Конференция "Пространствено планиране: проблеми и преспективи II" се проведе на 19 и 20 май в Централния дом на архитекта и Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Организатори са катедра "Градоустройство" към УАСГ, Националният клуб на урбанистите към САБ и Асоциацията на студентите по урбанизъм в България.
Архитект Георги Бакалов откри форума с приветствие към колеги и млади урбанисти. Проф. д-р арх. Александър Александров, ръководител на катедра градоустройство и водещ на конференцията, въведе темата за актуалните проблеми в практиката на устройственото планиране в България.

В подхода към българския град липсва стратегическо мислене
"Две десетилетия български постсоциалистически градове - а утре накъде?", попита доц. д-р арх. Елена Димитрова с акцент върху градските трансформации след 1990 г. и промените при постсоциалистическия град, оттеглянето на планирането като публична дейност, нуждата да е координиранo и управляванo. "Стремим се към настигане на Европа и света, ние не сме периферия, земята е кръгла, ето защо всяка точка може да е център." Така доц. Димитрова изобрази променените подходи на градско планиране. Тя отбеляза какво все още липсва в подхода ни към българския град: стратегическо мислене, интегрираност на потребности, ресурси, конфликти и приоритети и изтъкна, че градът е динамичен процес, а не статичен факт.
Проф. д-р арх. Стефчо Димитров представи провокиращата тема "Патология на прехода в региона, града и архитектурата", в която той изрази личното си възмущение от превръщането на българските планини в "туристически гета", от правото на строеж в земеделските земи и липсата на регионални планове. "Ежедневно прокламираната тема за устойчиво развитие се превръща в клише. Свидетели сме на енергиен дисбаланс, пазарна несигурност, ресурсна зависимост, блокова затвореност и т.н." Проф. Димитров призова извеждане на приоритети в бъдещото развитие на регионите, а именно гъвкава икономика, фермерство, екологично земеделие, трансгранично сътрудничество с българските съседки Гърция, Румъния, Сърбия и Македония, както и рационално използване на ресурсите.
На свой ред арх. Светлана Александрова разгледа основните проблеми на преструктурирането на жилищните комплекси, необходимостта от функционално обогатяване, благоустрояване, поддръжка и допълване на озеленяването: "Жилищните комплекси са "градове-спални", "резервати от социализма" и е необходимо разрушаване на тяхната монофункционалност."
Чл.16 от ЗУТ регламентира градската комасация, т.е. oтчуждаване на неурегулирани поземлени имоти и територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план за изграждане на обекти на социалната инфраструктура. Според главния архитект на Смолян Антоанета Топалова балансиране интересите на всички е "мисия почти невъзможна", а чл.16 от ЗУТ е много тежка дейност.
Арх. Яни Вълканов и арх. Жоржета Рафаилова от "Софпроект" представиха проекта за Стратегическа рамка за развитие на еврорегион Евробалкани (България - Сърбия - Македония) с ръководител за България проф. д-р арх. Веселина Троева. Трансграничното сътрудничество е под мотото "преоткрити връзки" между трите държави. Проектът цели превръщането на трите региона от съответните държави от "задни дворове" в интерфейс на страните. Досега е систематизирана информацията от трите страни в общ ГИС модел и са идентифицирани основните зони с потенциал за взаимодействие. Обсъдени са възможностите за бъдещо сътрудничество и финансиране. В процес е и изготвянето на сайт на проекта – платформа за обмен на информация между гражданите и бизнеса.
На конференцията бяха разгледани и някои актуални комуникационно-транспортни проблеми в България и София (арх. Димитър Димитров), константите в градското пространство (арх. Христо Генчев), темата за урбанизма като изкуство. Накрая срещата премина в дискусия с право на всеки да изкаже мнение.
Урб. Михаела Ангелов

Законодателни са пречките пред цялостната устройствена политика
Открояващото се общо мнение за състоянието на пространственото планиране и градоустройство в България е, че все още има множество нерешени проблеми.
Най-вече законодателни са пречките пред провеждането на цялостна устройствена политика за страната. Все още няма Национална устройствена схема и сме свидетели на планиране от ниско към по-високо ниво, което противоречи на всички принципи на пространствено планиране. Също така липсва всякаква взаимовръзка със стратегическите документи на национално ниво, които следва да очертаят рамките на една бъдеща Национална устройствена схема.
Нужно е и преосмислянето на идеята и уточняване на формата – схема, концепция, стратегия, на насочващия стратегически документ, който да определи основните национални и регионални приоритети, посочи арх. Борислав Борисов.
Все повече се задълбочават комуникационно-транспортните проблеми в София и цялата страна. В основните европейските транспортни връзки България остава встрани, тенденция, която превръща страната ни в "транспортна дупка", коментира арх. Димитър Димитров.
Урбанистичното планиране има нужда от изграждането на ред и стабилни структури в пространството и времето. Необходимо е основаването на константи, формирани и изградени във времето. Доказано от историята е, че редът и сигурността са най-важните в тежки времена, а настоящето със сигурност е такова. Новите технологии не трябва да бъдат заблуда, трябва да се обръщаме и към обратната посока и зараждането на принципите в миналото, заяви арх. Христо Генчев.
Ролята на пространственото планирането в развитието на населените места е дълго подценявано в България и е време да се превърне в приоритет на национално ниво. Има спешна нужда от теоретичен и методологичен дебат, обща визия с крайна цел - защита на обществения интерес, обединиха се участниците в конференцията.
к. урб. Мария Маразова