Инвестиционните проекти да се одобряват само с комплексен доклад от консултанта, експертният съвет по устройство на територията да не извършва оценка на съответствието. Да се увеличат отговорностите на проектанта, който дори да контролира качеството и стойността на действително извършените строително-монтажни работи.
Главните архитекти да имат правото да обжалват отменени от районните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) техни мотивирани откази и други административни актове. Да се улесни уведомяването на собствениците в режим на етажна собственост.

Това са някои от предложенията за промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ), поискани от Националното сдружение на общините в Република България и подадени в работната група в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те са обсъдени от постоянната комисия по териториално развитие и благоустройство при сдружението, съобщи нейният председател арх. Елена Колева, директор на дирекция "Териториално и селищно устройство" в община Търговище.

Новите текстове и корекциите са основно в няколко направления - подобряване взаимодействието между участниците в инвестиционния процес, допълнителни функции и отговорност на проектанта, регламентиране на изпреварващото реализиране на техническата инфраструктура преди изпълнение на инвестиционните намерения. Предлага се промяна и в режима на уведомяване на заинтересуваните лица, за да се избегнат противоречията по тяхното установяване и уведомяване, както и изменение на закона за кадастъра в резултат на практиката да се продават части от имоти, които са урегулирани, за публични нужди.

Практиката разрешението за строеж да се издава въз основа на доклад за оценка на съответствието на консултантските фирми улесни администрацията преди години, когато беше въведена като втора възможност наред с одобрението от експертен съвет. Сега предложението е да отпадне оценката на съответствието на проекти от експертния съвет по чл.142, ал.6, т.1 и остане само възможността по т.2 с комплексен доклад на консултанта. Според промени в чл.145, ал.1 техническите или работните инвестиционни проекти ще се съгласуват от главния архитект чрез проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и нормите за обем и съдържание. За облекчаване на администрацията одобрените проекти с издадено разрешение за строеж ще се съхраняват в продължение на пет години.

Една от най-важните насоки в предложенията е идеята
проектантът да носи имуществена отговорност
за причинени щети и пропуснати ползи от действия или бездействия. За повишаване на неговата роля експертите предлагат в чл.162 да бъдат изрично изброени правата и задълженията му: да изготви проектната документация, да упражнява авторски надзор и строителен надзор над строежите от ІV и V категория, да извършва контрол над влагането на строителните продукти, да контролира качеството и стойността на действително извършените СМР.
В тази връзка е и предложената промяна в чл.168, ал.1. Според нея освен надзорника, както досега, вече и проектантът ще отговаря за изброените дейности - законосъобразно започване на строежа, пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, изпълнение съобразно одобрените проекти, въвеждане в експлоатация и оценка за енергийна ефективност и др.

Изграждането на инфраструктура за единични обекти извън урбанизираните територии не е отговорност на общината, се казва в текста. Местните администрации имат задължение да поддържат инфраструктурата в рамките на населените места и затова предлагат в чл.12, ал.3 да се добави текстът "необходимата транспортна и инженерна инфраструктура за обслужване на имота се изгражда от и за сметка на възложителя в полза на общината".
Текстът за чл.216, ал.5 предлага възможност заповедта на началника на РДНСК да бъде обжалвана от органа, който я е издал, което ще даде възможност главните архитекти да обжалват отменени техни мотивирани откази и други административни актове.

Наред с вземането на решения дори само контактуването със съсобственици в етажна собственост създава много проблеми. Затова е и предложението
уведомяването при сгради в режим на етажна собственост
да става, като съобщението се връчва на председателя на етажната собственост. Ако такъв не е избран или не се представи протокол за избор, съобщаването да се извършва чрез залепяне на видно място в сградата и в общината. По този ред да се извършва уведомяването и в случаите, когато не е известен собственикът или няма данни в имотния регистър.
Липсата на паркоместа е традиционен проблем в градската среда, който често се засилва от преустройствата на съществуващи сгради. Общинските специалисти предлагат нова алинея 4 в чл.43, която да постави императивно изискване в тези случаи да няма възможност за промяна на функцията на съществуващи гаражи: "Не се допуска преустройство на гараж или обект от основното застрояване за други нужди, ако не е възможно осигуряване на необходимите места за паркиране за съществуващо жилище, както и за новия обект в имота, без да се нарушават устройствените параметри на УПИ."

Нов параграф в заключителните разпоредби трябва да улесни сделки с имоти за публични мероприятия. Става дума за промяна на чл.49б от закона за кадастъра, като след одобряване на кадастралната карта за съответната територия при прехвърляне на правото на собственост да се изискват скици-копия от кадастралната карта с действаща регулация на обектите - публична собственост.

За избягване на противоречия се предлага тълкувания по прилагането на закона да дава само министърът на регионалното развитие. Досега имаше практика указания да публикуват зам.-министърът на регионалното развитие и началникът на ДНСК.