Без ясни правила и точно разписани права и задължения на държавата, общината и частните собственици архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив", е заплашен от унищожение. Намиращите се на неговата територия множество недвижими културни ценности – археологически,архитектурни и исторически, които го поставят на 5-о място в класацията на сп. "Форбс" за най-древните градове, нямат единна визия за управление и стопанисване. В резултат състоянието на стария град е крайно незадоволително – повреден калдъръм, неподдържани сгради с напукани и надраскани фасади и оградни зидове, разнородни рекламни и информационни табели, несъобразени с архитектурната среда, силно присъствие на превозни средства, които пречат на цялостното възприемане на резервата, непочистени странични улички и алеи, археология, осеяна с паразитна растителност. Над 80 са обществените и жилищните сгради, намиращи се в различна степен на аварийност.

За да създаде устойчив модел за развитие на "Старинен Пловдив", община Пловдив разработи петгодишна концепция, която стъпва на три основни принципа: икономическо развитие, социално равновесие и опазване на културното и природно наследство.
"Въпреки че икономическото състояние на населението се променя понякога драстично през различните години, днес резерватът е запазил своята виталност и трепет на жив организъм и е все по-желано място за живеене, коментира зам.-кметът Петя Гогова. Тя подчерта, че една от целите на новата концепция е именно да се засили ревитализацията на стария град, обединявайки усилията на държавата и на общината с тези на хората, работещи и живеещи на неговата територия. Включването на различните общности и частни организации в опазването на резервата ще се осъществява  чрез последователното прилагане на принципа на публично-частното партньорство във всички негови разновидности: отдаване под наем, предоставяне на концесии, апортиране на имоти в акционерни дружества и др.
Новата концепция, в която участва екип от експерти начело с арх. Върбанова, арх. Мария Каразлатева, арх. Румяна Пройкова, стъпва и доразвива старата концепция от 2002 г. на проф. Тодор Кръстев.

Основният проблем остава управлението на територията.
От една страна, липсата на финансов ресурс възпрепятства грижата за реставрацията и консервацията на недвижимите културни ценности общинска и държавна собственост, но от друга, все повече западат имотите, притежание на частни собственици. Важен аспект от защитата на резервата е необходимостта много внимателно да се контролират всички промени отвъд границите на АИР "Старинен Пловдив", които поради своя характер и размер могат да се отразят и върху него. Механизмът, предложен от община Пловдив, е създаването на буферна или охранителна зона, позволяваща допълнителна защита на обекти от археологическо и историческо значение. Съществуващите граници на резервата са непроменени от неговото конституиране през 1956 г. Необходимо е тяхното разширяване с част от буферната зона, включваща групови недвижими културни ценности като квартал "Капана", главната пешеходна улица "Кн. Ал. Батенберг" и нейното продължение "Райко Даскалов", площад "Централен" и ул. "Иван Вазов" и изработване на специфични правила за тяхното поддържане, заяви Весела Илиева, началник на Общински институт "Старинен Пловдив". Разширяването на обхвата на защитената територия е важна предпоставка за превръщането на Пловдив в туристическа дестинация и увеличава шансовете за включването на "Старинен Пловдив" в листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Съгласно новия Закон за културното наследство

предстои да се изготви План за консервация на стария град
в който ще бъдат разписани конкретни мерки за защита на отделните паметници, както и акумулирането на финансов ресурс за развиване и поддържане на територията на резервата, съобщи главният архитект на ОИ "Старинен Пловдив" арх. Галя Кръстева. АИР "Старинен Пловдив" разполага с устройствен план от 2000 г., със специфични правила и нормативи, които са основата за провеждане на стабилна устройствена политика. В момента усилено се подготвя проект за 6 млн. лв. по схемата за туристическите атракции на ОП "Регионално развитие", включващ превръщането на Небет тепе в музей на открито, художествено осветление на 11 възрожденски къщи, както и цялостно художествено изписване на "Хиндлиян" и "Стамболян".