Бизнесът се чувства най-удобно в Габрово, най-неудобно в Кърджали. Привлечен е от икономиката на големите градове, но се оплаква от високите данъци и такси в тях, а работата на администрацията в тях събужда недоволството на фирмите. Но по-важното е, че независимо от притеглянето на по-голямата икономика за инвестициите най-успешни в привличането им са населените места, които се стремят да създадат улеснения за предприемачите.

Това показа второто изследване на Института за пазарна икономика "Местни условия за правене на бизнес". Проучването обобщава предпоставките за успешното функциониране на предприятията и за разлика от първото си издание включва нова група от показатели, които оценяват икономическото развитие на 28-те областни центъра (за София-област е използван Ботевград).
Старши икономистът на института и автор на изследването Петър Ганев говори пред "Строителство Градът" за проблемите с основен фокус върху изграждането на дълготрайни материални активи.
 
Проблемите като цяло са добре известни. На първо място е сблъсъкът с местната администрация и възможностите й да работи с инвеститори, да обработва документация и да обслужва големи проекти. На второ място е потенциалът на населението, който се състои във възможността да се намерят достатъчно хора с подходящо образование, за да се включат в инвестицията като изпълнители или служители. На трето място е икономическата активност на населението.
Ако фокусът е върху индустриални инвестиции, на първо място е администрацията, защото подобна инвестиция не само е много голяма и създава много работа на общинските служители, но и минава през всевъзможни процедури – промяна на предназначението на земята, оценка на въздействието върху околната среда, разрешение за строеж и др. Опитът ни показва, че там се срещат най-големите проблеми. Подобна инвестиция в населено място извън София, Пловдив или Варна ще доведе до сблъсък на една по-малка община с много тежки процедури. Ако тя не е развила достатъчно своите административни услуги, което е така в малките общини с изключение на добри примери като Габрово или Добрич, това може да създаде проблеми. Един пример от последните години е Гълъбово покрай проекта за заместваща мощност на мястото на ТЕЦ "Марица-изток 1" , където самият инвеститор купи компютри на общината и обучи служителите, но документооборотът вървеше и електронно, и на хартия.

Основната пречка е, че трябва да се минат много процедури и издаването на разрешение за строеж. И в света, когато се гледа взаимодействието между инвеститорите и администрацията, това е ключов показател. И там, общо взето, ние винаги се представяме зле.
Основните проблеми на местно ниво са неспазването на срокове и неясните изисквания.

На следващо място е проблемът с потенциала и способността на населението да се включи в тази инвестиция – например нивото на образование. Нашето изследване показа също, че е погрешно да се смята, че наличието на университет в един град води автоматично до образовано население. Много хора учат в Благоевград, но не остават там.
Един от показателите, който разглеждахме, е процент на заетите, които имат висше образование, и той показа, че Благоевград е на задна позиция спрямо областните градове. Така че логиката, че след като има университет, има и образовани хора, не е съвсем вярна, защото населението е достатъчно мобилно и отива на места, където има повече инвестиции и икономическа активност.

От друга страна, една голяма инвестиция може да промени ситуацията. Много инвестиции например се правят във Враца, където общината предлага добри услуги, а съседният град Мездра обезлюдява.

Това са основните проблеми: капацитетът на местната администрация, който, дори и бавно, се развива, и доколко има наличен човешки потенциал.
Данните показват, че самата администрация доста често се надценява. В повечето случаи електронното правителство е на трета степен – двустранно взаимодействие, а обслужването на едно гише е на развит етап. Има и общини, в които електронното правителство работи напълно – дори с транзакции.

От друга страна, същия въпрос зададохме и на бизнеса и се получиха много по-ниски оценки за всяка община. Или има неразбиране какво очакват хората от едното гише и електронни услуги, или хората не го знаят. Все пак услугите са сравнително нови, електронният подпис не е толкова развит и за голяма инвестиция би влязъл в действие, но за по-малки търговци не е достатъчно разпространен.И все пак големи инвеститори биха могли да се възползват изцяло от това, което предлага общината. И то е повече от това, което се предлагаше преди две години.
 
Подобрение има
но е трудно да го измерим, защото данните, с които разполагаме сега, не са сравними. Все пак има сериозно развитие като информация, която се предлага на сайтовете на общините. На практика във всички 28 общини това, което ни е необходимо като регламент, може да се намери лесно в интернет. Ако тези общини са били на начален етап на електронното правителство или едното гише, сега са напреднали с един етап нагоре. В повечето общини има двупосочно взаимодействие. Все пак още сме далеч от крайния етап, в който всичко може да се извършва електронно.

Имаше идея да има индикатор инфраструктура, но е трудно да се намерят данни, които да подкрепят изследването. Но тя със сигурност играе много важна роля.
Друг проблем е неясната собственост на земята в много случаи. Затова разглеждахме има ли ги регистрите – имотният, на общинската собственост и на сделките с имоти. Тук също се забелязва сериозно развитие спрямо преди две години, когато често тези регистри ги нямаше, не бяха пълни или не бяха публични.
Много често подобен тип инвестиции се случват чрез среща на инвеститора с администрацията. Факт е, че няма как кметът на София да участва във всяка сделка за разлика от градоначалника на една малка община. Това дава една гаранция на инвеститора, друг е въпросът дали е най-правилният начин, защото вероятността от корупция, когато кметът говори пряко с инвеститора, нараства.
Но има много добри примери от гледна точка на по-висока прозрачност, например заместването на затворените врати със стъклени прегради. Или проследяването по електронен път на документооборота, с което се вижда веднага къде и кога има забавяне. Практики, които не струват толкова скъпо, съществуват в градове като Габрово и Търговище. Когато малкият бизнес има работа с административен служител в Търговище, може с натискане на бутон да оцени работата на съответния служител.
 
За ролята на планирането
Със сигурност може да повлияе тогава, когато собствеността е ясна и е достъпна електронно. Самата община донякъде е ограничена в правомощията си, защото не може да насочи инвестициите там, където иска, без да вземе предвид изискванията на инвеститора. Може да определи територията на индустриалната зона, но не и да определи какви и кои компании ще се разположат там. Това, което могат да направят, е да осигурят тези места, да имат ясни планове и да осигурят или специален екип, който да разработва територията, или да създадат облекчени процедури и гаранции, че сроковете ще бъдат скъсени. Но плановете и стратегиите обикновено са обща визия.