Д-р Паскалев, нека да започнем с най-главното - подготовката на водната стратегия, водните асоциации, законите за водния сектор?
- Имам честта да бъда част от екипа, който подготвя водната стратегия за елементите от водния сектор - хидроенергетика, напояване, водни ресурси и ВиК дейност и очакваме да имаме яснота до края на годината, като най-важното е да намерим баланс за ефективното и пестеливо използване.
В стратегията за ВиК сектора ще предложим да бъде създаден отделен Закон за ВиК, какъвто се готвеше от години вместо набързо вкараните раздели от него в Закона за водите.
ВиК асоциациите ще трябва да се формират до края на годината. В момента продължава процесът на описване на техните активи, а на някои места те вече са учредени, като отличник е Бургас.
В законодателната област чакаме повече от пет години Наредба за проектиране на канализационни мрежи и пречиствателни станции. Още не можем да уточним с Брюксел за каква норма, специфична за българските условия, да се проектират нашите ВиК мрежи. Европейска средства няма да се дават за проекти, в които битовото водопотребление в литри на жител на денонощие е повече от 120 л/ж/д, а ние продължаваме да проектираме с 200, 300 и повече без необходимите обследвания. Донорите искат да направят системата по-икономична, след като ще наливат средства. Не трябва да има толкова инфилтрация в канализационните мрежи, където в момента е пълно със странични води, а после същите се и пречистват.

Може ли да ни информирате за подготвяната международна среща за намаляване на загубите на вода до края на годината?
- Третата международна среща за намаляване на загубите на вода ще се проведе тази година от 18 до 19 ноември в парк-хотел "Москва". Много важно е, че част от нея ще бъде и специално практическо обучение на ръководители на ВиК оператори, главни инженери и експерти за намаляване на загубите. До 8 септември се подаваха резюмета на доклади, до средата на октомври те ще бъдат оценени, а програмата ще бъде готова в началото на ноември. За първи път ще има практически семинар, който ще каже как да бъдат намалявани загубите на вода.

Как ще коментирате загубите на вода и ангажиментите на ВиК операторите за това?
- Както е известно, ВиК дружествата не намаляват загубите на вода, които си остават около 60% от повече от 10 години. "Софийска вода" например е може би най-компетентното дружество в този сектор, което прилага подхода на Международната водна асоциация още от самото начало, влага инвестиции и има реално разбиране на проблема. Но резултатите явно ще се получат по-късно.
Очакваме за конференцията ръководителя на отдела за намаляване на загубите на водния оператор в Атина, Бамбос Хараламбос, бивш представител на международната асоциация по темата, Стюарт Хамилтън, консултант по тази тема от Великобритания. Ще развием стратегията за намаляване на загубите под формата на научно-практически подходи.
В Закона за регулиране на ВиК сектора е казано, че до 2014 г. загубите на вода трябва да бъдат намалени на 25% без пречиствателни станции за питейни води. Десет години се считат от 2004-2014 г., а процентът и сега продължава да бъде 60%. Това означава, че наредбата за нивото на услугите не е поставила целите си реалистично.
Второ - необходимо е да се прави мониторинг на загубите.
Трето - законодателят трябва да каже не само как ще бъдат намалени загубите, но и откъде ще бъдат взети средства за това, както и как ще бъдат обучени хората за целта.
Експертите знаят какви са причините за загубите на вода - остаряла водопроводна мрежа на повече от амортизационния си срок. Лошото е, че няма мобилизация на ресурси. Регулаторът няма достатъчен капацитет, за да управлява този процес, а самите оператори не са поставени в ситуация това да им е първостепенна задача. Те имат първостепенна задача да си съберат парите, но това също не става. Става дума за около 400 млн. лева, които могат да бъдат спестени чрез подобряване на загубите на вода.

Все пак как може да бъде решен този въпрос?
- Това изисква всеобхватна стратегия и глобален подход, което не е в дневния ред на операторите на Вик инфраструктурата.
Трябва обществеността да разбере, че такива загуби на вода са недопустими, а освен това се харчат много повече реагенти за качеството на водата. Загубите на вода в световен мащаб в последно време се измерват в т.нар. инфраструктурен индекс на течовете. Когато Световната банка прави изследвания, тя винаги се интересува колко е инфраструктурният индекс на течовете.
Имахме възможност да определим индекса на няколко града в България. Когато няма загуби, той е единица. В България най-често той е 20, 30, 50, 100 и повече. Това показва колко е ниска ефективността. Има само няколко ВиК дружества, които имат загуби с индекс по-малък от 50 като Русе, Бургас и Стара Загора, които полагат много усилия в тази посока. Във всичките тези градове нещата се подобриха чувствително, след като международните банки дадоха заеми и поискаха разработването на корпоративни бизнес планове, където беше разглеждан този въпрос и бяха дадени указания за намаляване на загубите на вода. Често голямо значение има и самият мениджмънт. В тези дружества мениджмънтът е много добър.
Загубите на вода имат различни компоненти - неизбежни, които не могат да бъдат избегнати, и текущи, които могат да се намалят.
Има няколко подхода - чрез намаляване на налягането, както прави "Софийска вода" в момента, чрез активен контрол - да търсиш къде са загубите и да ги отстраняваш, чрез модернизация и подмяна на водопроводната мрежа и чрез бърза реакция при поява на теч и неговото отстраняване.

Какъв е опитът с европейското финансиране и това на Световната банка?
- За момента по-скоро отрицателен, отколкото положителен - например ниският процент на усвояване на средствата, както и прекратяването на търга на Световната банка за концесията на ВиК - Шумен и Варна. В Перник също прекратяват работата на международния консултант по водния проект.
Факт е обаче, че всяко отлагане на капиталови вложения днес води до много повече разходи утре, защото тази система се влошава с всеки ден поради корозия, стари тръби от азбест и др. От 1992 г. секторът върви назад. Канализационните мрежи не са завършени, станциите за отпадъчните води не са изградени, пречиствателните станции за питейни води имат нужда от рехабилитация. Най-лошото е, че дори при това съществуващо положение не можем да усвояваме европейските фондове. Трябва да се вземат заеми, за да може тази инфраструктура да се строи и поддържа.

Как ще коментирате управлението на сектора?
- Факт е, че шефовете на ВиК дружествата се сменят по безпрецедентен начин със смяната на политическата власт.
Водният сектор е един от най-ресурсоемките по отношение на капитали. Той е много специфичен по отношение на планирани разходи, които няма как да бъдат проверени дали са реализирани или не.
Надявам се след няколко месеца да имаме приоритети във водния сектор. Стратегията трябва да се осъвременява на всеки пет години, всеки документ е натоварен с определена неточност, защото обстановката се променя непрекъснато. България все още е в преход за съжаление и можем да планираме до няколко месеца или година-две, докато държави, като Германия например, е устойчива в развитието си и не се изискват големи усилия за дългосрочно планиране.
Сред основните проблеми в сектора е това, че законодателството не отговаря на преминаването от централизирана към пазарна икономика. В момента фирмите не могат да подобрят качеството на услугите, защото са необходими инвестиции, а за това е необходимо да се увеличи цената на водата. В много региони цената на водата не е променяна от години или е променяна с малко, същевременно са необходими нови средства, което е невъзможно, т.е. няма възможност за реинвестиция.
По закон МРРБ определят политиката във ВиК услугите. Министерството на регионалното развитие е длъжник на сектора. Преди две години беше проведен търг за мастер плановете на регионите за управление. Трябваше да се анализират всички ВиК дружества, да се поставят приоритети. Този процес се забавя, няма избор на консултант, който да свърши тази работа и от Световната банка са много учудени.
Министерството на околната среда поради отговорностите за водните ресурси и поради воденето на оперативната програма "Околна среда", която е във ведомството, имат по-голям административен и експертен капацитет.
Засега в този вид водният регулатор няма капацитет да контролира и ръководи сектора. В Закона за регулиране на ВиК сектора са заложени прекалено много изисквания, а от друга страна, регулаторът няма капацитета да ги осъществява. Назначаването на членовете на регулатора в Англия например е предшествано от тригодишно обучение, тук това става по политическа линия. Случайни хора вършат случайна работа.
Голям проблем в момента е фактът, че в България няма никакъв изследователски център за водите. Няма кой да подготви един нормативен документ. В Европа няма такава държава, в която да няма научноизследователски център за ВиК - Унгария, Русия и Румъния, всички те запазиха едно ядро от хора, които разбират материята, подкрепени от амбициозни млади хора, които да са в час. В момента в България се броят на пръсти хората, които знаят за какво точно става въпрос. А като си отидат? Поне като бъде направена стратегията ще може да се знае какво трябва да се направи.
УАСГ има други задачи - да научи студентите на основите на науката и дисциплините, за да могат да проектират, поне да имаме проектанти в България и действително те стават добри проектанти.
Преди към МРРБ имаше няколко структури в сектора - за автоматизация на проектирането, център за научноизследователска дейност по ВиК, където се правеха всички нормативни документи. Сега не може да се направи една наредба. Сега с кого работи министерството?