Финансовата независимост е важна за децентрализацията
Темата за децентрализацията присъства в дневния ред на управляващите от близо 20 години, но едва през тази година се заговори за реални стъпки, които да поставят основите на този доста закъснял процес в България.
Увеличаването на управленската и финансовата самостоятелност на общините са важна предпоставка за децентрализацията и доставянето на качествените услуги на гражданите, като отговорността би трябвало да се носи от структурите на публичната власт, която е най-близо до хората и техните нужди и проблеми. Около това мнение се обединяват болшинството от кметовете, на които екипът на вестник "Строителство Градът" вече втора седмица задава въпросите кои са основните спънки пред децентрализацията в България и кои би трябвало да бъдат първите мерки за ускоряване на този процес.
В болшинството от мненията се застъпва и тезата, че е необходимо първо да се пристъпи към финансовата децентрализация, която ще гарантира самостоятелност и независимост на местните власти и ще обезпечи финансово услугите, които в бъдеще ще бъдат прехвърлени към общините. Това би стимулирало икономическата активност, като правомощията ще се прехвърлят както при събирането на данъците, така и при ползването им.
| Д-р Христо Грудев, кмет на община Асеновград: Общините да получат права за пряко участие в управлението на европейските средства В Стратегията за децентрализация и програмата за нейното изпълнение е необходимо да залегнат следните важни за общините права и отговорности: 1. Участие във ВиК и електроразпределителните дружества, газови компании и други, свързани с разрастването и изграждането на инфраструктурата на територията на общините. 2. Да се разпишат и конкретизират правата и задълженията на общините, свързани с делегираните бюджети, по отношение на образование, здравеопазване, социални дейности и култура. Да се даде възможност общините да упражняват контрол по разходването на средствата и вътрешното разпределение на същите (общините да одобряват бюджета и инвестиционната част). Да се делегират правомощия за подбор на управленския състав. 3. Общините да получат права за пряко участие в управлението на европейските средства и възможност за сдружаване на няколко общини за кандидатстване с общи проекти. Консултативния съвет към областната управа да има възможност да извършва класиране на проектите по приоритети по дадена мярка. 4. Да бъде изградена система за интегрирано обслужване на инфраструктурата на територията на населените места в общината. 5. Част от средствата по данък общ доход и данък добавена стойност да влизат в общинския бюджет при точно разписани правила на разходването им, и то по местонахождение на икономическите обекти, а не по тяхната регистрация. Например: големите търговски вериги, които имат магазини в почти всички общини, са със седалище в София. 6. Приходите от санкции да влизат в общинските бюджети и да бъдат приети като размери от общинските съвети. Държавата да даде една ножица, която да регламентира от – до размера на санкциите, които да се приемат предвид големината на населените места. 7. Незаконното строителство в общините да се администрира изцяло от държавата. По-голямата част от жалбите в тази област са насочени срещу постановления, издадени по нормативни актове на самите общини, и няма как администрацията да се произнася срещу собствените си решения. Липсва и финансов стимул, тъй като сумите от санкциите и глобите не остават за общините. В тази връзка всички наказателни постановления по събарянето на незаконните обекти да бъдат за сметка на собствениците. 8. Преминаване на униформения състав на МВР и пожарната под юрисдикцията на общината с делегирани бюджети. |
| Тодор Попов, кмет на община Пазарджик: Общините имат интерес да поддържат пътищата, но финансовият им ресурс е недостатъчен Повишаването на управленската и финансовата самостоятелност на общините е важна предпоставка за удовлетворяване на потребностите на гражданите и за качествено изпълнение на предоставяните общински услуги. Повече от 20 години се работи по въпросите, свързани с финансова децентрализация, но резултатите в крайна сметка са насочени в по-голяма степен с децентрализация на разходите и на отговорностите и прехвърлянето им от държавата на общините, като същевременно основните приходоизточници, които постъпваха в общински бюджети – споделените приходи от корпоративния данък (до 2003 г.) и данъка върху доходите на физическите лица (сега Закон за данъците върху доходите на физическите лица и Закон за корпоративното подоходно облагане) бяха централизирани. Разбира се, една част от тях се връща под формата на преотстъпен трансфер, но само за дейностите, които са държавна отговорност, и незначителна част - като обща изравнителна субсидия. Огромната част от данъчните приходи постъпват в републиканския бюджет, докато в бюджетите на общините влизат едва около 3-5% от всички данъчни приходи в страната. Този процент е изключително нисък спрямо всички останали европейски страни. Затова финансовите проблеми на общините са свързани предимно с осигуряване финансирането на местните дейности, които пряко са свързани с потребностите на гражданите в сферата на благоустройството и комуналното стопанство, решаването на важни инфраструктурни потребности, ремонт на пътища, осветление, култура, спорт, издръжка на детски градини, администрация и т.н. Ремонтите на пътищата в рамките на общините и досега са отговорност предимно на общинските администрации. Ние поддържаме четвъртокласната пътна мрежа и улиците в населените места. За съжаление източниците на средства за тези ремонти са ограничени – това са средствата от целевата капиталова субсидия и местните приходи. Отговорност на държавата са единствено републиканските пътища, и то извън населените места. В община Пазарджик смело мога да заявя, че правим и невъзможното, за да поддържаме инфраструктурата. От 2009 започнахме усвояването за 3-годишен период на 15-милионен облигационен заем, средствата от който насочваме за ремонт и цялостна реконструкция на основни пътни артерии в град Пазарджик. Общините имат най-голям интерес да поддържат пътищата, защото очакванията на гражданите са насочени именно към нас. Общините вече могат сами да определят размера на местните данъци и такси, но това обаче е в определени със закон граници и тези налози не са достатъчни за осигуряването на финансовия ресурс по бюджета на общината. Дори прехвърлянето на патентния данък към местната власт не промени нещата. Решаване на въпросите, свързани с финансовите проблеми на общините, може да се търси единствено в прехвърлянето на преките данъци от подоходното и корпоративното облагане като местни, или поне преотстъпването на голяма част от тях в полза на местните финанси. Общините гледат на финансовата децентрализация като инструмент, който не трябва да е насочен само към естественото право на местната власт сама да определя размера на досегашните местни данъци, но също така и към изземване от страна на общината на част от данъчната политика, присъща в момента на централната власт, още повече че общинският съвет и кметът носят пълната отговорност за развитието на общината. |
| Емил Дичев, кмет на община Белослав: Държавата прехвърля на общините тези услуги, които са най-непривлекателни за нея Процесът на децентрализация в края на мандата на предното правителство почти спря, въпреки че се направиха много промени. За да бъде процесът успешен, трябва да се дадат по-големи правомощия на общините както при събирането, така и при ползването на част от данъците (например ДДС, данък печалба, данък за физически лица и др.). По този начин ще се стимулира икономическата активност. На практика от нас искат много, а нямаме ресурс да го изпълним, особено по-малките общини. Например в момента ще възникне голям проблем с усвояването на европейските фондове. През тази година е предвидено собствено участие на общините във финансирането на проектите в размер на 5% от стойността плюс осигуряването на оборотните средства. За 2011 г. процентът на съфинансиране ще нарасне на 10%. Това е непосилно, особено за малките общини. В момента в община Белослав работим успешно по три проекта с финансиране от еврофондовете, в които нямаме собствено участие. И едва успяваме да покрием лихвите по кредитите, които сме теглили, за да осигурим необходимите оборотни средства. В момента държавата прехвърля на общините тези услуги, които са най-непривлекателни за нея, например незаконното строителство. За да контролираме процеса, трябва да назначим допълнително специалисти и това ни натоварва с нови разходи. Такива специализирани услуги не трябва да се децентрализират на този етап, защото малките общини не могат да предложат качествена услуга. Според мен решението на проблема е в окрупняването на общините, но няма политическа воля за това. Има много малки общини, в които не може да се предложи качествена услуга и липсват специалисти. Например в Дания общините са били 274, а след реформата в момента са 100. Изискването е минимум 20 000 жители. И при нас трябва да е така. По този начин ще се решават и по-лесно проблемите, които възникват в момента и между самите общини – при реконструкция на инфраструктура, управление на собственост и т.н. |
| Николай Гюров, кмет на кметство Бистрица: За укрепване на общинското управление се нуждаем от динамични процеси Световната практика показва, че процесът на децентрализация оказва съществено влияние върху местното самоуправление и ако се ускори процесът, ще има само ползи за обществото. Моята собствена позиция по този въпрос е, че за укрепване на общинското управление се нуждаем от динамични процеси по осъществяване на децентрализацията. Много важна за общините е фискалната децентрализация, като основният акцент пада върху целевата субсидия за капиталови разходи. Делегирането на правомощия от централната към местната власт е предпоставка за по-ефективно управление на страната. Това, което пряко касае нас, кметовете на кметства, е децентрализацията на съответните. Аргументите ми в тази посока са, че в развитите общества разпределението на услугите, предоставени от държавния орган, са на принципа на субсидираност. Това ще рече, че при равни показатели за ефективност услугите се предоставят на структурата, която е най-близо до хората. Кметствата са структури на публичната власт, които са най-близо до хората по отношение на пряк демократичен избор и на предоставяне на услугите. Специфичното в случая е, че се наблюдава делегиране на задължения и отговорности, но отсъстват лостове и механизми за пряко въздействие върху средата. Тук отново отварям темата за финансовата децентрализация – важното е да се знае какъв е статутът на кметствата. Те са в качеството на второстепеннен разпоредител с бюджетни кредити, като са налице делегирани права и отговорности. Обхватът им зависи от кмета на общината. Данни от проведено проучване за нуждите на фондация през 2009 г. показва, че статут на второстепенни разпоредители имат всички кметства, в други само част от кметствата, а в трети нито едно кметство, какъвто е случаят с кмествата в Столичната община, т.е. налице е абсолютна диспропорция. Реформите в публичния сектор трябва да засегнат и общините, за да могат те да делегират управленски и финансови правомощия към кметовете на кметства. Нуждаем се от изработването на една обща рамка за развитието на кметствата, защото 20 години на нездрави практики ни идват в повече. Всяко едно здраво управление на страната се нуждае от стабилна основа, защото ние, кметовете, сме най-близо до хората, но разполагаме с най-малко права за справяне с тях. Системата се нуждае от усъвършенстване. |
