Емблемата на Пловдив – Старият град, е лишена от своя специфичен статут на архитектурно-исторически резерват.
Въпреки голямото разнообразие от класификации на културните ценности в новоприетия Закон за културното наследство тази категория липсва.

Без ясни правила и точно разписани права и задължения на държавата и общината "Старинен Пловдив" е заплашен от унищожение.

Днес резерватът включва територия от 35.28 ха, с около 500 имота и постоянно население от около 1490 жители.
В него са регистрирани 191 паметника на културата: 34 от национално значение, 56 местни, 71 ансамблови и 30 за сведение.

За да се съхрани това уникално културно наследство, е необходимо той да придобие специален статут на самостоятелна административно-териториална единица със свое собствено наименование, обособена територия, граници, административно обслужване и управление.
Ето защо общинският съвет на Пловдив оправомощи кмета Славчо Атанасов да предприеме инициатива за отправяне на искане до министъра на културата за специфициране и институционализиране на Стария Пловдив съобразно Закона за културното наследство.

Според вносителя на предложението – общинският съветник и председател на Съвета по туризъм Любозар Фратев, следвайки точно смисъла на закона, Старият град би могъл да бъде квалифициран като "археологически резерват с национално значение", тъй като на неговата територия са разположени Античният театър, Небет тепе, Хисар капия, Източната порта, Римският стадион.
Този статут съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство се регламентира със Закон за всеки отделен резерват. Тази законова регламентация ще позволи обособяване на Стария Пловдив като самостоятелна административна единица в рамките на града, което ще доведе до по-добри перспективи за неговото опазване и устойчиво развитие, обясни Фратев и посочи, че предложението се подкрепя от местните народни представители и областния управител Иван Тотев, от Съвета по туризъм и Бизнес експертния съвет. Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов също така твърдо стои зад идеята за поддържане на Стария град, като се намери най-точната законова рамка.

Предлага се Старият град да има собствена администрация и бюджет и да се ръководи от управител, който да бъде назначаван за срок от 5 години. Така ще се осигури перманентна грижа и инвестиционна политика за уникалните паметници и активизиране на културния туризъм.  

За съжаление в последните две десетилетия нито държавата, нито общината заделяха необходимите средства за реставрация и консервация на археологическите и архитектурните ценности. С отпуснатите 1 млн. долара от Япония бяха спасени от разруха ансамбъл "Баятова-Бакалова къщи" и къща "Клианти" и се извърши аварийна намеса на още 5 архитектурни паметника – "Георгиади" (Музей на Възраждането), "Недкович", "Хиндлиян", "Ниханян" и "Стамбулян".
Проектът на ЮНЕСКО обаче трябва да бъде мултиплициран от община Пловдив, ако все още иска да кандидатства за вписване на Стария Пловдив в Листата на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

В общинския бюджет за 2010 г., който предстои да се обсъжда и приема от местния парламент, са предвидени едва 300 хил. лв. за капитални вложения в стария град - 200 хил. лв. за подмяна на ВиК мрежата, 50 хил. лв. за аварийни ремонти на къщи и 50 хил. лв. за охрана. Лошото обаче е, че за ремонт чакат близо 90 рушащи се къщи в Стария град, всяка от които е паметник на културата, призна и кметът Атанасов в своя отчет в края на 2009 г. В най-лошо физическо състояние са имоти по главните туристически маршрути в стария град: ул. "Съборна" (14 обекта), ул. "Д-р Чомаков" (9 обекта), ул. "П. Р. Славейков" (13 обекта) и ул. "Кн. Церетелев" (8 обекта).

851 хил. лв. са заложени в тазгодишната Програма за развитие на туризма в община Пловдив. Средствата, които се набират от туристически такси и глоби съобразно Закона за туризма, не могат да се използват за капитални ремонти, поясни Любозар Фратев. В проектопрограмата са предвидени 230 хил. лв. за ограда, обиколна алея, художествено осветление и видеонаблюдение на Небет тепе, 35 хил. лв. за фасадно осветление на обекти в Стария Пловдив и 30 хил. лв. за оформяне на нови зелени площи там.
Планира се оборудване на втори туристически информационен център, който ще заработи на територията на стария град. Със средства от програмата ще се финансират още осветяването на Сахат тепе, акведукта и виадукта, подмяна на дървените седалки на Одеона, както и за нови информационни табели, внедряване на система за мобилен екскурзовод и др.