Регенерацията идва в Холандия в помощ на жилищния сектор
Интегрираният подход в градското обновяване официално се възприема с Политиката за обновяване на големите градове през 1997г.
Основните предпоставки за развитието на инициативите по градско обновяване в Холандия възникват в периода 1945 - 1970 г., когато се налага потребността от бързо задоволяване на количествения дефицит в жилищния сектор, предизвикан от различни фактори: последиците от Втората световна война и свързаните с нея разрушен сграден фонд и недостиг на жилища, дефицита на строителни материали по време на следвоенното възстановяване, лошото качество на наследения жилищен фонд.
За разрешаването на част от тези проблеми се създават социални програми, които имат за цел да повишат качеството на средата за обитаване по време на реализацията на обновяването и след приключване на реализацията на проектите.
Законът за обновяване на селата и градовете (The Town and Village renewal Act) от 1985 г. дава възможност на общините да управляват собствените си финансови схеми и фондове, което същевременно улеснява изкупуването на земя и нейното окрупняване, рехабилитацията на жилищните сгради, строителството на социални жилища, изграждането на инфраструктура и благоустрояването. Реализацията на проектите се ръководи от районните офиси и екипи от представители на всички заинтересувани страни (общинска администрация, жители, частен сектор), като одобряването, контролът и оценката на проектите се извършват от общините.
Централната власт отпуска целеви помощи за подлежащи на обновяване жилища, като средствата са предназначени основно за наемането на координатор за работа с общностите.
От 1995 г. в Холандия са инициирани няколко програми, насочени към разрешаване на комплексните и взаимообвързани проблеми на кварталите, изградени в годините след Втората световна война, в градските центрове и други урбанизирани територии.
| Интегрираният подход в страната Интегрираният подход в градското обновяване в Холандия официално се възприема през 1997 г. с формулирането на политика за ревитализиране на големите градове (GroteStedenBeleid (GSB)). По своя характер тя е интегрирана и мултисекторна - изградена е върху три стълба, съответстващи на три приоритетни области, а именно: физическо обновяване (съответно градско обновяване); икономическо обновяване (развитието и предоставянето на заетост, бизнес, транспорт); и социално обновяване (образование за местните жители, елементи на социалния сервиз, качество на средата, сигурност, безопасност, социално благосъстояние). Основното очакване е участниците на местно равнище и по-специално общностите да станат причина за дългосрочни положителни резултати. Така стартират много различни и разнообразни проекти по отношение на обхват, мащаби, степен на намеса и цялостност на подхода. Общото между тях е прилагането на интегриран подход при решаването на проблемите. Новият политически документ за обновяване на градовете (GSB, 1997) налага изработването на програма и нов закон за градското обновяване (WSV, 2000) от Министерството на жилищната политика, пространственото планиране и околната среда (MVROM). Те имат за цел да дадат основни насоки за физическата ревитализация на градовете и по-конкретно към неотложното преструктуриране на централните градски части, изоставените промишлени зони и пристанища и построените през 50-те и 60-те години на ХХ век жилищни квартали (т.нар. следвоенно жилищно строителство). В този политически документ се определят възможността за финансиране на градското обновяване чрез "Инструмент за градско обновяване" (Investeringsbudget Stedelijke Vernieuwing - ISV) и максималния размер на средствата, които държавата отпуска на общините под формата на субсидия. Сред условията за получаване на държавната субсидия са и интегрирането на социални, физически и икономически цели и очаквани резултати. Предвидените за програмния период 2000 - 2010 г. 5 билиона евро в политиката за "Силни градове III" (GSB III) се влагат за разрушаване на амортизиран сграден фонд и изграждане на нови сгради, обновяване на цели райони, ревитализиране на публичните пространства, устройване на паркове и открити пространства, създаване на възможности за икономическа активност. Предполага се, че интегрираният подход оказва по-силно и по-продължително структурно въздействие в сравнение със секторните мерки, които не разрешават комплексните съвременни проблеми и задачи, свързани с жилищната политика, безработицата, антисоциалните прояви и престъпността. От началото на 90-те години участието и ангажираността на жителите - собственици и наематели, в процесите на планиране непрекъснато се увеличава. Все повече се използва подходът отдолу нагоре и местните власти вземат под внимание потребностите, желанията и исканията на обитателите. В общините се създават департаменти по развитие на общностите, които ръководят и насърчават различната степен на ангажираност: получаване на информация, консултации, участие, ръководене на инициативи. Критиките относно участието на общностите са отправени предимно към наложилата се тенденция за изключване и незаинтересованост на определени социални групи (малцинства, млади хора, имигранти). |
| Цели за плановия период 2005 - 2010 г.: -подобряване на сигурността и безопасността -повишаване качеството на физическата и социална среда -насочване и поддържане на обществената структура посредством насърчаване на интеграцията, демократичното участие и баланса -въвеждане на подходяща данъчна политика, насочена към подобряване на цялостното градско благосъстояние -увеличаване на икономическия растеж. |
| 1945 - 1070 г. възникват инициативите по градско обновяване 1970 г. налага се необходимостта от разрешаване на остри социални проблеми в жилищните квартали с висок дял на безработица 1995 г. инициирани са няколко програми, насочени към разрешаване на комплексните и взаимообвързани проблеми на кварталите, изградени в годините след Втората световна война 1997 г. формулира се политика за ревитализиране на големите градове 2010 г.- до края на годината се очаква прилагането на интегрирания подход да направи градовете достатъчно силни и икономически независими, за да се справят сами с проблемите си. |
| Градското обновяване е една от най-важните теми на съвременното урбанистично развитие, провокирана от процесите на нарастване на големите градове и нуждата от нови територии, от проблеми с екологичен, социален и икономически характер. Процесите на утвърждаване на интегрираните подходи в градското обновяване и мястото на интегрираните планове в системите за планиране на Европейски страни като Великобритания, Франция, Холандия и Ирландия е основа на добри знания и практики. Предвид предстоящата нужда от разработване на подобни планове за България и считайки, че е важно интегрираните планове да се поставят и дискутират в по-широк Европейски и исторически контекст, "Строителство Градът" започна тази тема. В предходния брой представихме пътя на Великобритания и Франция, а сега – на Холандия и Ирландия, с акцент изготвяне на интегрираните планове. Материалите са подготвени с помощта на арх. Милена Ташева, главен асистент в катедра "Градоустройство" на Университета по архитектура, строителство и геодезия. |
