Градското обновяване в повечето западноевропейски страни е мощен инструмент за развитието на градовете при опазване на околната среда, съхраняване на архитектурно наследство и запазване на ефективността на градските системи.
Докато конференцията на "Болкан асист" беше опит да се насърчат тези практики и в страната, сравнението със страни като Швейцария, където градската регенерация е национален приоритет, показа, че в България имаме да извървим дълъг път.

"На работно равнище проектите в България са смислени, добри и интересни, но областта, в която са необходими допълнителни действия, е сътрудничеството между отделните управленски равнища при вземането на решения. Има още какво да се желае между отделните участници в процеса", казва Петер Риц, ръководител на планирането в Държавната канцелария на кантон Берн в Швейцария.
В неговата страна градското обновяване е национален приоритет.
"Те (градовете) трябва да бъдат обновени, преди да се започне строителство на зелено.", казва той.

В Берн 90% от териториите, подлежащи на регенериране, са били преустроени в последните 20 години. Как става това? Отговорът на господин Риц: "Съществува съгласие за приоритетите в обновяването – между кантон, община, предприемачи и собственици на земята. Всички те имат пряко участие в процеса на планиране от самото начало."

В Швейцария властите имат последната дума за това какво и как ще се строи, обяснява експертът. И решенията са окончателни и задължителни.
Разбира се, те не могат да накарат собственика да направи нещо против волята си, но след като веднъж целите са поставени, се стремят да му осигурят подходящите стимули, за да се реализират проектите и да има полза за цялата общност.

Арх. Белин Моллов, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в България, даде пример с леярната "Зулцер" в градчето Винтертур, близо до Цюрих, където собственикът е бил принуден да запази историческите сгради, но те са намерили нова функция в обществени – в търговски, културни и изложбени площи, офиси, жилища, при съхраняване на индустриалната атмосфера на мястото.

Но за да стане това, казва Петер Риц, е важно и проектите да имат икономически смисъл. Затова още от самото начало на планирането на програми за градско обновяване органите, които вземат решения, освен властите включват и представители на собствениците, строителни предприемачи и бизнеси, които после биха експлоатирали обектите. "Целта на този начин на вземане на решения е да се види доколко даденият проект е пазарно оправдан", казва Риц.

Интересът на частния сектор е предпазен от това, че общините няма как да видят реализирани проекти, ако бизнес плановете не могат да издържат, и затова са склонни да правят компромиси.
Според Риц това означава да има предприемачески подход и в публичните инвестиции, тоест те се правят, след като е ясно кой, как и на каква цена ще ползва крайния продукт, както и дали тази цена ще позволи да се финансира при разумни условия и да се привлекат частни инвеститори.
Съответно, ако проектът все пак е важен за общината, но не може да издържи търговски, тя може да предложи стимули за собственика и инвеститорите.

Риц казва още, че за да има наистина подобни проекти, е необходимо също така да има достатъчно стимули за общините и бизнеса да се включат. Затова например регионалните и националните власти биха финансирали общинска инфраструктура, ако е част от план за градско обновяване, канализирайки по този начин усилията именно към подобни проекти.