Да се опитаме да си представим града като жив организъм, който може да бъде здрав, да процъфтява и да се развива хармонично единствено и само ако жизнените му системи функционират правилно. Все по-често се употребява изразът "градски метаболизъм", когато се анализират инфраструктурите, застроените територии и природната среда в чертите на градските агломерации.

Казваме, че градът диша със зелената си система. Транспортната и енергийната инфраструктура е като неговата кръвоносна система, а събирането на отпадъците и отвеждането на отпадъчните води е отделителната система и т.н.

Опитвам се с тези сравнения да отговоря образно на въпроса за взаимните връзки между планирането и управлението на градската територия и среда и зеленото строителство. Една великолепна, модерна сграда, проектирана и изпълнена по всички правила на зеленото строителство, поставена в градска среда, която не отговаря на критериите за устойчивост, по никакъв начин не би могла да функционира правилно и да постигне желания ефект от вложените в нея средства и идеи за устойчивост и ефективност. 

Основни предпоставки за устойчиви битови и комунални услуги, предоставяни на гражданите чрез зеленото строителство, са енергийната ефективност и икономичното използване на природните ресурси, както и икономическата ефективност на тяхната експлоатация. Ясно е, че трябва да се подобри енергийната ефективност на сградите - както на вече изградените, така и на новостроящите се. Обновяването на жилищния фонд може да има важно въздействие върху енергийната ефективност и подобряването на качеството на обитаване. Особено внимание трябва да се отдели на панелните, на старите и на нискокачествените сгради.

Същевременно санирането на съществуващите сгради и новото зелено строителство не могат да постигнат желания от обществото ефект, ако не се планират и изграждат в общия контекст на интегрираното възстановяване на градската среда. Само чрез оптимизиране на средата и осигуряване на работещи инфраструктурни мрежи и комуникации енергийноефективните сгради ще намалят разходите и за фирмите, и за гражданите и ще допринесат за истинско подобряване на качеството на живота.

За да се постигне практически резултат от прилагане на интегриран подход в градското планиране, са необходими решителни промени в нормативната уредба, административните практики на местно ниво и нещо много важно – действено взаимодействие със заинтересуваните страни и гражданите.

България, Европа и светът
са изправени пред редица сериозни предизвикателства, свързани със състоянието на икономиката (финансова и икономическа рецесия, глобализация и др.), социалните проблеми (безработица, социална интеграция, демографска структура, неравенство и др.) и околната среда (промени в климата, опазване на природните ресурси и др.). Хората се надяват, че излизането от кризата ще бъде "вход към нова икономика". За да могат нашето и бъдещите поколения да се радват на висококачествен и здравословен живот на основата на уникалните социални модели на Европа, беше приета т.нар. Стратегия "Европа 2020", която определя три взаимосвързани приоритета: интелигентен растеж, развитие на икономика, основана на знанието и иновациите; устойчив растеж, насърчаване на по-ефективна по отношение на ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна икономика; както и включващ растеж, насърчаване на икономика с високо ниво на заетост, водеща до социално и териториално сближаване. Градовете са жизненоважни за постигането на общите цели и конкретните основни целеви стойности на стратегията "Европа 2020". Ако се обсъжда и разглежда въздействието на тези предизвикателства върху градовете на Европа от класическата гледна точка на измеренията на устойчивостта (икономическо, социално, екологично, културно и управленско), очевидно "възстановяването на градската среда" би могло да изиграе истинска стратегическа роля.

Качеството на градоустройството
играе важна роля в условията за живот на градското население, за привличане на инвеститорите, за задържане на квалифицирана и творческа работна сила и за туризма. Затова трябва да се увеличи взаимодействието между архитектура, планиране на инфраструктурата и градоустройство, за да се създадат привлекателни, ориентирани към потребителите обществени места и да се получи висок стандарт на жизнената среда. В Европа това взаимодействие се разбира като сума от всички културни, икономически, технологически, социални и екологични аспекти, които въздействат върху качеството и процеса на планиране и строителство. Но този подход не трябва да се ограничава само до обществените места. Този подход е необходим както за града като цяло, така и за заобикалящите го зони. Управлението и на градско и на национално равнище трябва да направи осезаемо своето въздействие. Това е особено важно за опазването на архитектурното наследство. Трябва да се опазват историческите сгради, обществените места и тяхната градска и архитектурна стойност. Със същата сила това важи и за опазването на природата и околната среда като цяло.
Съществен принос към качеството на живота, на мястото и на околната среда може да се направи от устойчив и достъпен градски транспорт, на поносими цени, с координирани връзки към транспортните мрежи на градовете региони. Особено внимание трябва да се отдели на управлението на трафика и транспортните възли, включително инфраструктурата за велосипедисти и пешеходци. Градският транспорт трябва да бъде съвместен с различните изисквания на жилищния фонд, работната зона, околната среда и обществените места.
Техническата инфраструктура, особено водоснабдителните, канализационните и другите мрежи, трябва да се подобряват още в ранен етап и да се адаптират към променящите се нужди, за да отговорят на бъдещите изисквания за висококачествен живот в градска среда.
Важна основа за ефективното и устойчиво използване на ресурсите е компактната структура на населеното място. Това може да се постигне чрез териториалното устройство и градоустройство, чрез които да се избегне нерегламентираното разрастване на градските зони посредством строг контрол върху предлагането на земя и върху спекулативното строителство. Особено устойчива се оказа стратегията да се съчетават в градските квартали жилища, заетост, образование, доставки на услуги и отдих и почивка.
Градовете трябва да допринасят за осигуряването и увеличаването на качеството на живота на своите жители и привлекателността на градовете като места за бизнес, като използват сложни информационни и комуникационни технологии в областта на образованието, заетостта, социалните услуги, здравеопазването, безопасността и сигурността, както и като начини за подобряване на градското управление.
 
Инструменти
Интегрираното развитие на градовете се реализира  чрез "Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие", с които се осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на дефинирани цели с използване на специфични финансови инструменти. Тези планове се разработват от местните администрации на много широка обществена основа с непосредствено участие и ангажиране както на икономическите оператори и професионалните сдружения, така и на всички заинтересувани структури на гражданското общество, специфични обществени групи и на населението в цялост. Основният смисъл на интегрираните планове е постигане на максимален ефект при минимизиране на разхода на ресурси благодарение на интегрираното им изразходване. Чрез интегрираните планове се получава ефект от съвместното използване на ресурси от различни източници при навременното включване на ведомства, компании и организации, имащи отношение към градското развитие. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие се разработват на базата на наличните стратегически документи, включително общите устройствени планове, както и на базата на националните, регионалните и общинските секторни стратегии и програми, като допринасят за реализацията на заложените в тях стратегически и специфични цели, приоритети и мерки. С тези планове се реализират програми, проекти и действия, заложени в една или повече мерки на общинските планове за развитие, областните стратегии и регионалните планове за развитие на районите за планиране. Същите следва да са обезпечени териториално с устройствените планове от различни нива – действащи, актуализирани или - при необходимост - нови.