи за разширяване на широколентовия достъп до интернет, изграждане на електронно правителство и на общ ресурсен център за обезпечаване на обществените услуги по интернет (т.нар. облак).
"България е много добре разположена, нещо, което понякога е трудно да осъзнае, изхождайки от кризата", каза американският посланик Джеймс Уорлик. Той заяви, че регионът има възможност да застане на върха на технологиите и иновациите.
Но от мястото, от което България тръгва, пътят все още изглежда дълъг. "Иновациите формират много малко от добавената стойност в икономиката, каза Иво Маринов, едва 26% при 46 на сто средно за Европа.
Чуждите инвеститори казват, че дългосрочният потенциал за растеж на региона не е изчезнал въпреки затрудненията заради икономическата криза. Задачата за превръщането му в действителност обаче още лежи в бъдещето.