Устройствените планове в България често не са базирани на обосновани предвиждания за урбанизиране, вече усвоените територии на градовете не се използват пълноценно и липсва връзка между стратегиите за икономическо и тези за териториално развитие.
Това са част от причините да се пренебрегват възможностите за обновяване на запустели терени и цели райони в градовете, докато вместо това се застрояват нови местоположения.
Това стана ясно от лекцията на експерта по градоустройство архитект Александър Петрович от "Булплан" ООД на конференцията "Регенерацията – шанс за устойчиво развитие", организирана от "Болкан Асист", сдружение, което подпомага общините в подготовката на проекти за развитието им.

От 2001 г. насам, или времето, в което действа Законът за устойство на територията, наблюдаваме невинаги обосновани предвиждания за урбанизиране на територии в новите устойствени планове, каза архитектът.

В общите устройствени планове малко се разчита на обновяването на съществуващите градски територии. Причината е, че сложните отношения със собствениците на терени и сгради затруднява плановете за промяна на функцията, за повишаване на стандарта на територията или ефективността на използване на инфраструктурно обезпечени територии.

"Специалисти от Европейския съюз бяха изумени как наш много голям град използва 30% от съществуващата територия ефективно, а с новия общ устройствен план се предвиждат нови територии с нова инфраструктура. Излишно е да се коментира какви инвестиции, най-вече общински, са необходими за това", заяви арх. Петрович.

Резултатът е, че се създават условия за строителство в места, където още няма изградена инфраструктура, а близо до центровете на населените места остават да стоят територии, които не се използват и възпрепятстват по-ефективни проекти. "Да се строи на зелено почти винаги е по-лесно, отколкото да се преустройва и благоустроява", коментира Петер Риц, който отговаря за планирането в швейцарския кантон Берн.

Арх. Петрович открои като причина за неуспеха на плановете липсата на законови механизми за поощряване на собствениците или принуждаването им да реализират плана, така че да се стартира пълноценно използване на съществуващата инфраструктура или да да се кооперират общински и собствени  инвестиции за изграждане на качествена среда, която ще повиши и цената на частните имоти. Европейският опит показва, че съществуват определени стимули - например  данъчни облекчения, които да са в полза на спазващите предвижданията в плана.

Според архитект Петрович нормативната среда у нас не е категорична в изискванията за изготвяне на устройствените планове от регионално, областно и общинско значение.
Преди няколко години бяха изготвени общинските планове за развитие, но без да се поставя изискване за връзка с общите устройствени планове, което означава, че те не са териториално осигурени. Подобна е и ситуацията с областните стратегии, част от които са схемите за устройство, които в най-добрия случаи отразяват съществуващото положение, се казва още в лекцията на арх. Петрович.

Според него и интегрираните планове за градско развитие вървят в тази посока. Европейските програми до известна степен канализират и дисциплинират процеса, но е необходимо съдействие от страна на държавата чрез законодателството. От друга страна, реализацията на устойствената политика е невъзможна без наличие на диалог между всички заинтересувани страни, който да завърши с консенсусни решения и които ще гарантират общия интерес. Това ще направи предвижданията на плана по-устойчиви.

Проблем е фактът, че Законът за устройство на територията изисква изготвяне на задания за съответните планове, но не изяснява техния обем и съдържание. Освен това нормативната уредба не регламентира задължението и условията за предоставяне на налична информация и не е изяснено кои са задължителните участници- заинтересуваните страни в процеса.

Законодателството в устройственото планиране би трябвало да регламентира отношенията между общността и собствениците, засегнати от него, а избраната политика да се следва и да се провежда последователно. 
Арх. Петрович е на мнение, че са нужни централизирани изисквания, мерки и контрол за изготвяне и реализиране на устройствени планове. В лекцията се казва още, че при промените на законодателството ни се "изгуби" изискването устройствените планове  да не се променят, което ги прави неустойчиви. Държавната и общинските власти трябва да бъдат законово ограничени да сменят приоритетите и целите за развитие на територията със сменяне на политическия модел.

Това би подпомогнало процесите на реконструкция, регенерация и развитие на градската среда, които са зависими от наличието на общинска поземлена собственост, която през последните години беше почти ликвидирана.