Основата за развитие на публично-частното партньорство във водния сектор са нормативната уредба, особено след последните промени в Закона за водите, структурата на собствеността, статута на ВиК оператора като необходим партньор при евентуално партньорство между бизнеса и общините.

Важен елемент от развитието на сектора е и Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 ноември 2009 г. за мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение - развиване на публично-частни партньорства. В него се цитира възможността да се подобри рентабилността на инфраструктурата, като се използват ефикасността и иновативният потенциал на конкурентоспособния частен сектор за всеки вид разходи.
В този смисъл се споменава глобално проучване как  въздейства частният сектор във водо-и електроразпределението (май 2009 г.). Резултатите от които показват, че частният сектор успява да отговори на очакванията за по-висока производителност на труда и оперативна ефективност (http://www.ppiaf.org/content/view/480/485).

Законите, на които се опира водният сектор, са рамковият Закон за водите, който обаче включва и специален раздел от отраслови правила за ВиК. Хидроенергийните обекти се позовават на текстове в Закона за енергетиката. Хидромелиоративните съоръжения се опират на Закона за сдруженията за напояване. Питейно-битовото водоснабдяване и пречистване - на раздел в Закона за водите за ВиК операторите и на Закона за регулиране на ВиК услугите.
Тази подредба на нормативите направи Владимир Стратиев, началник на кабинета в Министерството на околната среда и водите и съветник, по време на българско-френска конференция за публично-частното партньорство в сектора.

Според повечето експерти в сектора законодателната среда трябва да бъде променена. Те настояват за самостоятелен Закон за ВиК, в който да бъде приет и Законът за регулиране на ВиК услугите.
Според Стратиев проблемът за ВиК сектора е в съотношението между Закона за водите и Закона за водния регулатор и наредбите към него. Това съотношение, смята експертът, не е в най-добрата си форма. Затова има нужда от развитие на правната рамка.

Собственост на ВиК системите
Собствеността на ВиК операторите е нееднородна - общинска, държавна, общинско-държавна, частна и в състава на ВиК дружествата. До септември 2010 г. ВиК операторите ще опишат активите си, които трябва да преминат в собственост на общините. Остават и части от външни водопроводи, деривации и съоръжения, които са държавна собственост.
Наличието на публична собственост и съществуването на бизнес интереси дава възможност да са обмислят публично-частни партньорство в сектора.
Според обновения Закон за водите в рамките на една обособена територия - общо 51, може да действа само един ВиК оператор.
Съществуващата правна рамка във водния сектор не е пълноценна и е недостатъчна за развитие на публично-частното партньорство (ПЧП). Има текстове, които ориентират към подобно партньорство, но пълен правен механизъм за стартиране на ПЧП сега няма, каза Владимир Стратиев. Сега има само една възможна форма - концесията. В рамките на Закона за концесиите може да се говори и за схемата "построй - експлоатирай - предай" (ВОТ, build - operate - transfer).

Разпределение на ВиК териториите
Принцип на разпределение на ВиК териториите няма. Той не се съвместява нито с подялбата на басейновите дирекции, нито с административното деление.
Освен законовата база върху ПЧП във водния сектор влияят още няколко действия от страна на държавата, общините и бизнеса.
Регионалните планове за развитие на ВиК мрежите според Закона за водите се изработват от асоциациите за срок от 25 години. Но за да има планове, трябва да са избрани изпълнители-консултанти, които да направят проучвания за генералната схема на ВиК дейностите на отделните територии. Проведените тръжни процедури по проект за тези дейности с финансиране от Световната банка бяха замразени. Най-вероятно процедурите ще бъдат повторени.
Към тези планове са необходими 5-годишни инвестиционни програми и решения на ВиК асоциацията.
От своя страна ВиК операторите, които сега действат на тези 51 обособени територии, трябва да разработят бизнес планове, които да бъдат одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Важен е синхронът между бизнес плановете на дружествата и инвестиционните планове. Тази схема може да придобие много разновидности в зависимост от предложения вариант за публично-частно партньорство. Върху работата на ВиК дружествата влияят и плановете за управление на речните басейни, защото са основен инструмент за регулация на всички взаимоотношения при използване на водите в сектора.
Всички действия, свързани с публично-частните партньорства, трябва да бъдат предшествани от реформа във ВиК сектора, която ще бъде описана в стратегията за развитие и управление на водния сектор.