Приетият точно преди четири години нов общ устройствен план на Пловдив няма ясна реализация на предвижданията, липсва адекватна общинска политика по управление на процесите на устройственото развитие. Всъщност реализирането на ОУП се извършва без утвърдени правила и нормативи за прилагането, не се изпълняват и Програмата за спешни действия и Етапният план за реализацията му до 2025 г.

Това са част от констатациите, направени от архитектурната колегия на организираната от САБ – Пловдив, кръгла маса, посветена на урбанистичното развитие на града. Конкретният повод беше обсъждане на приетите от Експертния съвет по устройство на територията на общината анализи на функционалните подсистеми на ОУП, необходими за формиране на насоки за изработване на планово задание за предстоящото му изменение, гласувано с решение на ОбС.
Нормативните основания за извършване на актуализация на генералния план бяха активизирани със създаването на районната устройствена схема на групата общини Пловдив, Родопи, Марица, Куклен и Садово. Така в края на 2010 г. местният парламент даде зелена светлина за изменение на ОУП. Другите основни мотиви бяха: съобразяване с одобрените през 2009 г. нова кадастрална карта на Пловдив и защитени зони по "Натура 2000", необходимостта от отчитане на икономическите възможности на общината за инфраструктурното изграждане на новоусвояваните територии, както и разработване на правила и норми за прилагане на ОУП.

За изготвяне на планово задание за актуализиране на ОУП
община Пловдив с активната помощ на САБ възложи изготвянето на шест тематични анализа на приложението му в периода от неговото приемане септември 2007 до края на 2010 г. Изследванията, включващи съпоставка на предвижданията на РУС и ОУП, са изготвени от арх. Надка Георгиева – "Обитаване", арх. Димитър Драгнев – "Социална инфраструктура", арх. Антоанета Топалова – "Труд - производствени територии", арх. Хубена Салджиева – "Зелена система, спорт и отдих", инж. Гергана Кривошапкова – "Транспортно-комуникационна система", арх. Иван Делчев – "Територии извън регулационните граници".
Рецензент на разработките е арх. Стефан Стайнов от "Булплан". Според него въпреки секторния характер на анализите по функционални подсистеми те индиректно визират интегрираните проблеми на развитието и устройството на Пловдив и землището му, въпреки че не са обхванати "Културно-историческото наследство", "Техническа инфраструктура" и "Екология".
Една от съществените причини за неудовлетворителното реализиране и прилагане на ОП - Пловдив, за което сочат анализите, е пренебрегването на ресурсовите аспекти на устройствените решения. А извън несъвършенствата на плана се ситуира и демонстрираната от общинското ръководство липса на управленска воля за прилагане на плана – в течение на четири години не са използвани основните лостове за създаване на условия за реализация – подробните планове и прилагане на чл. 16, ал. 1 на ЗУТ, използване на формите на публично-частното партньорство като начин за съчетаване на обществения и частния интерес, посочва в рецензията си арх. Стайнов.
Затова е необходимо актуализацията на ОУП да се предхожда от една предварителна концептуална фаза за пространственото и социално-икономическо развитие на Пловдив, която да стане обект на широко обществено обсъждане.
Основните обобщени изводи и

препоръки към бъдещото изменение на ОУП
направени в анализните разработки и обобщени от рецензента арх. Стайнов, са:
- Обосновка на възможността за териториално разширение на Пловдив
- Преразглеждане потенциала на територията в компактното градско ядро
- Създаване на компактни територии за производствени зони (в това число съществуваща материална база на изградените промишлени зони) за високотехнологични производства
- Взаимно обвързване на концепциите на РУС и ОУП за валоризиране на културно-историческото наследство и използването му като ресурс за развитие на културния туризъм
- Изнасяне трасетата на натоварените транспортни артерии извън централната част на града
- Едновременно решаване на проблемите с паркирането чрез осигуряване на буферни паркинги по периферията на градския център, по който проблем общината изготвя проектна готовност
- Радикални мерки за обезшумяване на градския транспорт – жп и автомобилен, чрез изграждане на шумови бариери и решаване на нива на транспортните връзки. Създаване на проектна готовност за премахване на жп прелезите
- Предприемане на екологични мерки за доразвиване на зелената система с особено внимание към хълмовете и река Марица и нейните притоци – р. Първенецка и р. Пясъчник. Предприемане на градоустройствени мерки за разширяване на крайбрежните булеварди и създаване на многофункционални зони за отдих и спорт.
От своя страна общинската администрация следва без отлагане да организира специализираното проучване на идеята за създаване на система на релсов транспорт, тип S-ban, с използване и доизграждане на част от жп инфраструктурата.
Директорът на общинската дирекция по устройствено планиране и архитектура арх. Роберт Чакъров обясни, че изменението на ОУП ще бъде придружено с икономическа обосновка и правила за прилагането му, в които да са изведени приоритетите и на тази база етапите на реализация.
Новият ОУП ще предначертае насоките за развитие на града и трябва да даде реални параметри за реализиране на заложените в него идеи. В анализите бе отчетено, че в сега действащия ОУП, влязъл в сила през 2007 г., заложените параметри изискват за реализирането им до 2025 г. финансов ресурс от около 10 млрд. лв., посочи арх. Чакъров. С възможностите на общината и европрограмите обаче максимално биха могли да се осигурят едва около 1 милиард лева, смятат архитектите.

Подсистема "Обитаване"
Съпоставката на ОУП с РУС показва несъответствие по отношение на необходимостта от териториално разширение на града за нуждите на висококатегорийното обитаване. Според ОУП – 760 ха терени, предимно ценни земеделски земи извън усвоената градска територия, трябват за задоволяване на нуждите на 20-25 хил. обитатели. Принципна постановка на РУС обаче е ограничаване на използването на висококатегорийни земеделски земи за обособяване на нови жилищни зони с ниско застрояване. Анализът на разчетите на ОУП на база показателите нето жилищни терени/обитател и бруто жилищна територия/обитател, с които се обосновава необходимостта от увеличаване на нето жилищните терени от 1290 ха на 2151.9 ха, поставя под съмнение тази необходимост, пояснява арх. Н. Георгиева. Анализът на останалите показатели, характеризиращи териториите за обитаване – плътност и интензивност на застрояване и етажност, също поставя под съмнение постановките на ОУП, тъй като и съществуващото състояние, и прогнозите са направени по изключително уедрени показатели, за големи части от територията на града.
Въз основа на констатираните разминавания според арх. Н. Георгиева в заданието за актуализацията на ОУП е задължително да се направи:
- Уточняване на прогнозите за перспективното население и структурите му да се съобразят с данните от преброяването през 2011 г.
- Преразглеждане потенциала на територията в компактното ядро, включително и преструктуриране на терени от други функционални подсистеми за нуждите на обитаването
- Преосмисляне на предвидените с ОУП териториални разширения върху ценни земеделски земи, като се елиминират всички нецелесъобразни решения и се съобразят с ресурсните възможности на община Пловдив
- Изготвяне на подробен баланс на територията за жилищна зона А, като се приложат ресурсно съобразени показатели за кв.м/обитател и се отчете в максимална степен съществуващото застрояване с устройствените му характеристики и се вземе предвиди процентният дял на обитаването в смесените устройствени зони
- Прецизно изследване на действащите ПУП на всички градски части
- Обвързване на устройственото зониране в жил. зона А с правила и нормативи за прилагане на плана, които да бъдат одобрени заедно с изменението на ОУП
- Актуализиране на етапния план-програма съобразно приоритетите за развитие на града и финансовите ресурси за реализацията им.
 
Подсистема "Труд"
Производствените зони и предвидените режими за тяхното изграждане в ОУП-2007 са осигурили реализация на заявените в общината инвестиционни инициативи на собственици на предимно малки и средни предприятия, а към предвидените зони за бърз икономически растеж не са адресирани инвестиционни намерения, сочат обобщените изводи, направени в анализа на подсистема "Труд" на арх. Топалова. В същото време тенденциите за строителство на зелено са довели до формиарне на нови производствено-складови и обслужващи ядра, които не са регламентирани в ОУП.
Основните насоки за развитие на производствените зони, които се предлагат, са:
- Промяна в структурата на производствени зони "Юг" и "Изток" с осигуряване на терени със самостоятелно отреждане и устройствен режим за социална инфраструктура, озеленяване, спорт и др.
- Запазване основната характеристика на зони "Север" и "Тракия" за развитие на ИТ и нови високотехнологични производства при осигуряване на ефективна зеленина
- Оптимизиране на формираните зони за производствено-складови дейности и обслужване със съответните устройствени характеристики и режими по направление на главните входно-изходни артерии на града
- Устройствено регламентиране на зоните по "Натура 2000" и в частност на защитена зона "Рибарници" и др.
 
Подсистема "Социална инфраструктура – КОО"
Като основни пропуски на плана са отбелязани: липсата на развитие на традиционната пешеходна ос на Пловдив на север до жп гара "Север", оставянето извън обхвата на активния обществен достъп на р. Марица и хълмовете, липсата на единна концепция за обвързване на обществено обслужващите центрове в единна пространствена система.
Посочва се необходимост от спешно реализиране на 13 детски ясли, пълноценно използване на базата на 17-те общински здравни заведения, нови функционално-пространствени структури, с които да се отговори на нарастващия брой на студентите в града, и др. Препоръките на арх. Драгнев са за определяне на структуроопределящите обекти и терени, влияещи върху КОО, комплексното обществено обслужване на Пловдив да се планира в по-широк обхват, включвайки и територията на общините Марица и Родопи. Да се предвиди усвояване на извънселищни терени за изграждане на специализирани обслужващи комплекси – учебни центрове, специализирани болници, научноизследователски и университетски центрове, аквапаркове и др.
 
Подсистема "Зелена система, спорт и отдих"
Предлага се намиране на решение за устойчиво развитие и възпроизводство на ландшафтната система; включване в европейската мрежа на зелените пространства; разширение и доизграждане на вече съществуващите места за отдих, спорт и развлечения; изявяване и използване на водните ресурси и др.
 
Комуникационно-транспортна система
В анализа на инж. Кривошапкова е подчертана изключително ниската степен на реализация на мероприятията за развитие и усъвършенстване на комуникационно-транспортната система. От предвидените до края на 2009 г. 106 млн. лв. са усвоени едва 37%. В същото време общата стойност по окрупнени показатели на инвестициите за реализация на КТС според план-схемата е 1.027 млн. лв. Все още липсват важни обходни трасета както за ЦГЧ, така и за града. Отделни части от вече изградени трасета не работят съвместно като мрежа поради липсата на някои пробиви и недобрата организация на движението. Няма ефективни реализации, насочени към решаване на проблема с паркирането.
 
Териториите извън регулации
Според анализа действието на ОУП в териториите извън регулация е деструктиращо спрямо тях. Това според арх. Иван Делчев се обяснява с обстоятелството, че чрез огромната резервирана територия (урбанизираната територия нараства от 55 на 75% от общата територия на общината) той е създал условия за "свободно маневриране на смяна на предназначения". Една от специфичните цели на РУС е решаване на недостига от поземлени ресурси в община Пловдив чрез прилагане на решения по пространственото развитие на територията на цялата група общини, които са от общ интерес. Тази цел изисква необходимост да се опазват поземлените ресурси и да се актуализира ОУП по отношение на териториалните разширения за жилищно строителство.
По същество тази постановка връща ОУП в изходна позиция и към сценарий Б за дисперсния град, който беше отхвърлен от общинския съвет. Според арх. Делчев най-важният извод от устройственото състояние на териториите извън регулация е, че дори в предназначените за урбанизиране терени няма целенасочена инициатива. Има случайни инвестиции, има натиск случайността да се увеличава, като още земи се включат в новата строителна граница. Тази дисперсна урбанизация обаче не може да създаде качествена градска жилищна или индустриална среда. При актуализацията на ОУП съществено да се ревизира заложеният в баланса на територията параметър за селищна територия/жител. Към 2007 г. той е 158 кв.м/жител, а в проектното предложение нараства до 195 кв.м/жител. Това става за сметка на включване в урбанизираните територии на празни терени, които с нищо не подобряват стандарта на живот на пловдивчани.