Устройственото планиране в 21 век не може да се осъществява без модерни информационни технологии.
Особено необходимо е използването на географски информационни системи (ГИС) с мощните аналитични инструменти и неограничени териториален обхват и капацитет за обработка на данни при високите нива на планиране – от областните и общинските стратегии до общите устройствени планове.
При подробното устройствено планиране критично е използването на подобни системи за информационно вярна основа от кадастралната карта, разглеждана като информационен ресурс с данни и тематични карти, както и последващото публикуване на плана и използването му като част от пакетите за електронни услуги.

Няколко примера
от практиката на БУЛПЛАН по отношение на разработването на цикъл проекти за община Велико Търново илюстрират необходимостта от ползването на ГИС.
Общият устройствен план на общината се базира на подробни аналитични и тематични карти, произведени от цифрови модели и бази данни от топографски карти, карти на възстановената собственост и кадастрални карти, както и от данни от други източници. Така е построена многослойна основа, върху която е разработен планът. Резултатът обаче не е разпечатана карта. Истинската цел на ГИС е възможността продуктът да се ползва като информационна система, предоставяйки всички услуги, свързани с него, както във вътрешната мрежа на общинската администрация, така и в интернет пространството.
Този подход не е широко разпространен при планирането у нас, масовата практика дори при големи градове се състои в използването на прости CAD продукти, които не генерират на финала информационен резултат. Причината за това е, че много малка част от общините разполагат с географски информационни системи и портали за набиране и публикуване на подобна информация.

При разработването на подробните планове
у нас по-широко се прилагат методи ако не покриващи пълните критерии, то поне ползващи някои от инструментите на географските информационни системи, но в масовия случай и тук крайният резултат е разпечатка, а не информационен продукт.

Решението на проблема изисква централизирани действия от страна на ведомствата по отношение на стандартизиране на географските данни в устройствените планове и създаването на норми, задължаващи общините да разработват плановете си като информационни продукти. Това ще позволи създаването на национален портал с всички устройствени разработки, което значително ще подобри инвестиционния климат за предприемачите.

Използването на ГИС технологии при устройственото планиране ще има и страничен ефект при създаването на качествена градска среда. С тези технологии, достъпни през интегрирани информационни общински и областни портали, могат да се следят динамично променящи се фактори на средата, идентифицирани върху конкретни територии – от екологичните показатели до транспортните конфликти.

Една актуална тема в последно време за общините са
интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.
Общинските администрации, които трябва да разработват подобни планове, ще се изправят пред предизвикателства, които към настоящия момент не са очевидни. Така с разработката на тези планове ще стане ясно, че те представляват не традиционен устройствен план, а комплексен бизнес модел за управление на разнородни инвестиции в приоритетни територии. При това тези територии в следващия програмен период ще бъдат единствените източници за проекти по европейските програми за регионално развитие. Управлението на такъв сложен модел без информационни технологии е практически невъзможно, особено като се има предвид засиленият публичен характер на проекта.
Тъй като интегрираните планове са териториално идентифицирани, използването на ГИС технологии е практически задължително. Бюджетите на плановете, разработени от общините, не предвиждат изграждане на подобни системи за сметка на тези проекти, което означава, че общините със собствени ресурси следва да обезпечат инструментите за тези технологии.