По случай световния ден на урбанизма 8 ноември, Съюзът на урбанистите в България и Асоциацията на студентите по урбанизъм в България организираха форум на тема "Публичните градски пространства".

Доц. Елена Димитрова представи темата "Публичното градско пространство - осмисляне и отстояване в полето на урбанизма". Според нея градът може да бъде видян по един романтично-поетичен начин или по един напълно урбанистичен начин. "Публичното пространство генерира възможности, стимулира действия и реакции, то е обещание за свобода и възпитава толерантност към различията."

Демонстрирани бяха примери от Милано, Гьотеборг и Виена, където градските процеси в обществените пространства включват функционалност, свободен достъп и изява на поведение. Градските трансформации водят до ново споделяне на пространството, актьорите в него се изразяват по един нов начин. Появява се дигиталното пространство, което сформира нови общности. Създават се нови идентичности в крак с времето, пример за което е преобразяването на паметника на Съветската армия. Според доц. Елена Димитрова сме наследили публични градски пространства като НДК, които изглеждат преоразмерени, но те са живи, там се случват много важни процеси.
Представен е проектът "Следа" от 2008 г., който провокира осмисляне на миналото и историческите паметници, както и проектът "Ивайловград" от 2010 г., в който е проведен диалог с малки деца и експерти по въпросите какво харесват в града, какво желаят да се промени и какво трябва да се случи.

Сдружение "Трансформатори" представиха техния опит
при обновяване на публичните пространства на София. Идеята, че не трябва само да се говори за проблемите, но и да се приложи намеса с осъзнатата роля на гражданите, подтиква сдружението да започне няколко акции за преобразяване на публични пространства покрай Женския пазар, в Панчарево, улица "Шишман" и други.
Арх. Димитър Паскалев от "Архитекти за София" представи на аудиторията

темата за гражданското участие при планирането на публични пространства
по примера на проект "Пространство НДК", част от идеите и дебата за бъдещето на София. Той разказа за кръглата маса с гост урб. Елена Медисън от организацията Project for Public Spaces, за силата на 10-те елемента в едно публично пространство, които го превръщат в хомогенен и устойчив механизъм, за силата на наблюдението, дизайна и управлението. Следващата стъпка в процеса ще е предложение към Столичната община за създаване на организация за управление на пространството НДК и изготвяне на годишна програма от елементи и събития, които да са постоянно атрактивни. Арх. Паскалев изтъкна, че основната цел е създаване на устойчива икономическа система, в която приходите на публичното пространство отиват директно за редизайн и поддръжка, модел който е приложен и е успешен в много страни по света.
Урб. Мария Иванова, представител на "ESRI България", представи темата

"ГИС в градския дизайн – приложение на платформата ArcGis 10 и City Engine".
Връзката между ГИС и урбанизма е използването на една и съща информация: релеф и топография, кадастър, устройство на територията, инфраструктура и др. ArcGis 10 е платформа по-мощна от всякога и предлага и обратна връзка с клиентите. За градското планиране предоставя възможности за анализ на проблеми от широк спектър.
Има различни начини за употреба – за устройственото планиране, за анализи и оценки, сценарии за развитие, градски дизайн и др. Възможно е и моделиране на терена чрез 3D анализи и създаване на виртуални градове. Геодизайнът разглежда света такъв, какъвто може да бъде. City Engine предлага нови решения за урбанизма чрез два подхода на работа. Първият е работа със среда, която притежава определени критерии, но не е съвсем точна, а вторият е с конкретна географска информация – геометрия, атрибути и правила. CityEngine е приложим в различни сфери – архитектура и урбанизъм, местно самоуправление, визуализиране и моделиране.
Арх. урб. Едгар Кивиет, Аrnaiz & Partners, Испания, представи

европейския опит при изграждане на публичните пространства.
Според него устойчивото градско пространство се характеризира с близост, разнообразие, мултифункционалност, представителност, дейности, историческа памет, комфорт, сигурност, трайност. Контролираното градско пространство трябва да съдържа интегрирана визия, координация, интегриран подход, финансова осигуреност, удобствои инфраструктура.
На форума са представени

резултатите от конкурса "Бул. "Витоша" – пешеходната зона на София".
Отличени и наградени са 3 екипа.
На първо място са екипът на урб. Михаела Ангелова, урб. Ангел Бондов, урб. Петя Кънчева и инж. Младен Николов. Като основни проблеми за обособяването на бул. "Витоша" като привлекателна пешеходна зона за нуждите на гражданите, бизнеса, изкуствата и развлеченията са изтъкнати конфликтът на интереси, влошаване трафика и условията по съседни улици, нуждата от паркиране, липсата на средства и мотивация. Концепцията на първенците включва превръщане на бул. "Витоша" в екологично, безопасно, функционално, удобно и естетично пространство, креативни и гъвкави решения, поставяне на настилки, монтаж на пътни знаци, информационни табели, озеленяване, осветление и декорация. Проектът трябва да се изпълни чрез сътрудничество между специалистите, заинтересуваните страни и мястото, а основни задачи на управлението са поддръжка, сигурност и гостоприемство, организиране на събития, маркетинг и промоции, набиране на фондове, управление на търговските обекти и паркоместата.
На второ място са студентите по архитектура Марина Василева и Александър Василев от УАСГ, които предлагат превръщане на булеварда в "Иновативен информационен и екоцентър "Витоша", като концепцията включва иновации в градската среда и туристически маршрути.
На трето място журито е избрало студентите поландшафтна архитектура от Лесотехническия университет Йоана Симеонова и Даниела Стайкова, чиято концепция предлага прокарване на изкуствена река по протежение на булеварда с водни огледала, каскади и фонтани, озеленяване и места за отдих.