В зависимост от урбанистичните политики, цели, инициативи и стратегии градското обновяване във Великобритания преминава последователно през следните периоди: реконструкция (Reconstruction), ревитализация (Revitalization), обновяване (Renewal), ново развитие (Redevelopment), регенериране (Regeneration).
До началото на 60-те години "Реконструкцията" (Reconstruction) на градовете се свързва с развитието на собствеността и моделите на земеползване и с подобряване на жизнения стандарт. Инициативите са фрагментарни, насочени към решаване на конкретни проблеми на местно равнище.

Ревитализация (Revitalization)
е ключовата фраза, характеризираща стратегията за градско обновяване през 60-те години, насочена към разрешаване на проблеми, породени от задълбочаващата се жилищна криза, субурбанизацията, нарасналите равнища на безработица, зачестилите расови и етнически вълнения, упадъка на местната икономика и социалната деградация. Достига се до извода, че държавната система за планиране е неефективна и не може да се справи с изброените проблеми. Така през този период заедно с прилагането на стратегии за реконструкция на стари градски части и предградия се реализират голям брой пилотни проекти и се засилва държавната намеса. Регионалното планиране и цялостните регионално обосновани програми и проекти води до положителни промени в баланса между участниците (държавен и частен сектор) и повишен инвестиционен интерес от страна на частния сектор.

Обновяването на градските центрове
продължава и през следващия период (70-те години), като именно тогава се правят и първите опити във Великобритания за интегриране на политики за физическо, социално и икономическо обновяване. Урбанистичната политика във Великобритания в този период е насочена към разрешаването на редица проблеми като обедняване на градските жители, жилищна криза, увеличаване на домакинствата с ниски доходи и др. През 1977 г. излиза т.нар. Бяла книга: Политика за развитие на градските центрове (White Paper: Policy for the Inner Cities), в която се акцентира върху проблемите на икономическото оживление и механизмите за справяне с бедността. След приемането и редакциите на Бялата книга се изработва и Програма за партньорствата (Parnership programme), която представлява разписана стратегия за обновяване на централните градски части. Влезлият в сила  през 1978 г. Закон за урбанизираните територии (Urban Areas Act) предоставя по-големи възможности за финансиране на частния сектор в сферата на градското обновяване. Така въз основа на законовите предпоставки от последните два документа и анализа на избрани показатели и статистически данни са определени 7 експериментални градски територии в значителен упадък: лондонските докове, Хакни (Hackney, Islington), Гейтшед (Gateshead), Ламбет (Newcastle), Салфорд (Манчестър), Ливърпул, Бирмингам. Основната цел на пилотната програма за обновяване е да се интегрират усилията и ресурсите на всички заинтересувани сектори.

Новото развитие (Redevelopment)
 през 80-те години се свързва с подмяната на стари сгради в градските центрове, реализирането на проекти извън градовете и ключови мащабни проекти. Основните участници са частният сектор, специализираните агенции и партньорствата, като финансирането е от частния сектор и от публични фондове. В началото на периода се акцентира върху строителството и ревитализацията на отделни имоти, а впоследствие инициативите се фокусират върху по-големи територии, като крайните резултатите са от местно значение. Ключовите думи за ръководеното от пазарните механизми градско обновяване през 80-те г. са партньорство и фискални лостове (инструменти). Периодът се характеризира с богата нормативна и законова рамка - за около едно десетилетие са одобрени, влезли в сила и прилагани 11 закони и други нормативни документи, свързани с градското обновяване и имащи ролята на политически и икономически лостове в условията на рецесия. За да се обединят усилията и ресурсите на централната и местната власт, се създават Втората генерация корпорации за градско развитие (Urban Development Corporations, 1982) и зоните за свободна инициатива (Enterprise Zone, 1981).
През 90-те  всеобхватната политика и стратегия за градско обновяване става популярна под ключовото название

"Регенериране" (Regeneration)
Провежда се на регионално равнище при внимателно изследване на стратегическите перспективи на града и региона. Акцент във физическото обновяване е запазването на архитектурното и историческото наследство, а водещо в социалното съдържание на реализираните инициативи е значението и ролята на местните общности.
Формулираните принципи на устойчивото развитие през 1991 г. променят изцяло екологичния подход в практиките по градско обновяване и поставят нови предизвикателства при изготвянето на бъдещите политики и стратегии. През 1992 г. се променя и цялостният облик на урбанистичната политика с приемането на "Методически указания за регионално планиране" (Regional Policy Guidelines - RPG) и "Методически указания за градско планиране" (Planning Policy Guidelines - PPG), които ревизират и обединяват указанията на предходните - "Нашето общо наследство" (This Common Inheritance, 1990 – правителствен доклад, който анализира всички аспекти на средата) и Законът за планирането и компенсациите (Planning and Compensation Act, 1989). През 1992 г. се основава агенцията "Английски партньорства" (English Partnership), която наследява и продължава традициите на корпорациите за градско развитие, като се насочва към градовете в кризисно състояние и по-специално изоставените, свободни, пустеещи и нуждаещи се от саниране и преструктуриране градски терени в тях.
Инициативи, които подкрепят подхода "от долу на горе" в градското обновяване и участието от страна на местните общности, са: "Нови възможности за общностите" (New Deal for Communities, 1998), "Градско предизвикателство" (The City Challenge Fund), "Общ бюджет за градско обновяване" (Single Regeneration Budget, 1993) и европейските програми и инициативи.
След средата на 90-те години във Великобритания, както и във Франция, Холандия и Република Ирландия широко навлиза концепцията за интегрирано градско обновяване. Съгласно правителствената оценка програмите за градско обновяване във Великобритания до средата на 90-те години са неуспешни, тъй като са дребномащабни, краткосрочни и насочени предимно към физическите и пространствените проблеми на обитаването, без да са обвързани в цялостна стратегия. Те не третират проблемите, свързани със социалното изключване, икономиката на създаване на гета, деградацията на социалния капитал, ниското качество или липсата на обществен сервиз в бедните квартали.
С цел да се преодолеят тези недостатъци във всички региони на Обединеното кралство правителството изработва Национална стратегия за обновяване на общностите (National Strategy for Neighborhood Renewal), която се основава на следните принципи: съживяване на местната икономика, съживяване на общностите, осигуряване на обществен сервиз за всички общности и насърчаване на лидерството и съвместната работа.

"Нови възможности за общностите"
(New Deal for Communities, 1998) е една от програмите на Националната стратегия за обновяване на общностите, която е насочена към най-бедните общности във Великобритания. Инициативата включва четири теми: съхраняване и развиване на общностните ценности, подобряване на здравния статус на населението, намаляване на престъпността и повишаване на нивото на образованието, обучение, квалификация и преквалификация. В партньорствата по програмата участват местни жители, доброволци, граждански организации и застъпнически групи, организации, представляващи обществения сектор, общините и представители на местния бизнес. Философията на партньорствата е да се постигнат съвместни решения на взаимообвързани проблеми.