Да бъде ревизиран предложения идеен проект за реконструкция, модернизация и разширение на Градската пречиствателна станция за отпадъчни води настоява община Пловдив пред германската консултантска фирма Kocks Ingenieure, която с техническа помощ по ИСПА подготвя интегрирания воден проект на града за финансиране по оперативна програма "Околна среда".

"Не одобряваме предлаганата от тях технология за управление на утайките, тъй като тя е финансово необоснована и не е достатъчно съобразена с екологичните норми, заяви заместник-кметът по евроинтеграцията Георги Търновалийски на организираната по негова инициатива кръгла маса с широк кръг експерти, включително и от БАН.

Капацитетът на ГПСОВ – Пловдив в момента позволява да се пречистват отпадъчните води от 596 хил. жители, като ежедневно се отделят по 86 тона утайки, които временно се съхраняват на специално изградени за тази цел полета към станцията, след като депото в Катуница беше затворено преди две години.

Съобразно Европейската директива за заустване на битови отпадъчни води във водоприемници, определени като чувствителни зони, е необходимо изграждане на третично стъпало за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор и на система за екологосъобразно третиране и оползотворяване на утайките.

Проектът на Kocks Ingenieure предвижда разширение в северна посока на съществуващите биобасейни с още два резервоара, монтиране на нови аерирани пясъкозадържатели с мазниноуловители, рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови първични утаители.
Предложено е триетапно третиране на утайките: стабилизация, обезводняване и изгаряне в инсинератор, за който липсват технически параметри и експлоатационни разходи. За стабилизацията на утайката са проектирани три нови анаеробни изгниватели (метантанкове) всеки с обем от 4000 куб.м, два газхолдера с инсталация за отвеждане на събрания метан. За обезводняване на утайката са предвидени 6 лентови филтър преси (две от които нови). Следва съоръжение за топлинно изсушаване на утайката с достигане на концентрация на сухо вещество от 90% - последна необходима стъпка преди изгаряне в моноинсинератор.

И от общинската администрация, и експертите от БАН, и неправителствените екологични организации са категорични, че предложението за инсинератор не отговаря на европейските изисквания и е скъпо и нерентабилно. Според разчетите на Kocks Ingenieure инсталацията за изгаряне на утайката ще струва 25 млн. лв., които трябва да осигури община Пловдив, тъй като Европейската комисия не финансира подобни съоръжения.

Според проф. Галя Бърдарска от Института за икономически изследвания на БАН този проект не отговаря на изискванията на оперативна програма "Околна среда", тъй като в него липсват вариантни решения на технологичните части със съответните сравнителни анализи на разходи и ползи. Тя сподели, че за ПСОВ в България чужди и български експерти препоръчват "продължителната аерация" при пречистването на отпадъчните води, при която се получава стабилизирана утайка, годна за прилагане в земеделието при условие на липса на тежки метали, какъвто е случаят на ГПСОВ - Пловдив.

Като алтернатива за третиране и обработка на утайките от "БГ Еко Проджект" предложиха българска биоинсталация "be Vermi" (с червен калифорнийски червей), която позволява обработката на неограничено количество органичен отпадък и елиминира нуждата от депониране.

Инж. Васил Василев и инж. Сергей Стоянов от "Водоканалпроект", които са проектанти на пловдивската пречиствателна станция, пусната в действие през 1984 г. и след това на осъществената реконструкция с помощта на безвъзмездната швейцарска помощ през 1999 г., смятат, че предложеното от Kocks Ingenieure решение е добро без инсинератора. Те считат, че Пловдив е голям град и е доста рисковано да се залага на нови, непознати в българската практика технологии. Няма нищо опасно в използването на метантанкове, 95% от градовете с размери на Пловдив в Европа са с такава технологична схема. В Атинската пречиствателна станция, която е една от най-модерните в Европа, преди 3-4 години като последно стъпало е построена инсталация за изсушаване на утайките и даже през летните месеци продават електроенергия на водната компания, коментираха проектантите.

Според проф. д-р Мария Златева, изтъкнат международен експерт по отпадъци и утайки от пречиствателни станции, метантанковете и инсинераторите са нееколгосъобразни технологии. Тя твърди, че при метантанковете, където се създава анаеробна среда за добиване на биогаз, се развиват причинителите на най-опасните инфекции - тетанус, антракс, хепатит. "Привържениците на производството на биогаз – еколози и учени, дълго време се заблуждаваха, че той може да достави достатъчна калоричност за поддържане на производствени нужди. В действителност биогазът не може да изцяло да изгаря. Гори само метанът, който е 36-40%, останалите съставки са азотни и серни окиси от разграждане на белтъчините в каналните утайки", коментира проф. Златева. Тя препоръча като възможен и екологичен вариант за третиране на утайките в пловдивската станция използване на прахообразна негасена вар, която се смесва с утайките, вследствие на което се повишават Ph и температурата и утайката се стабилизира. Допълнителен ефект е, че се блокират тежките метали, което позволява екологичното й депониране и оползотворяване като полезен почвен подобрител.

До 28 март е срокът за внасяне в община Пловдив на идейния проект от KocksIngenieure. Освен модернизацията на пречиствателната станция разработката включва и рехабилитация на 16 км канализационна мрежа и 14 км водопроводи в четири квартала, северно от река Марица, както и изграждане на дублиращ канализационен колектор по бул. "Дунав" и саниране на съществуващия за предотвратяване на инфилтрацията. Индикативната стойност на проекта, определена от оперативна програма "Околна среда", е 47 млн. евро, но по предварителни разчети на консултантската фирма приблизителните инвестиционни разходи възлизат на 74 млн. евро.

До 28 март
консултантът KocksIngenieure трябва да внесе идейния проект за реконструкция, модернизация и разширение на Градската пречиствателна станция за отпадъчни води на община Пловдив

47 млн. евро
е определената от оперативна програма "Околна среда" индикативна стойност на проекта

74 млн. евро
са приблизителните инвестиционни разходи според консултантската фирма