Пловдив е сред седемте големи общини на България, включени като бенефициенти по компонент 1 на безвъзмездната схема на оперативна програма "Регионално развитие" – "Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие".
Градът има шанс да получи до 1 млн. лв. за разработването на стратегически планов документ, насочен към трайното подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на конкретни територии с нереализиран потенциал.

Основа за идентифицирането на зоните за целенасочено въздействие и подготовката на Интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) с времеви хоризонт 2020 г. са новият Общ устройствен план на Пловдив от 2007 г. и Общинският план за развитие 2005 - 2013 г., съгласувано с изискванията на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Декларацията от Толедо на министрите, отговарящи за градското развитие. Изхождайки от дългогодишния си натрупан опит САБ – дружество Пловдив, разработи и представи на община Пловдив предложение за четири конкретни градски територии, които са били предмет на архитектурни конкурси и устройствени проучвания през годините.

Това са:
Зона 1: "Река Марица"
Зона 2: Жп гара Централна
Зона 3: Жп гара Филипово;
Зона 4: "Централна градска част – Централен площад - Понеделник пазар – Капана".

Пловдивските архитекти считат, че разработването и преструктурирането на която и да било от тези възлови територии ще има многопосочен икономически ефект и ще се създадат условия при правилно управление на взетите назаем средства да се гарантира тяхната възвращаемост. От позицията си на обединени професионалисти предлагаме на община Пловдив да използваме възможностите на оперативна програма "Регионално развитие" и да създадем действащо и ползотворно публично-частно партньорство, заявява в писмото си до кмета на община Пловдив председателят на САБ – Пловдив, арх. Илко Николов. Според него като център на агломерационен ареал град Пловдив има отговорността и е длъжен да осъществи не само своята визия за развитие, но да се обърне към ареала си, да стимулира и гарантира неговото положително развитие.

Обхватът за избор на територия е мотивиран така:
Зона 1 – "Река Марица"
Реката е един от основните градообразуващи фактори и основно направление на агломерационните връзки. Според доминацията на проблемите в зоната са обобщени три участъка:
- подзона 1.1 "Марица-запад"
Обхваща територията от двете страни на река Марица, от градските регулационни границина запад до жп моста при стадион "Марица" на изток. Територията е с подчертан социален характер и има възможности за изграждане на голяма част от елементите на градската зелена система, спорта и отдиха. Наличните ПУП-ове не могат да отговорят на новите социални, икономически и екологични изисквания към територията. Налице са тежки, натрупани през последните 40 години и отлагани за решаване социални и екологични проблеми. С интегрирания план ще се постигне:
- Запазване и доразвитие на спортен комплекс "Пловдив" с пълноценна реализация на спортните съоръжения
- Развитие на аматьорския и професионалния спорт неразделно от учебната база
- Изграждане на постоянни технически и биологични атркациони
- Създаване условия за прилагане изискванията от "Натура 2000"
- Създаване на работни места за изграждане на спортно-атракционния комплекс и работни места за неговото действие
- Гарантирани доходност от работата на комплекса за възвращаемост на вложените средства, самоиздръжка и печалба.
Територията е с добър наличен потенциал, регистриран към нея инвестиционен и социален интерес. Ефективността от интегрираното въздействие се увеличава от факта, че тя активно ще взаимодейства с двете контактни зони за водни спортове и отдих по река Марица от агломерационния ареал – в землището на с. Оризари, община Родопи, и в землището на с. Костиево, община Марица.
- подзона 1.2. "Марица-център"
Обхваща територията от двете страни на река Марица – от жп моста при стадион "Марица" на запад до река Пясъчник на изток; от север до бул. "България" (включително до "Захарна фабрика", част от Пета градска част, до завод "Юри Гагарин"; от юг до бул. "6-ти септември" (от Русин махала, части от Първа и Втора градска част до Многофункционална зона "Изток" и о. Адата).
Територията е с преобладаващи публични функции с висока обществена значимост – областна управа, Щаб на Втора армия, Международен панаир, хотелски комплекси, банки, училища, и има неизползван потенциал. Налице е стимулираното през последните 100 години неправилно кръгообразно, затворено развитие на градския център и натрупване на проблеми, за чието решаване в него няма териториални възможности, а това спъва развитието на приоритетни и доходоносни икономически и културни дейности и влошава качеството на средата. В същото време реката с по-добрия си микроклимат, панорамност на възприятията и бърза линеарна комуникация е пренебрегната. В територията има условия за осъществяване на така необходимото функционално преструктуриране на градския център.
В тази подзона е подходящо да се изградят основните елементи на градското и областното административно и делово обслужване и някои елементи на градския ежедневен отдих, с което ще се постигне следното:
- добро функционално зониране на ЦГЧ. Разтоварване на стария градски център от функции, за които няма териториални възможности, създаване на условия за развитие на подходящите, подобряване на транспортните и микроклиматичните условия
- използване на речния потенциал и насочване на бъдещото градско развитие по поречието
- използване на наличния инвестиционен интерес за решаване на икономически, социални и екологични проблеми
- създаване на места за труд и отдих при подобряване условията за обитаване
- включване на парковите и градинските терени от обслужващите обекти в единна система за ежедневен отдих в ЦГЧ
- включване за целогодишно денонощно ползване възможностите на Международния панаир за социална полза на града
- създаване на работни места за изграждане на новата централна зона и работни места за функционирането й
- гарантирана доходност за възвращаемост на вложените средства, самоиздръжка и печалба.
- подзона 1.3. "Марица-изток"
Обхваща територията от двете страни на река Марица на изток от река Пясъчник до жп мост на запад; на юг до "Цариградско шосе" (вкл. жк "Ландос", жк "Изгрев", кв. "Столипиново", Източна индустриална зона); от север – до края на регулационните граници, включително защитената зона по "Натура 2000" – "Рибарници Пловдив".
Зоната е със смесен характер – социални функции и икономически потенциал. Ефективността от бъдещото интегрирано въздействие ще се увеличи от активното й взаимодействие с двете зони за отдих от близкия агломерационен ареал – за риболов, конен спорт и водни атракции в с. Войводиново (община "Марица") и за водни спортове и атракции в землището на с. Ягодово (община Родопи).
В зоната има натрупани многогодишни проблеми (социални, икономически, екологични) – на места обитаването има отрицателно екологично въздействие. Въпреки наличния потенциал неразработени остават елементите на районния и общоградския отдих и спорт; терените на източната индустриална зона могат да бъдат функционално обогатени, а терените за обитаване да се доразвият с нови функции от системата "Труд". С интегрираното въздействие върху територията ще се постигне:
- функционално обогатяване на всяка обособена територия със съвместяване на функциите труд, обитаване и отдих
- доразвитие на районния център в посока към река Марица за приобщаване и обслужване на териториите разположени на север
- изграждане на зона Изток за отдих и спорт
- създаване на условия за спазване на изискванията към защитената зона по "Натура 2000"
- създаване на повече работни места в близост до обитаването, което ще намали транспортните и екологичните проблеми
- гарантирана доходност от работата по преструктурирането, изграждането и действието на бъдещата многофункционална социално-икономическа градска територия с доразвит районен център
- съвместяване на инвеститорските интереси и социалните потребности.

Зона 2 – "Централна жп гара – Пловдив"
Обхваща територията на целия жп ареал от Коматевски транспортен възел на запад, през Сточна гара до южната индустриална зона, включително на югоизток; от север и от юг – прилежащите територии от ЦГЧ, кв. "Христо Ботев", кв. "Университетски" и кв. "Въстанически". Зоната е от смесен характер с потенциал за икономическо развитие на публичните функции с висока обществена значимост. Наличието на релсов транспорт, обвързан с автомобилен, я прави достъпна и за агломерационния ареал. Зоната обхваща над 20% от градската територия и има натрупани в продължение на столетие транспортни и екологични проблеми, а от 20 години наличните материални ресурси и инфраструктурната обезпеченост са изоставени почти в бездействие. Пустеещите неохраняеми сгради и терени създават условия за криминални прояви. Практически места за отдих в зоната липсват. Изградените обекти на транспортното обслужване са в лошо техническо състояние, нямат съвременни взаимовръзки и остават самоцелно изолирани. Наличните ПУП-ове не могат да решат възникналите проблеми. Зоната условно може да се раздели на две подзони – западна и югоизточна. С интегрираното въздействие за всяка от тях ще се постигне следното:
- подзона 2.1. "Западна" (с обхват целия жп ареал на Централна гара, кв. "Модър" и част от Сточна гара:
- изграждане на съвременен общ транспортен комплекс, обвързващ всички видове транспорт (жп гара, автогари, летище, градски транспорт)
- преодоляване на транспортната изолация между териториите северно и южно на жп ареала
- разтоварване на ЦГЧ от делови и административни дейности и изграждане на многофункционална зона с публични функции и висока обществена значимост
- значително подобряване на екологичното състояние и решаване на транспортните проблеми.
- подзона 2.2. "Югоизточна" (с обхват част от Сточна гара и ЮИЗ):
- преструктуриране на територия за складова и производствена дейност в многофункционална
- развитие на "буферна" и "секторна" логистика
- обвързване и развитие на образованието с практиката
- приближаване на работните места до обитаването
- изграждане на районна зона за ежедневен отдих и спорт
- създаване на делово и социално обслужване за района и за териториите в южната част на агломерационния ареал
- изграждане на буферни транспортни помощни обекти – гаражи и др.
- гарантирана доходност от изграждането и дейността на зоната за възстановяване на вложените инвестиции за самоиздръжка и печалба
- използване на инвестиционните интереси за решаване на социалните, икономическите и екологичните проблеми.
Ефектът от интегрираното въздействие върху територията се увеличава от възможността от използването й от населението в южната част на агломерационния ареал.

Зона 3 – "Жп гара Филипово"
Обхваща целия жп ареал с прилежащите територии от Северната индустриална зона и "Артерия аерогара". Характеризира се като зона с потенциал за икономическо развитие благодарение на добрите й транспортни връзки със северната част от агломерационния ареал. Заема средищно положение между три обособени в различни места производствени зони – СИЗ - Пловдив, с продължението й от обекти двустранно на "Карловско шосе"; Многофункционална производствено-логистична зона "Марица-запад" (община Марица), Многофункционална производствено-логистична зона "Марица-изток" (община Марица). С тези зони избраната територия има добри транспортни релсови и автомобилни връзки. Отпадането на разтоварните функции на Сточна гара – Пловдив, и създалият се нов икономически потенциал на север дават възможност за използване на голяма част от наличния жп ареал и територията на СИЗ за товаро-разтоварни дейности и логистика. Зоната е с влошени екологични параметри. С интегрираното въздействие върху избраната територия ще бъде постигнато следното:
- изграждане на съвременен жп ареал с обвързване на различните видове транспорт
- изграждане на многофункционална зона с подчертана икономическа насоченост и допълнена с обекти от социално значение като образователни центрове и специализирани училища от районно значение, обвързани с производството
- развитие на "буферна" и "секторна" логистика
- приближаване на създадените нови работни места до активните зони за обитаване на юг – от район "Южен" - Пловдив, и на север – от селищата в северната част на агломерационния ареал
- създаване на зелени коридори за подобряване екологичното състояние на зоната и осигуряване на пешеходна и велодостъпност до работните места
- гарантирана доходност от изграждането и дейността на зоната за възстановяване на вложените инвестиции за самоиздръжка и печалба
- използване на инвестиционните интереси за решаване на социалните, икономическите и екологичните проблеми.

Зона 4 – "Площад Централен - Понеделник пазар – Капана"
Обхваща терените южно от бул. "6-ти септември", западно от ул. "Петко Д. Петков", северно от бул. "Мария Луиза" до църквата "Св. Петка", северно от ул. "Капитан Райчо" (бялата зона), на изток от ул. "Р. Даскалов" и ул. "Княз Александър І". Територията се определя като смесена с потенциал за икономическо развитие. Функционалното й развитие и състояние е сложно, защото в цитирания обхват попадат археологически, исторически и културни обекти от световно и национално значение, обременени с неприсъщи функции. Натрупани са нерешени транспортни и екологични проблеми, затруднено обитаване и невъзможност да се разгърне пълноценна туристическа и културна дейност. Половината от територията е заета изключително само с жилищни функции и се обитава от население само от един етнос с изразени социални проблеми. В останалата част на зоната функциите на обитаване и труд се преплитат. Застрашено е физическото опазване на обектите на културно-историческото и природното наследство. С интегрираното въздействие върху зоната ще се постигне следното:
- разтоварване на сегашния градски център от някои административно-делови функции
- изявяване и развитие на зона за туристическа индустрия;
- решаване на транспортни проблеми чрез организация на транспортния достъп и регламентиран начин на ползване на транспортната инфраструктура
- елементите на озеленяването са неразделна част и подпомагат възприятието и действието на КИН, културата и туризма
- въздействие върху жилищната среда на проблемния етнос за повишаване стандарта на обитаване, екологичното състояние и намаляване на криминални прояви
- включване на проблемното населени в изграждане на зоната
- създаване на постоянни центрове за обучение в знания и умения на населението, които ще бъдат използвани в полза на туристическата индустрия
- гарантирано проследяване на строителните работи с цел опазване на наличните подземни ресурси на КИН
- изграждане на зелени клинове и елементи на озеленяването, насочени към Трихълмието, подобряващи екологичното състояние на зоната
-изграждане на цялостна концепция за туристическия комплекс и икономическа обосновка от дейността му
- създаване на работни места
- доразвитие на зоната за делово обслужване (бялата зона)
- гарантирана доходност от работата на този туристически комплекс с възвращаемост на вложените средства, самоиздръжка и печалба
- използване на инвестиционните интереси за решаване на социалните, икономическите и екологичните проблеми.