Арх. Петрович, по какъв начин смятате, че интегрираните планове могат да се превърнат в работещ инструмент за комплексно планиране на територията?
- Смисълът на интегрирания план е комплексно управление на ресурсите на територията. Всеки план трябва да има такава задача. Нормално е той да има далечни цели, да има синергичния ефект на натрупване, да не се решават на части отделни елементи, а да имат цялостен ефект за устройството на територията. В този смисъл смятам, че е нормално да се счита, че оттук нататък плановете, които се правят в страната, трябва да бъдат интегрирани планове, т.е. те да имат този елемент.
Нашите планове, включително и общият устройствен план на община Велико Търново, имат много слаба икономическа основа. Ние нямаме и години наред се изгуби възможността заинвестиционна и икономическа обосновки на плана, които трябва да са основа за неговото възлагане. Преди години общ план се правеше, когато беше ясно каква е строителната програма на определения град или територия, какви са икономическите приоритети и тези елементи намираха място в общия план.
Сега интегрираните планове целят връщане към тази добра практика. Икономическият елемент ще е налице с целесъобразността на реализации в определени територии на града. Икономическата оценка прави нещата обективни, иначе са измислени.
Публично–частното партньорство ще е гаранция за реалистичността на намеренията. Знаете, че никой в пазарното общество не прави нещо, което няма възвращаемост. Интегрираният план трябва да отговаря на инвестиционния потенциал на дадената територия. Ще се разработват територии, съобразени с инвестиционния интерес и възможността за инвестиционни реализации – в това е смисълът на интегрирания план. Той е много по-малко план в устройствен смисъл, отколкото план на икономическа основа. Елементът на реализацията е същественият в случая. Получава се интегриран резултат, една цялостно завършена градска среда.
 
Какво според вас трябва да знаят общините за успешната подготовка на проектите?
- Във всички случаи това, което се изисква, е предложенията да имат по-далечен "хоризонт", който да се обосновава от визия за развитието. Самите ние избягахме от думата стратегия, защото тя иска много повече обосновки.
Големият проблем на интегрираните планове е това, че те в действителност минават през няколко кметски мандата и това прави крайно необходимо те да засягат територии, за които има консенсус за тяхната значимост. Нещата трябва да са значими за агломерационния център във времето въобще, а не за отделни  мандати. Това прави задачата много сложна.
С колегите в "Булплан" сме говорили, че трябва да има задържащ промените на плана механизъм, т.е. да се установи една линия за развитие, която да се следва, освен ако нещо генерално не я променя. Не да я променя всеки кметски екип според своите виждания и невинаги обосновано.
 
Как според вас може да заработи подобен механизъм, за който споменахте? Какъв би могъл да бъде начинът?
- Регламент на национално ниво следва да стабилизира и контролира времетраенето на предвижданията. Близкосрочните проблеми с предстоящи реализации, стигнали до детайлно проучване, следва да са от компетентността само на местните органи на управление. Колкото по-далечен е "хоризонтът" на предвиждането, толкова по-трудно следва да става промяната му.
Тези предвиждания изграждат политиката на държавата, на националния интерес и следва да се променят синхронизирано с другите предвиждания на високото ниво. Този механизъм следва да е законово регламентиран, и то с група закони, допълващи се, а не противоречащи си.
 
Ако трябва най-общо да набележите стъпките за успешна подготовка на проектите - какви са те? 
- Трудно ми е да импровизирам, но във всички случаи периодът, в който се проучват настроенията на общността, в т.ч. ползватели на територията, инвестиращи в територията и т.н., за да се изберат правилните зони за въздействие, това е между най-важните неща – това обективизира във времето реализацията, не я прави моментна, тя е обективно необходима. С първия етап на интегрираните планове всъщност точно това трябва да се направи и много от общините, с които ние общувахме, изготвяйки проектното си предложение, се ориентираха не към посочване на зони за въздействие, колкото към цялата територия, а зоните за въздействие ще се определят в първия етап на разработката.
 
В продължение на няколко години колектив на "Булплан" под ваше ръководство работи по изготвянето на общ устройствен план на община Велико Търново – един от първите във вътрешността на страната. По какъв начин тази стратегическа за общината разработка ще подпомогне бъдещата работа по интегрирания план?
- С интегрираните планове се регламентират зони за въздействие в строителни граници, а общият устройствен план на община Велико Търново третира територията извън строителните граници на града, защото за самия град общият устройствен план е актуализиран сравнително скоро, ние само го приобщихме към устройственото зониране, когато правихме актуализацията. От такава гледна точка общият устройствен план на общината "не е интересен" за интегрирания план. 
Както вече споменах, икономическата основа на общия устройствен план на община Велико Търново е слаба, поради неизградени механизми за предвиждания в страната ни в условията на пазарна икономика.
Истината е, че намерението - основа за интегрирания план да е актуализиран ОУП, беше променено до нивото на подробен план. И това е нещо - когато има готов подробен план, ако той е цялостен или са група подробни планове, интегрираният план да стъпи върху тях и да оцени коя част от територията е подходяща за зона за въздействие.
Доколкото знам, във Велико Търново са набелязани потенциални зони за въздействие, които са актуални градски територии, но връзка с общия план на общината няма порадиказаното преди.

 Подробности за окончателния проект на ОУП на община Велико Търново четете в материала "Окончателният план на Велико Търново влиза за одобрение в общинския съвет".