Градското обновяване в Европа
В средата на 90-те навлизат интегрираните подходи при обновяването на градовете
Във Великобритания, Франция и Холандия националната политика за градско обновяване е част от общата урбанистична политика. Въвеждането на специфична политика и конкретни нормативни документи, третиращи урбанистичното развитие и градското обновяване в Ирландия датира от края на 90-те години.
Великобритания, Франция и Холандия боравят и с три от четирите типични системи за планиране в Европа: планиране, основаващо се на управлението на земеползването (Великобритания), планиране, базирано на регионалния и икономически подход (Франция), и интегрирано планиране (Холандия).
Последната категория системи за планиране се отличава с това, че прилага предимно проектантски подходи, които имат силна връзка с архитектурното и градоустройственото проектиране и обслужването на строителната индустрия.
По степен на централизация френската система за урбанистично планиране значително напомня за традициите по време на централизираната планова икономика в България.
Великобритания най-пълно представя възможностите за осъществяване на градското обновяване
разгръща в пълнота възможностите на формалните и неформални отношения през множество етапи (формирани в резултат от въздействието на различни политически доктрини и социално-икономически условия). Британският опит е и илюстрация за институционализирането на процесите по градско обновяване. Той доказва, че най-добре формулираните, проведени, усъвършенствани и работещи политики не се налагат изцяло от глобални фактори (финансиране по линия на структурните фондове на ЕС), а са плод на продължителни усилия от страна на законодателната и изпълнителната власт. Великобритания предлага и най-богат набор от разнообразни форми на партньорство.
Градското обновяване в различните държави е свързано с конкретен контекст
различни практики и има различни проявления. Регистрираните по-ранни проекти и примери за мащабни реконструкции на градове в световната история (Париж, Виена, Филаделфия, Вашингтон, Чикаго, Лондон и др.) са свързани с физическите аспекти на градската реконструкция, ръководена от желанието за демонстрация на власт или преодоляване на бедствени положения. Примерите за градски реконструкции от историята на урбанизма са свързани с традиционното пространствено планиране и постигането на пространствени/физически резултати посредством избрани процеси при авторитарен стил на държавно управление. Градското обновяване от 50-те години досега е свързано с активирането и поддържането на проактивна и ефикасна система за вземане на решения в условията на политически плурализъм, демократичност и партиципация. При съвременното градско обновяване много силно са изявени принципите за управлението на сложни системи и политическото измерение на планирането.
За разлика от по-ранни исторически примери първите опити за обновяване във Великобритания и Холандия след Втората световна война са ръководени от социални мотиви (подобряване на средата за обитаване) и се провеждат върху ценни градски територии. Първите инициативи (до 70-те г.) за градското обновяване се провеждат в територии с пазарни дефекти (към които няма инвестиционен интерес), като тази особеност се запазва до днес. Годините между 1980 и 1990 преминават под знака на ключови (мащабни) проекти във Франция и Великобритания. Те в известна степен са съпоставими с резултатите в историческите примери, но и се различават по отношение на средствата за постигането им (от публично-частните партньорства и "лостовото" урбанистично планиране до лидерството и обществената значимост на реализациите). След средата на 90-те години и в четирите държави широко навлиза концепцията за интегрирано градско обновяване.
| Основна задача на обновяването и въвеждане на интегриран подход Основната задача на схемите за градско обновяване е да се постигат съществени икономически, социални и физически промени в бедни и изоставени територии. Политическата сцена и политическата идеология определят насоките на урбанистичната политика, която оказва пряко въздействие при провеждането на градското обновяване - от избора на подход, програма, и стратегия до прилагането на финансови механизми, сформирането на партньорства, реализацията на проекта и мониторинга на резултатите. Интегрираните цели, насочени предимно към физическото, икономическото и социалното обновяване са обвързани хоризонтално с всички секторни политики: жилищната, транспортната, икономическата, социалната, и политиката по околна среда. Целите на стратегиите за обновяване гравитират към две групи проблеми: създаване на възможности за привличане на нови дейности и създаване на заетост; и задоволяване на социални потребности, повишено качество на средата, по-добър достъп, безопасност и сигурност. |
| Законова рамка Законодателството, свързано с градското обновяване е изградено на следните принципи: интервенция на всички нива на планиране (национално, регионално, местно и общностно), междусекторна координация, ангажираност на общностите, разширяване и засилване на публично-частните партньорства. В четирите страни, с изключение на Ирландия до началото на 1990-те години, държавната политика по отношение на градското обновяване представлява част от урбанистичната политика на съответните държави със самостоятелно обособена и институционално обезпечена политика. Независимо от различната степен на централизация, политиката за обновяване на градовете е с разширен географски обхват – във Франция и Великобритания е насочена към всички урбанизирани територии, а в Холандия и Ирландия - само към по-големите урбанистични центрове. Определянето на държавното участие във финансирането на проектите по градско обновяване се базира на обосновани целеви подходи, които отчитат комплексността на проблемите, необходимостта и неотложността от намеса. Във всички държави без изключение са въведени закони, които имат за цел да насърчат процесите на градско обновяване. Забелязва се и силното присъствие на стратегически документи и програми за градско обновяване на национално равнище. Независимо от задължителните инструменти за планиране (законово регламентирани и с задължителен и нормативен характер), и четирите държави са развили система от специфични инструменти, насочени към процесите на градско обновяване. |
| Управление на процесите Потребността от разработване на концепции, контрол и мониторинг на процесите на градско обновяване се осъзнава през последните 30 години. Въпреки разликата в значимостта и влиянието на обществения сектор, във всички държави на национално равнище се наблюдава трансформация от централизиран към адаптивен модел на управление. Във всички държави се отчита стремеж към флексибилност и инкрементално развитие на партньорствата и другите институции (за иницииране, управление, финансиране, мониторинг и контрол на инициативите). Засилва се ролята на процесите "отдолу-нагоре" и реалното участие на местните общности. По време на рецесия се прилага т. нар. "лостово урбанистично планиране", което борави с фискални мерки. Във Великобритания то се прилага през 1980-те години, в Ирландия – до 2006 година, а в момента се прилага във Франция. Холандия, която е сред лидерите в социалдемократическия клъстер на държавите на благосъстоянието, прави постъпления за въвеждането на фискални мерки. От съществено значение при прилагането им е маркетингът на инициативите и обновените локализации. Някои специфични планове за градско обновяване на регионално и местно равнище във Великобритания, Франция, Холандия и Ирландия. |
| Градското обновяване е феномен, възникнал във втората половина на ХХ век и е част от целенасочена държавна политика. Анализирани са подобни политики във Великобритания, Франция, Холандия и Република Ирландия - държави, присъединили се по различно време към Европейския съюз, с различни системи на планиране и с различна степен на политическа централизация. Този подбор дава възможност да се направят впоследствие аналогии с историческата традиция, днешната ситуация, и перспективите за градско обновяване в България. Други критерии за избор на четирите разгледани страни са: качеството на разработените в тях градски политики и предприети действия, както и достатъчно дългия период на реализацията им и възможностите за анализ на резултатите от прилагането им. Проучването и изводите от сравнителния анализ между отделните държави са направени в научен труд на арх. Милена Ташева, главен асистент в катедра "Градоустройство" на Университета по архитектура, строителство и геодезия, на базата на които е направена настоящата публикация. В нея накратко се проследява градското обновяване в четирите страни, като се акцентира предимно върху наложилите се тенденции през последните 20 години и навлизането на интегрираните подходи при обновяването на градовете. Проблематика, която е важна за българските градове, поради предстоящо разработване на интегрирани планове за градско обновяване. |
