Стара Загора получава по-големи възможности и дълготрайни стратегически перспективи за устойчиво развитие през следващите 25 години. Това става възможно с утвърдения от общинския съвет окончателен проект за актуализация на Общия устройствен план на града и прилежащите крайградски територии.
Бързо променящите се обществено-икономически реалности и наличието на общински инвестиционни инициативи, които могат да се реализират със средства от ЕС, създадоха потребност от изменение на Генералния план на Стара Загора, приет през 2005 г.
Основните насоки за промяна са свързани с оптимизиране на транспортно-комуникационната система, разширяване и приобщаване на нови територии за застрояване с жилищни и бизнес сгради, изграждане на вторични градски центрове и доразвитие на зелената система.

Обхватът
на проекта за актуализация на ОУП е в рамките на строителните граници на града и прилежащите крайградски територии. Посоките на растеж обхващат североизточните територии до Околовръстния път (местности "Каймака" и "Бойчо Бунар"), терените на юг, югоизток и югозапад до втория градски ринг, между пътя за Бургас и пътя за Раднево, до летището, и на запад от кв. "Кольо Ганчев" до продължението на бул. "Славянски", между бул. "Славянски" и пътя за Чирпан, и между Тракийския университет и кв. "Железник". За североизточната част на Стара Загора, включително и територията на парк "Бедечка", е изработена Директивна план–схема за териториална структура и обемно-пространствено изграждане. За извънселищните територии на населените места в административните граници на общината е изработена план-схема с определени зони на застрояване.

Проектът
е изготвен в рамките на една година от екип на Националния център за териториално развитие с ръководител доц. д-р арх. Борислав Борисов и се явява продължение на ОУП-2005, също разработен от НЦТР, но под ръководството на арх. Петко Еврев. С новия план се осигуряват вариантни предложения за избор на територии, които да бъдат предмет на интегрирани планове за развитие, като по-важните от тях са териториите за интермодален терминал, за обновяване и регенерация  на зоната югозападно от Централна жп гара, на кв. "Лозенец", на централна градска част, на кв. парк "Бедечка" и др.
Проектантският колектив приоритетно разглежда бъдещото развитие на града като устойчива система на равновесие между урбанизираните територии и природната среда и постига оптимално оразмеряване на зелената система като жизненоважен фактор за структуриране на територията и осигуряване на ежедневен, ежеседмичен, сезонен и годишен отдих.

Постигнато е двойно по-голямо насищане с обществени озеленени територии
Увеличеното почти двойно съотношение на зелените територии е с около 44 кв.м/жител при минимално необходими 20 кв.м/жител по норматив. Този удвоен стандарт на озеленяване е най-добрият постигнат за големи градове в България, коментира арх. Борисов. Предлага се развитие на зелена система като своеобразна огърлица около града - взаимно свързани паркове, градини и зелени площи. Това е обусловено от уникалното географско местоположение и релеф на гр. Стара Загора на граничната зона между полето и планината. Съществуващите и новите градски паркове: "Българско опълчение" ("Бранителите на Стара Загора"), "Бедечка", "Зелен клин", "Митрополит Методий Кусев" ("Аязмото"), "Борова гора", осъществяват връзката на града с крайградските възвишения на уникалната "Сърнена гора". С плана се дава нов облик на парк "Бедечека", като върху част от неговата територия (възстановени частни имоти) се застроят при ниски показатели на плътност и интензивност с прилагане на чл. 16 от ЗУТ.

С около 300 ха е увеличението на територията за обитаване и жилищни нужди
Увеличението на територията за обитаване и жилищни нужди с около 300 хектара става главно за сметка на земите за земеделско ползване и отдих (земи по §4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи), които и в момента са усвоени с малкоетажно вилообразно жилищно застрояване. Новоусвоените територии за жилищно застрояване са в най-подходящите за тази функция зони, с добри санитарно-хигиенни условия.
Планът предвижда развитие на териториите за обществено обслужване с около 100 ха, които обхващат предимно вторичните градски центрове и специализираните терени заобразование, здравеопазване, социални грижи, култура, спорт и др.
Вторични градски центрове се обособяват около "Мол Стара Загора", магазин "Билла" на бул. "Цар Симеон Велики" и около магазин "Баумакс".
Около 100 ха е увеличението на терените за производствено-складови нужди от нов тип, предимно смесени  по основните направления на развитие на града.

Оптимизиране на комуникационно-транспортната мрежа
Териториите за техническа инфраструктура имат също своето развитие, при което нарастването им с около 100 ха се дължи основно наоптимизиране на комуникационно-транспортната мрежа.
Уникалната кръстопътна ситуация– пресичането на направлението север – юг по път Габрово - Хасково през Стара планина с направлението запад – изток и пътя от София за Бургас се интерпретира по най-благоприятния за град Стара Загора начин. Приоритетно през следващите години трябва да се изградят съвременни транспортни връзки на града с магистрала "Тракия". В плана се предвиждат три подхода от магистрала "Тракия": централен – към Хасково, западен – към Чирпан, източен – към Раднево.
С ОУП се предвижда създаването на нов регионален интермодален терминал за Южен централен район за планиране, съчетаващ жп, автомобилен и въздушен транспорт. Той се разполага североизточно от съществуващото летище, на което се придава ново значение  - за развитие на карго и пътнически полети. Предвидена е възможност за удължаване на пистата му и свързване с жп мрежата.
Оптимизацията на транспортно-комуникационната система предвижда корекция на трасетата на някои вътрешноградски улици и изграждане на нови: продължение на бул. "Кап. Петко войвода" от бул. "Цар Симеон Велики" до "Калояновско шосе"; изграждане на бул. "Августа Траяна" – изток и запад; продължение на бул. "Ген. Столетов" на запад до кариера Гьоновец; изграждане на бул. "Първи ринг" от "Мол Стара Загора" до АПК – изток. Вече е получено съгласието на Министерството на отбраната за продължение на бул. "Христо Ботев" на запад през Артилерийските казарми. На бившия военен терен е предвидено изграждане на спортна зала, а останалата част ще бъде превърната в жилищна зона.
В плана са очертани и двата ринга, които ще свързват източната с южната промишлена зона.