Адвокат Светлана Ганева, управляващ партньор, адвокатска кантора "Арсов, Начев, Ганева"

Първият въпрос, който се поставя, е необходим ли е наистина такъв закон за публично-частните партньорства, при положение че Законът за концесиите съществува от около 15 години, прилага се сравнително успешно и вече има реализирани проекти за различни инфраструктурни обекти. 
Според мен към момента в българското законодателство има уредена правна възможност за реализация на т.нар. проекти за ПЧП основно в Закона за концесиите. Има някои други форми на партньорство, които се практикуват основно от общините и за които може да се каже в широк смисъл, че са форми на ПЧП - като например прехвърляне на право на строеж върху общински имот за период от 20-30 години срещу определени задължения за инвестиции, договор за аренда и др.

Със сигурност обаче липсва уредба на т.нар. договор за партньорство, или PFI (според британския модел)
който най-често се прилага за обекти на социалната инфраструктура - болници, училища, затвори, стадиони и др. Въпрос на законодателна техника е да се прецени дали този модел да бъде уреден с отделен закон (така е във Франция, Гърция, Косово и др.) или чрез включването му в Закона за концесиите, както междувпрочем това е уредено в Испания.
Проектът за закон за публично-частното партньорство ("Проектът"), публикуван на страницата на Министерството на финансите, съдържа положителни идеи в посока усъвършенстване на българското законодателство с цел да се създадат по-широки възможности за реализация на инфраструктурни проекти посредством механизмите на публично-частното партньорство (ПЧП).
Като такива идеи могат да се посочат  дефинирането на ПЧП, въвеждането на понятието за договор за ПЧП, рег­ламентиране на планирането и финансирането на проектите за ПЧП, както и на принципите за икономическия баланс, за поемане на риска от страната, която е в позицията да го управлява и контролира най-добре, предоставянето на възможност да се изменят сключени договори. Изброените примери са свидетелство за изменение в положителна насока на действащото законодателство. 
Наред с положителните примери обаче проектът съдържа и някои недостатъци, които биха попречили да бъде постигната основната цел на подготвяното изменение на нормативната уредба. 
Така например следва да се прецизира дефиницията на ПЧП, както и  обектите и дейностите, които могат да бъдат предмет на публично-частно партньорство, тъй като част от изброените в проекта се регулират в момента от други специални закони.

Условията за предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор 
са твърде рестриктивни. Необходимо е да се предвиди такава възможност и в случаите, когато е нарушен икономическият баланс на ПЧП. 
Глава 5, посветена на икономическия баланс на ПЧП, следва да се ревизира основно, тъй като на първо място е пропусната една основна хипотеза на нарушаване на икономическия баланс, а именно промяна в условията, при които се изпълнява договорът за ПЧП, следствие на промяна в икономическата обстановка. Освен това текстът оставя изключителна свобода на публичния партньор за изменение на договора, като същият дори може да намали срока на договора. В същото време за частния партньор не е предвидена никаква възможност да иска изменение на договора при нарушен икономически баланс на ПЧП. 
От друга страна, разпоредбата на чл. 25 предвижда санкции - едностранно заместване от страна на публичния партньор или избор на нов частен партньор, което на практика представлява едностранно предсрочно прекратяване на договора за ПЧП, в случай че частният партньор не се съгласи с решението на публичния орган за изменение на договора. Според нас тези текстове отиват твърде далеч и създават абсолютна несигурност на потенциалните инвеститори.
Необходимо е да се отбележи и 

уредбата на институционализираното ПЧП (ИПЧП) 
която според мен би могла  да доведе до нарушаване на правилата на конкуренцията между изцяло частния партньор и смесеното дружество, създадено между публичния и частния партньор - ИПЧП, особено по отношение на правата на последното при участие в други процедури, различни от проекта, за който ИПЧП дружеството е изначално  учредено.
Не на последно място следва да се отбележи фак­тът, че преходните и заключителни разпоредби на проекта за ЗПЧП предвиждат едно съществено изменение на Закона за концесиите без връзка със ЗПЧП, което излиза извън рамките на необходимото. Забелязва се допълнително усложнение на процедурата за предоставяне на концесия, вместо да се върви към облекчаването й. Освен това измененията ще доведат до влошаване на положението на концесионера чрез увеличаване правата на публичния партньор за сметка правата на концесионера.  
От друга страна, не са уредени  отношенията за действащите към момента на влизане в сила на ЗПЧП договори за концесия, както и към заварените договори за прехвърляне на правото на строеж и други форми, използвани от общините.
Практиката ще покаже как ще се реализират в бъдеще проекти по този нов закон за ПЧП (в случай че бъде гласуван от парламента). Според мен на първо място следва да има добре подготвени структурирани проекти, с ясен финансов модел, особено в социалната  инфраструктура, където определено има необходимост. 

Процедурата за избор на партньор е доста усложнена
и според мен ще затрудни най-вече местните власти – общините, които притежават или стопанисват тези обекти. Освен това не са предвидени механизми за предварително проучване на инвеститорския интерес, което може да доведе до подготвяне на проекти, за които изобщо няма интерес и разходване на средства за извършване на сложни подготвителни действия. В България не липсват такива примери в последните няколко години, когато някои концесии за строителство бяха обявени при липса на инвеститорски интерес и явно неизгодни условия. За съжаление това се повтаря при няколко последователни правителства, без да се вземат поуки от предишните неуспехи. 
И не на последно място, дори да се прецизират текстовете на законопроекта, дори и да бъдат подготвени проекти, ако няма достатъчно изразена воля, публичност и прозрачност от страна на публичния партньор, няма или ще има съвсем ограничен инвеститорски интерес. Особено за по-големи обекти инвеститорите трябва да са убедени, че процедурата е прозрачна – че тя не е предварително изработена за определено дружество, приближено до конкретния публичен партньор. Само тогава един проект би могъл да бъде успешно реализиран.