С бюджети, които последните две години бяха бомбардирани от какво ли не – от спад в броя на сделките с имоти, намаляване на данъчните приходи, срив на продажбите на общинска собственост до заплахата от неразплащане на пълния размер на европейските субсидии при установяване на нередности, големите общини пак разполагат с немалка огнева мощ на строителния фронт.

Седемте най-големи града по население тази година планират да похарчат колективно поне 800 милиона лева за разплащане по поръчки за строителство, нови инвестиционни проекти, проектиране и отчуждения, показва бързият преглед на бюджетите им.

На някои места парите намаляват – например  Варна или Пловдив, другаде – като в София и Бургас, обаче те се разширяват много повече благодарение на включването на метрото в проектите, финансирани по оперативна програма "Транспорт" и пилотния проект за интегрирания градски транспорт на Бургас с пари от оперативна програма "Регионално развитие".
Тези две общини ще пишат най-дългите чекове тази година. В Плевен също капиталовите разходи не са за подценяване спрямо населението.

Разбира се, немалка част от тези суми отива за проекти, свързани със сградите, като например изграждането и ремонтите на детски градини в София, които трябва да разрешат важен социален проблем, както и за благоустрояване – проектите за обновяване на тротоари, детски площадки и други обществени пространства се реализират тази година. Другата голяма опора за инвестициите са тези за канализация, пречиствателни станции и метрото на София.

Повечето общини отчитат увеличено използване на европейски средства. Тези, които нямат големи обекти, тази година пак заделят пари за проектиране, което значи, че най-вероятно следващата година ще видим още повече евро по улиците на българските градове.

Като се изключат проектите, финансирани с тези субсидии, се вижда обаче, че местните власти все още не могат да осигурят самостоятелно дори не толкова големите инфраструктурни обекти. Тук желанията се разминават с действителността – всички граждани искат по-малко дупки по пътищата, нови булеварди и кръстовища или изградена канализация, но все още основните пера са за ремонт и обновяване.

Много или малко са парите? За повечето очевидно са недостатъчно спрямо нуждите и желанията. Но ако се справят добре с големите инвестиции, най-вероятно през следващите години те ще са повече.

Как общините кърпят пътища?
Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините за 2011 година под формата на субсидии за делегираните от държавата дейности възлиза на 1 791 646 300 лева. Трасферите за местни дейности, в които попада и общата изравнителна субсидия, са 240 640 000 лева. Трансферът за зимно поддържане и почистване на общинските пътища е 14 052 500 лева. Целевата субсидия за капиталови разходи е 90 210 000 лева, като в това число попадат 20 млн. лева за екологични обекти и  42.500 млн. лева за изграждане и основен ремонт на общински пътища.
Тези средства са разпределени по всичките 264 общини. В този смисъл държавните пари, с които разполагат общините за инфраструктура, няма да им помогнат да се справят с ремонт на пътища, които не са обновявани от 20 и повече години. Защото общинските пътища отдавна са грижа на общините.Те са почти колкото републиканската пътна мрежа и надхвърлят 19 хил. км. Габарититети им са най-различни - от 6 до 9 м, с лоши геометрични характеристики, кривите са с малки радиуси, виражите са с обратни наклони. И изискват повече грижи. Няма стройна администрация, която да им отдели внимание. А делегираните бюджети не подхвърлят цели филии, а по-скоро трохи за пътната инфраструктура.
Републиканската пътна мрежа си има администрация, има си и звено "Пътни проекти" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а общинските пътища си имат общини с дългове и делегирани бюджети. Случва се активен кмет, силен кмет да намери пари за общински път, но често изборът кой да е той се прави не в съответствие с необходимостите, а според политически или роднинските пристрастия. От това страдат хората в общините. Както републиканските пътища си получаха своите приоритети, така и общинските се нуждатят от своите.
Дали няма управленски резерв в областните управи или в регионалното ведомство? Дали общинските пътища не се нуждаят от свое координационно звено, което да ги подрежда по приоритети?