Създаването на оптимална пространствена и функционална структура в хармонично единство на съществуващите природни дадености и новите дейности, отчитайки уникалността на средата – това може да се обобщи като основна цел в разработените общи устройствени планове през последната година. За постигането й важна роля има интегрираното и комплексното проучване за развитие в по-широк териториален обхват.
Това придобива особено значение, когато става въпрос за туристически ресурс и уникални природни дадености, защото природните качества на средата са най-ценният ресурс – икономически и социален, и трябва да бъдат запазени и развити устойчиво.

През изминалата година част от общите устройствени планове, които бяха разработени или в процес на процедура, се отнасят именно до територии с курортно-туристически потенциал – планински и морски. Такива територии са Велинград, Самоков, курорта Язовир "Батак", Созопол, Аврен, Каварна и Шабла. Въпреки че разработването на някои от плановете закъсня, а за други възлагането на екологичната оценка изостава от изготвянето на плана (Аврен), усилия да се потърси устойчива структура на териториите са налице.

За да бъде постигната основната цел  като важно, в общите планове се определя взимането на решения за:
- структурата на територията за туризъм, природозащита, комуникации и инфраструктура
- границите на урбанизираната територия
- строителните зони, границите им, начинът на застрояване и основни параметри на застрояване, както и правила и норми на застрояване. (Виж каре).

Планът на община Велинград откроява значението на минералните ресурси като основен потенциал на района. Потърсена е връзка между селищата в южната и северна териториална структура на общината. Очаква се тази година да бъде възложен и план на град Велинград, което да направи последователно разработването на територията. Развитието на селищата в контекста на общината и района също е потърсено в плановете на Самоков (които интегрира и плана "Самоков – Боровец – Бели Искър"), на курорта Язовир "Батак" и др. Устройството на територията за развитие на туризма трябва да бъде устойчиво. Това е написано в общия устройствен план на курортно-туристическа локализация "Самоков – Боровец – Бели Искър" с ръководител ст.н.д-р арх. Петко Еврев. За да се развива туризмът по този начин, той трябва да не вреди на природата, на населението, което обитава района.

Провеждането на принципа за комплексен подход при планирането среща и сериозни трудности, натрупани от миналото.
Като основен проблем при разработването на общите планове се откроява наличието на множество частични подробни устройствени планове за определени територии (обикновено бивши земеделски земи), с които бъдещият общ план трябва да се съобрази.

По този начин последователността от общото към конкретното е нарушена изначално.
Друг проблем е липсата на данни за прогнозиране на туристическия потенциал на курортите и туристическите места. Необходима е актуална информация за определяне на рекреационния ресурс. Не липсват примери за искания за увеличаване на легловата база, без това да е обосновано, без да е съобразен капацитетът на наличната инфраструктура. В повечето случаи тя изобщо не е изградена.

Тези недостатъци имат обяснение назад във времето
Без да претендираме за изчерпателност, само ще посочим някои от тях. Както написахме в предишния брой на "Строителство Градът", отсъствието на Комплексна национална устройствена схема лишава устройственото планиране от сериозно проучване на цялата територия на страната, от глобалния поглед върху общото.
Въпреки че туризмът бе сочен като приоритетен отрасъл за страната, не бе разработена стратегия за неговото развитие на национално ниво. През 2003 г. по възлагане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разработва "Анализ на състоянието" с идеята това да бъде първа фаза, която да продължи в стратегия. Но това не се случва. Още през 2001 г. професионалната общност посочи, че разработените през 1997 г. териториално-устройствени планове (сега общи устройствени планове) на черноморските общини трябва да бъдат актуализирани предвид новата икономическа ситуация. Закъсня и работата по Закона за черноморското крайбрежие. Същевременно собствениците на земя, имащи инвестиционни намерения, не се съобразиха с това, че същите тези планове не бяха предвидили да не се застроява определена територия или да се застроява с нискоетажни сгради. Така се стигна до нарицателното име за презастроена територия – Слънчев бряг и неговите планински варианти. Още през 2005 г. на организираната от Съюза на архитектите в България дискусия "Планинските курорти и среда за отдих" специалисти в областта на устройственото планиране алармираха за необходимостта от стратегия за развитие на туризма и маркетингово проучване (ст.н.с.д-р арх. Петко Еврев, проф.д-р арх. Веселина Троева, д-р арх. Тодор Булев, проф. Кръстан Каракашев), за интегриран подход при развитието на териториите и съобразяване с националните природни дадености, ландшафт и архитектура.

Созопол
Новото строителство ще е основно във вилни зони
Новият общ устройствен план на община Созопол е насочен към развитието на основния потенциал на града – морския туризъм. Бъдещото курортно строителство е развито във вилни зони и ваканционни селища, предвидени за хотелско строителство, като се допуска височината на сградите да не надвишава 3 етажа (кота корниз 10 м). Една от най-съществените стъпки за развитие на туризма е изграждането на голф игрища в зоната между селата Равна гора и Извор. Общият устройствен план на Созопол започна да се разработва през 2007 г., като премина през ескизен вариант, предварителен и достигайки до окончателен проект, готов още през октомври 2008 г. На 7 май 2009 г. той е приет от разширен състав на експертен съвет по устройство на територията. През 2008 г. бяха проведени поредица от обществени обсъждания. Започна и работа по екологична оценка, чиято процедура към настоящия момент не е приключила. Очаква се съгласуване и с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бивш НИПК). Възложител на проекта е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Автор на ОУП е "Форум – Александров" с ръководител проф. д-р арх. Александър Александров. Проектът за общия устройствен план е съобразен с разработената стратегия за развитието на общината. Екологична оценка е дело на фирма "Лемна екоинвест", Бургас. Неразделна част от плана е изготвяне на схеми по различните функционални системи. Това са схема за развитие на туризма и опазване на курортните ресурси, схема за развитие на обществено обслужващи дейности и центрове, схема за развитие на система обитаване. В плана е застъпено и развитието на производствените дейности, които не са основен отрасъл на икономиката, но имат присъствие в общината. Разгледано е икономическото състояние на територията и е направена прогноза за нейното развитие.

Аврен
Курортни зони са отредени около р. Камчия и село Близнаци
Общият устройствен план на община Аврен предвижда оразмеряване капацитета на територията да бъде максимум до 100 хил. души. Във функционално отношение са отредени устройствени зони за развитие на обитаването, на туризма, за леки чисти производства и културно-историческото наследство. Развиват се зони както за постоянно обитаване, така и с туристическо сезонно ползване. Важни за общината са т.нар. курортни зони за отдих и туризъм. С тази насоченост са територии около село Близнаци, където се обособява зона с изцяло туристически функции. Подобно е развитието и на района около Камчия.
Наличието на паметници на културата дава възможности за развитие на маршрути за културен туризъм.
През територията на общината преминава път Е-87, който свързва северните и южните райони от Шабла до Малко Търново. В момента този път е само с две ленти, но се предвижда да бъде изградена магистрала. Планът предвижда новото трасе на автомагистралата да мине почти през средата на общината. Около бъдещото трасе на магистралата се отрежда смесена многофункционална зона (зона Смф). Това обхваща землища на селата Бенковски, Добридол и Китка.
Общият устройствен план на община Аврен бе разработен в периода 2006 – 2008 г. в различни фази предварителен и окончателен проект. Възложител на плана е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Автор на разработката е Националният център за териториално развитие. Не е възложено изготвяне на екологична оценка, поради което процедурата не е приключила. Предвижда се това да стане през 2009 г.

Велинград
Планът предвижда разширение на строителните граници на общинския център
Природните богатства на общината – минералните извори, въздухът и планината, са сред най-важните фактори за развитие на целогодишен туристически продукт във Велинград. В разработения общ устройствен план (ОУП) на общината, чието приемане предстои, е предвидено комбинирано развитие на отдиха в цялата територия, като се съобрази със съхраняване на защитените територии и на планината. На територията на община Велинград има две защитени зони по "Натура 2000". Защитените зони са Родопи-запад и Яденица.
  Според ОУП в землищата на населените места се предлага:
- увеличаване на територията на общинския център и обособяване на Драгиново като негов квартал
- обособяване и запазване на природозащитни територии ("Клептуза", "Каратепе" и др.)
- разширение на строителните граници на общинския център с обособени устройствени режими
- в жилищната зона на Велинград се предлагат за включване в регулация територии с жилищни функции и рекреационни дейности. Такива има в квартал "Каменица" - северно и западно от жилищните територии, с устройствена зона (Жм) за нискоетажно застрояване, в квартал "Лъджене" - в западна посока от двете страни на ул. "Юндолска", в квартал "Чепино" - в западната и южната територия за жилищни функции (Жм). Предвидените с плана нови територии за строителство (94.74 ха) са отредени за нискоетажно жилищно строителство. В плана се предвиждат възможности за развитие на ваканционни селища в някои териториални разширения към град Сърница, който е близо до язовир "Доспат".
В южната част на общината се предлага обособяване на земеделски територии с допустима промяна на предназначение.
Предвижда се да се изгради околовръстен път на Велинград. Проектът е дело на колектив с ръководител арх. Ира Кънева от Националния център за териториално развитие. 

Самоков
Три крайградски парка обогатяват възможностите за отдих
Специализирано проучване за разработване на общ устройствен план (ОУП) на град Самоков и крайградската територия, в която влизат селата Доспе, Продановци и Драгошиново, както и част от територията, известна като "Супер Боровец", бе извършено през изминалата година. Възложител е община Самоков, а автор на плана - колектив на Националния център за териториално развитие с ръководител доц. д-р арх. Борислав Борисов, с експертното участие на ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев.
Едни от най-важните предвиждания на плана са свързани с развитие на главната улична мрежа. Предвижда се доизграждане на обхода на Самоков, заложен и в сега действащия общ план. Трасето е разположено западно от града и дава възможност за транзитна връзка в посока София - Боровец и Дупница - Ихтиман.
В териториално отношение развитието на Самоков е насочено в южна посока към планината Рила. Приоритет се дава на курортно-туристическите функции и обитаването.
Поредица от крайградски паркове обогатяват зоните за отдих и зелената система на града. По поречието на реката е обособен хидропарк "Искър". Други два парка са "Ридо" и "Продановски рид". Те се развиват като крайградски лесопаркове.
Предвижда се регенерация на територията, заета от двете бивши военни поделения – посока Продановци и Боровец. Част от тези терени, които са богато озеленени, също се планира да е зона на градски паркове, а другата - за бъдещо развитие на града.
Планът обособява и два индустриални парка – един в непосредствена близост в източната част на града, до промишлената зона и пътя за София, и друг в посока запад и направлението за Дупница.
Резервира се територия в североизточната част за комунално-битовите нужди на града.
В края на януари проектът ще бъде предоставен на община Самоков.

Батак
От места за риболов до голф комплекс край курорта
През изминалата година бе разработен първият цялостен общ устройствен план на курорта Язовир "Батак" в обхват общо 18 568 дка и с проектен хоризонт 2030 г. Главната цел на разработката е създаването на пространствена и функционална структура за развитие на курортно-туристическа зона в хармонично единство със съществуващите природни елементи. Планът е дело на Национален център за териториално развитие. Ръководител екип е доц. д-р арх. Борислав Борисов. Възложител е община Батак. Необходимо е изготвяне и на екологична оценка и окончателно процедиране на плана.
Около язовира новият план предвижда седем структурни единици, които са основен композиционен елемент. В тях са обособени устройствени зони за курортно строителство, рекреация, спорт и атракции. В северозападната част върху терени общинска и частна собственост е оформен голф комплекс. В почти всички структурни единици има планирани ваканционни селища и курортно строителство с характер на вилна зона.
Нов център е и т.нар. Плаващият остров. Той ще служи за спортно-туристичска атракция. Други места са "Фарът", нос Света Троица, където ще има православен храм. При разработване на плана са запазени всички зони на ползване на водната екватория и на всички свободни зони на риболов.
Осигурена е единна комуникационна мрежа, която осигурява връзки на структурните единици с водната площ и всички природни забележителности. Предвидени са водни колела, велосипедни и пешеходни алеи. Запазени са двете ски писти в Цигов чарк. Важно за бъдещото развитие на курорта е подобряване на инженерната инфраструктура. Проблем е частично изградената канализация и отпадните води от частните вили се заустват в септични ями.