Госпожо Мадисън, защо са важни обществените пространства?
- Няма град без обществени пространства. Населените места, в които те не са добре развити, не са градове, а предградия. Даже в тях има улици и пътища. А те също са обществени места, дори когато изцяло сме ги изоставили на автомобила.
Успешните обществени пространства определят облика на всеки град. Най-силните символи на световните градове са обществени места – няма Ню Йорк без "Таймс скуеър", "Сентрал парк" или "Брайънт парк", така както няма Париж без "Шан-з-Елизе", Люксембургската градина или Айфеловата кула.
В Америка казват, че обществените пространства отразяват обществените институции и сплотеността на обществото. Освен това те са местата, където различия и единомислие, конфликти, разбирателство и идеологии се въплъщават във физически мащаби.

Кои са важните въздействия на качествените обществени места върху живота на хората?
- Автентичните, добре функциониращи обществени места са открито демократични и хоризонтални места, в които на равна нога могат да съжителстват богати и бедни, стари и млади, мъже и жени, хора от различни етнически и културни групи. В успешните обществени места хората не са само потребители - те са активните им "създатели" и допринасят за духа им.
Успешните обществени места са не само икономически жизнени. Те са свързани с местната икономика, местни продукти, местни предприятия, специфичните за местната общност дейности.
Икономическата дейност на обществените места, както и на търговските обекти е свързана със заетостта им. Когато хората ги ползват и посещават, винаги има възможност за монетизиране чрез предлагане на подходящи стоки и услуги или чрез повишаване на стойността на недвижимото имущество в околността.
За съжаление много често обществените места, особено при ново строителство, са просто празни пространства, останали след проектирането на сградите. Те са остатъци и съответно не функционират добре. Новото мислене в тази насока е да се започне развитието на проекта след или паралелно с осмислянето на обществените пространства - площади, променади, парково пространство.
Интересното е, че напредничавите предприемачи, специализиращи в строителството на търговски обекти и комплекси със смесица от предназначения, първи се обърнаха към този подход.

Капиталовите ограничения пред размаха на инвестициите, а и физическите, защото обикновено проектите са в съществуваща среда, също имат принос за разпокъсаността на града. Как се преодолява тя?
- Един от основните принципи за създаване на успешни обществени места е принципът на свързаност и достъп. Тези качества не могат да бъдат постигнати без оглед на околните улици, важни точки, дестинации, други обществени места и пр.
В по-голям мащаб за развитие на мрежа от отделни, но свързани места, които са в хармония с околната градска среда, помага идеята за силата на десетте. Най-общо това значи, че един град има нужда поне от 10 първокласни района, базирани върху активни обществени пространства. Всеки район от своя страна има нужда от поне 10 първокласни обществени места. Всяко едно от тези места има нужда от минимум 10 дейности, с които да ангажира хората, и т.н. Числото е метафора, но идеята е съвсем проста.

Това поставя конкретна цел при градоустройството. Какви са приликите и разликите между Америка и Европа при изграждането на качествени обществени пространства?
- В Европа все още тези проекти и места се финансират, изпълняват и управляват от държавата. В Америка публичното финансиране е елемент при създаване на нови обществени места, но винаги има значителен частен елемент. Понеже частните инвеститори искат да си възвърнат инвестициите, мисленето за функциите, ползването и управлението на мястото излиза на преден план.

Ангажирайте парите на инвеститорите и ще ангажирате и ума им, така ли?
- Разбира се. Това е ситуация, от която могат да спечелят всички, не само инвеститорите.

Инвеститорът няма да си даде парите просто така. Каква цена плаща местната общност за привличането на частния капитал?
- Ще дам пример с проект на PPS в Хюстън. Това не е град, известен с обществените си пространства. Създаването на нов парк в центъра на града, до конгресния център, беше решение, в което участваха много заинтересувани лица - общината, кметската администрация, организацията, която стопанисва и развива центъра на града, и други. Сформирано беше публично-частно сдружение с обществени цели, което не само да ръководи проектната и строителната дейност, а и да набере финансиране. Градът участва с около 40% от финансирането плюс общински услуги, свързани със строителната дейност, инфраструктура и прочие. Останалите 40% дойдоха от дарения на големи корпорации, фондации, конгресния център, който има собствено финансиране, хотела, който сега гледа върху парка, а преди гледаше паркинг, и т.н. Последните 20% дойдоха от частен предприемач, който финансира строителството на подземен паркинг под парка. Предприемачът сега оперира гаража, а върху него беше построен ресторант, който принадлежи на публично-частното партньорство, управляващо парка.
Това е пример, в който става въпрос за значителни суми, но има десетки примери за много по-скромни усилия с множество участници.
Най-важното е да има множество партньори, участие в процеса на планиране от самото начало на партньорите и широката общественост и най-вече вещо и внимателно управление. 80% от успеха на всяко обществено пространство зависят от това как то се управлява (не използвам стопанисване, защото то често се свежда само до основна поддръжка).
И всичко това трябва да се прави с обществената цел и благо на преден план. Това е най-съществената разлика със съществуващото приватизиране на обществени места чрез концесии.